Решение № 10562 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4647/2019 г.

Решение № 10562 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4647/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на А. С. от [населено място], подадено чрез процесуалния й представител адв. В. Трифонов, за отмяна на влязлото в сила решение № 15775/17.12.2018 г., постановено по адм. дело № 5119/2017 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отменено Решение № 1271/28.02.2017 г., постановено по адм. дело № 11726/2016 г. на Административен съд – София-град, в частта, с която Столична дирекция на вътрешните работи е осъдена да заплати на А. С. на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на причиняване на увреждането до окончателното й изплащане, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от 1 РУ в СДВР, като вместо това е отхвърлил изцяло предявения иск за сумата от 10 000 лв., както и в частта, с която е осъдена Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на А. С. на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на Заповед за задържане от 15.09.2013 г., отменена с Решение № 1749/18.03.2014 г., постановено по адм. дело № 10103/2013 г. на Административен съд – София-град, за разликата над 1000 лв. до 2000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от 15.09.2013 г. до окончателното й изплащане, като вместо това е отхвърлил така предявения иск за разликата над сумата от 1000 лв. до размера от 2000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума. В искането се твърди, че са налице отменителни основания по см. на чл. 239, т. 1 и т. 6 от АПК. По отношение на основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК в искането се твърди, че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за делото - Присъда № 537699/08.11.2018 г. на Софийски районен съд, /СРС/ НО, 121 състав по НОХД № 6666/2014 г. (невлязла в сила) и Мотиви към присъда № 537699/08.11.2018 г. Излагат се съображения, че същата представлява ново доказателство, което е от съществено значение за правилното решаване на делото, с оглед на спорните факти по него. По отношение на основанието за отмяна по чл. 239, т. 6, молителката се позовава на Решение на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ от 13.06.2017 г., с което е одобрено приятелско споразумение между нея и правителството на Република България, с което последното е признало за нарушаването на права на С. според физическия и процедурен аспект на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). С оглед това, се иска отмяна на решението на касационната инстанция, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Върховния административен съд. Моли се също и за присъждане на направените по делото разноски. Редовно призована за съдебно заседание, молителката се представлява от процесуалния си представител адв. Тодоров и от нейния баща К. С., които поддържат доводите изложени в искането. Пълномощника адв. Тодоров представя писмено доказателство – допълнение към протест на Районна прокуратура /РП/ – София. Ответникът по искането за отмяна – Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, в представено по делото чрез процесуалния си представител, юрк. Ковачев възражение оспорва искането като неоснователно. Релевира доводи, че присъдата на която се позовава молителката не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като не разполага със стабилитет на влязъл в сила съдебен акт. Счита за неоснователно и искането за отмяна по чл. 239, т. 6 от АПК, тъй като представеното решение на ЕСПЧ има за цел одобряване на постигнатото приятелско споразумение между страните, не се е стигнало до водене на спор по същество, поради което решението на ЕСПЧ не попада в обсега на чл. 239, т. 6 от АПК. Моли за присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание ответникът по искането за отмяна се представлява от юрк. Панайотова, която поддържа по същество доводите изложени в представеното по делото писмено възражение и оспорва представеното по делото доказателство – протест на прокурор от РП – София. Не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира молбата за отмяна за процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледано по същество, искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение е основателно по наведените доводи в чл. 239, т. 6 от АПК. Искането за отмяна по изложените доводи по чл. 239, т. 1 от АПК е неоснователно. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК, е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. В конкретния случай в искането за отмяна се сочи чл. 239, т. 1 АПК, според който актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата намира своето приложение, когато е налице непълнота на фактическия или доказателствен материал, разкрита след влизане в сила на решението, чиято отмяна се претендира, която непълнота не се дължи на процесуално нарушение на съда, или на небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, имащи значението на юридически или доказателствени факти за спора, които да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, подкрепени с писмени доказателства. "Нови писмени доказателства" действително са не само потвърдените с писмен документ, новооткрити обстоятелства, но и новооткрити, или новосъздадени документи относно факти, твърдяни през висящността на делото, които не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е новите обстоятелства или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Преценено на това основание с оглед на изложените по-горе принципни положения, искането за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК е неоснователно по следните съображения: Постановената присъда № 537699/08.11.2018 г. на СРС, НО по НОХД № 6666/2014 г. и мотивите към нея не представлява "ново писмено доказателство" по смисъла на визираните в искането основания, тъй като същата не разполага със стабилитета на влязъл в сила съдебен акт и не се ползва със силата на присъдено нещо. С оглед на това не може да бъде прието, че в случая са налице нови писмени доказателства, поради което така соченото от молителката твърдение за наличие на основание по чл. 239, т. 1 от АПК се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено като такова. По отношение на направеното искане за отмяна по чл. 239, т. 6 от АПК, настоящият петчленен състав на ВАС, Първа колегия намира същото за основателно. В конкретния случай в искането за отмяна, се твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 6 АПК, съдебното решение подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. В конкретния случай става въпрос за решение на ЕСПЧ, което не е решение в общата процедура, с която се установява нарушение по отношение на държавата и се присъжда обезщетение, а е решение, с което ЕСПЧ одобрява постигнато между държавата и лицето приятелско споразумение, /по силата на което държавата признава извършено от нея нарушение на ЕКЗПЧ и предлага да се споразумее за размера на обезщетението/ и прекратява образуваното дело. Това решение влиза в хипотезата на чл. 239, т. 6 и може да се счита за основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. В случая са неоснователни наведените от процесуалния представител на СДВР /във възражението и в писмените бележки представени по делото/ доводи, че така постановеното решение е извън обсега на чл. 239, т. 6 от АПК. Съдебните решения, постановени от ЕСПЧ в производство по чл. 34 от Конвенцията, образувано по индивидуална жалба от лице, което твърди, че е жертва на нарушение от страна на някоя държава - страна по конвенцията, на правата, провъзгласени в конвенцията или протоколите към нея, когато станат окончателни, се ползват със сила на присъдено нещо по отношение на страните по конкретното дело, имат установително действие по отношение на констатираното и признато нарушение на гарантирано от конвенцията право и са задължителни за изпълнение от държавата, която е страна по делото. Действието на решението не се разпростира и върху други прави субекти, които претендират, че са били жертва на нарушение при сходни обстоятелства, тъй като решението се отнася до конкретна фактическа обстановка и винаги предполага нарочно сезиране на съда с жалба от засегнатото лице, при това след изчерпване на всички вътрешноправни средства за защита и в преклузивния 6-месечен срок по чл. 35 от конвенцията, считано от датата на постановяване на окончателното решение на националната инстанция. Следва да се посочи, че искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от АПК. В конкретния случай представеното решение на ЕСПЧ, дава основание да се счита, че е налице хипотезата на чл. 239, т. 6 от АПК, поради което искането за отмяна се явява основателно и посоченото решение следва да се разгледа с оглед на всички доказателства по делото. С оглед на изложеното, искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, подадена на основание чл. 239, т. 6 от АПК е основателна, което налага влязлото в сила съдебно решение № 15775/17.12.2018 г. по адм. дело № 5119/2017 г. на тричленен състав на ВАС, трето отделение да бъде отменено и съгласно чл. 248, ал. 1 от АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на трето отделение на ВАС. При този изход на делото във връзка с направеното от процесуалния представител на молителката искане за заплащане на направените по делото разноски, ответника по делото – СДВР следва да бъде осъден да заплати сумата от 500 лв. представляваща заплатен адвокатски хонорар в брой и сумата от 30 лв., представляваща заплатена държавна такса, съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие от 15.05.2019 г. и списък на разноските - л. 84 и л. 85 от делото или общо за сумата от 530 лв. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - Първа колегия,