Решение № 14507 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12201/2016 г.

Решение № 14507 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12201/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба "Е. В. П."ООД със седалище и адрес на управление с. П., О. Х., ул. "П. Кочанков"№ 28, представлявано от управителя С. В. П., чрез адв. И. Г., против Решение № 1649 от 01.09.2016 г. на Административен съд П. по адм. д. № 2791 по описа за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 161400087 от 23.05.2014 г. и ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № 1419463 от 31.05.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 908 от 11.09.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 08 и 09.2012 г. в размер на 5 596 лв. главница и са начислени лихви в размер на 943,74 лв. по фактури на "И. Е."ЕООД и "К. Ф."ООД с предмет дизелово гориво. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: необосновани фактически изводи относно недоказана реалност на доставките по процесните фактури при изяснен механизъм на доставките и при безспорните факти на наличие на такава стока при ревизираното лице, необходимостта й и използването й в независимата икономическа дейност и плащането по фактурите. Доказано е транспортиране на стоката за сметка на доставчиците и редовното счетоводно отразяване на сделките при продавачите, както и приходите от тези продажби. Приетата съдебно- агротехническа експертиза е установила невъзможност за осъществяване на дейността на дружеството без предмета на процесните доставки. Излагат се доводи от съдебната практика на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС, че ревизираното дружество като добросъвестен получател по облагаеми доставки, не може да бъде санкционирано с отказ на правото на приспадане поради пропуски и нередовности от страна на доставчиците му. Нито в РА, нито в потвърждаващото го решение има мотиви за наличие на обективни данни за данъчна измама, за която ревизираното лице не е можело да не знае или в която участва. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, отмяна на РА и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Г., оспорва касационната жалба по съображения в писмена защита. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния АС П. е бил посоченият РА и този за поправката му, с който на ревизираното дружество са установени данъчни задължения по ЗДДС за м. 08 и 09. 2012 г. поради непризнат данъчен кредит в размер на 5 596 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 943,74 лв. по фактури за дизелово гориво на "И. Е."ЕООД и "К. Ф."ООД. Не е било спорно, че ревизираното дружество е било регистрирано като земеделски производител в ревизираните периоди. От приетата от съда, без оспорване съдебно- агроикономическа експретиза е установено, че предвид обработваемите площи от ревизираното дружество и притежаваната от него земеделска техника процесното фактурирано количество гориво е било достатъчно за обработката на площите. Органите по приходите са отказали претендираното право на данъчен кредит поради фактически констатации, че не е доказано доставчиците да са разполагали с материална, техническа и персонална обезпеченост да извършат доставките - не е доказано да имат бази за съхранение на горива, нито че са разполагали с фактурираните количества, нито че са подали уведомления за назначени на трудов договор лица, а двете фирми доставчици са посочили като използван един и същ специализиран товарен автомобил за транспорт на горивото, без да е доказано да имат разрешително за превоз на опасни товари по Наредба № 40 за извършване на превоз на опасни товари. Плащанията по фактурите са доказани с фискални бонове от нерегистрирани фискални устройства. За да отхвърли изцяло жалбата на ревизираното дружество, първоинстанционният съд, след подробен анализ на съдебната практика на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС, правилно е приел, че доказването на реалното осъществяване на облагаема доставка е условие, без което не следва да се приспада данъчен кредит на получателя; че националният съд следва да определи във всеки отделен случай, в зависимост от фактите по делото, дали е налице прехвърляне на правото за разпореждане със съответната вещ като собственик, съгласно понятието "доставка на стоки" по чл. 14 § 1 от Директива 2006/112 и че съдът по същество следва в съответствие с националните правила за доказването, да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора. Съдът е приел за безспорно и доказано, че стока от вида на процесната е била доставена на ревизираното дружество и тя е била използвана в независимата му икономическа дейност. Спорно, според съда, е било прехвърлянето на право на собственост върху продаденото гориво именно от посочените във фактурите дружества и този именно факт с правно значение не е доказан от жалбоподателя, който е имал тежестта затова. За да обоснове фактическите си изводи в тази насока, съдът е намерил, че събраните гласни доказателства- показанията на свидетеля Р., посочен като един от шофьорите, транспортирали част от процесната стока, са прекалено общи и не са установили този шофьор да е бил нает от фирмата пряк доставчик, както и да е извършвал част от процесните превози на гориво. Съдът е съобразил също, че един и същи специализиран товарен автомобил е посочено да е използван за процесните превози, а като изпращач на стоката и от двете дружества доставчици било вписано едно и също физическо лице. Според съда, липсата на документи за качеството на доставеното гориво, съгласно Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол при получателя на стоката, е също аргумент за недоказване на доставките от посочените доставчици. Направените от съда фактически изводи са необосновани на събраните в ревизионното производство и в производството по оспорване на РА доказателства. Самият съд е признал за безспорно получаването от страна на ревизираното дружество на стоки от вида на процесните, които са абсолютно необходими за осъществяването на независимата му икономическа дейност по отглеждане на земеделски култури през 2012 г. От заключението на приетата от АС агрономическа експертиза е установено, че за земеделските практики през 2012 г. за периода от 23.02.2012 г. до 30.09.2012 г. е било необходимо гориво в общ размер на 17 758 литра. По счетоводни данни към 01.01.2012 г. жалбоподателят е разполагал с наличност от 5 219 литра гориво, а закупеното от процесните преки доставчици "И. Е."ЕООД и "К. Ф."ООД е общо 12 900 литра. Общото количество гориво за 2012 г. е 19 119 литра, което е достатъчно за земеделските практики на кампания 2012 г. и незавършеното производство на пшеница за 2013 г. Съдът е признал също, че недоказването на факта, че преките доставчици са ползвали собствена база за осъществяване на доставките не може да бъде основание за непризнаване правото на данъчен кредит на получателя по тях, от значение е не ползването на складова база на страните по доставката, а прехвърлянето на собствеността върху стоките. Относно факта на предаването на стоката още в ревизионното производство са представени към всяка фактура товарителница, стокова разписка и пътен лист. Вярно, че съгласно тези документи превозът е извършен с едно и също специализирано товарно МПС, но както и съдът е признал това е станало в различни данъчни периоди - единствената фактура на "И. Е."ЕООД е от м. 02.2012 г., а фактурите на втория доставчик са издадени през м. 04, 07, 08 и 09.2012 г. Обратно на приетото от първоинстанционния съд, показанията на свидетеля Р., посочен като един от шофьорите, извършили превоза на горивото, потвърждават механизма на доставките. Свидетелят наистина не споменава да е работил за фирмата доставчик, но от представения в съдебното производство граждански договор между "К. Ф."ООД и него /който не му е предявен при разпита от съда/ се вижда, че изпълнителят е наеман за управление на товарен автомобил при възнаграждение за всеки изминат курс. С. изрично е подчертал, че не може да свидетелства за подробности поради изминалото време, но е потвърдил извършването на превози на гориво до с. П., зареждане направо на земеделска техника, както и в други съдове; свидетелят е потвърдил подписите си на представените и придружаващи фактурите на "К. Ф."ООД документи и е обяснил, че не се е подписвал при предаването на горивото, но при това се е подписвал представител на получателя. Тези показания изцяло съответстват на представените в ревизионното производство писмени доказателства, а също и на показанията на втория разпитан свидетел - В. П., които потвърждават същия механизъм на доставките, а изобщо не са били обсъждани от решаващия съд. Изтъкнатото от съда обстоятелство, че придружаващите фактурите документи са издадени от едно и също физическо лице от името на двете дружества доставчици не отговаря на истината, а дори да беше обратното, изводът, който съдът е направил, че част от доказателствата са съставени от лице, което е било запознато с икономическата дейност на двете дружества преки доставчици на жалбоподателя за доставките с предмет различни количества дизелово гориво, няма отношение към евентуално знание на получателя по доставките за данъчна измама, извършена от доставчиците или за такава с негово участие. Такива мотиви липсват както в ревизионния акт, така и в потвърждаващото го решение. Обстоятелството, че плащането в брой на доставките не е доказано поради липса на регистрация на фискалните устройства, от които са издадени представените фискални бонове, не е относимо към претендираното право на данъчен кредит, защото плащането е само косвен аргумент за реалното осъществяване на доставките, а и безспорно е било получаването на стоката при ревизираното дружество, отразяването на разходите по придобиването й и използването й в дейността на земеделския производител. Обратно на приетото от административния съд, настоящият състав на касационната инстанция намира за доказано предаването на стоката по процесните фактури с представените в ревизионното производство доказателства, които съдържат данни за подписалите лица при предаването и приемането на стоката, а също и за транспортирането й до мястото където директно е зареждана земеделската техника на ревизирания получател. Не следва да бъдат споделяни мотивите на първоинстанционния съд, че евентуални нарушения на Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол поради липса или непредставяне на документи за качество на доставените горива, които е следвало да придружават стоката, са доказателство, че стока не е доставяна от посочените доставчици. Такива нарушения имат значение само за ангажиране на административно-наказателна отговорност, но не може да са основание за отказ на данъчен кредит. Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение като постановено при необоснованост, довела до неправилно прилагане на материалния закон, подлежи на отмяна. Вместо него следва да се постанови ново решение по същество, с което РА бъде отменен в оспорената част. На касационния жалбоподател следва да се присъдят 2 585 лв. разноски за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение