Решение № 9708 от 10.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1163/2024 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от АДЕЛ 78ЕООД-гр.Сливен, ЕИК 205257221, чрез адв.Сн.Енчева, против решение 171/07.11.2023 г., постановено по адм. дело 84/2023 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което са отхвърлени предявените от дружеството против Община Ямбол съединени искове за обезщетение за причинени му имуществени вреди в резултат на обявена за нищожна Заповед ТУ/04-00002 от 03.02.2022 г. на зам.кмета на община Ямбол, ведно със законната лихва. Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение, поради което се иска неговата отмяна като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и уважаване в цялост на исковите претенции или в условията на алтернативност-връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна Община-Ямбол, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Ямболския административен съд е образувано по предявени от АДЕЛ 78ЕООД против Община Ямбол няколко обективно и субективно съединени иска, с които се претендира присъждане на обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди, както следва: -1500 лева, обезщетение за изплатени наеми за м.2,3 и 4.2022 г., ведно със законова лихва в размер на 176,25 лева за периода от 03.02.2022 г. до предявяване на исковата претенция; -1263,14 лева, обезщетение за унищожени продукти, ведно със законовата лихва от 148.52 лева за периода от 03.02.2022 г.до предявяване на исковата претенция; -6000 лева, обезщетение за нереализирани печалби, ведно със законовата лихва в размер на 705 лева за периода от 03.02.2022 г. до предявяване на исковата претенция и -1964,36 лева, обезщетение за изплатените заплати и осигуровки за м.3 и м.4.2022 г., ведно със законовата лихва в размер на 230.88 лева. Вредите се претендират от Заповед ТУ/04-00002 от 03.02.2022 г. на зам.кмета на Община Ямбол. Заповедта на органа е обявена за нищожна с влязло в законна сила на 21.04.2022 г. решение 60/05.04.2022 г., постановено по адм. дело 47/2022 г. по описа на ЯАС, като преписката е върната на съответния компетентен орган-кмета на община Ямбол за ново произнасяне при спазване на дадените в съдебното решение указания. Претендираните от дружеството имуществени вреди се изразявали в преки финансови загуби под формата на заплатени наеми за м.02, м.03 и м.04.2022г., и изплатени заплати и осигуровки на служителите, унищожение на имуществото в резултат на бракуване на продукти и пропуснати ползи поради невъзможността да бъде ползвано наетото помещение като Заведение за бързо хранене за периода м.02-м.04.2022 г. в резултат на издадената и обявена за нищожна заповед, от което са произтекли и описаните по-горе вреди. От фактическа страна по делото е установено, че с Договор за наем от 05.02.2021 г. Г. С. Х., в качеството си на собственик съгласно Договор за покупко-продажба на недвижим имот с рег. ДГ/05-000096/19.08.2014 г. на СВ-Ямбол е отдал под наем на Адел 78 ЕООД-гр.Сливен недвижим имот- търговско помещение в гр.Ямбол, представляващ самостоятелен обект с индентификатор 87374.541.16.12 ведно със склад, представляващ самостоятелен обект в сграда на ул. Кара Кольо в гр.Ямбол с площ от 133 кв. м. и склад 26 кв. м., като в договора изрично е посочено, че имотът ще бъде използван за търговска дейност, а промяната на функционалното му предназначени ще става само със съгласието на наемодателя и е уговорено, че срока на договора е три години, считано от 05.02.2021 г. Със Заповед ТУ/04-00002/03.02.2022 г. на зам.кмета на Община Ямбол е забранено ползването на обект Кафе сладкарница" с идентификатор 87374.541.16.12. по КК на гр.Ямбол, с адрес ул."Кара Кольо" като Заведение за бързо хранене", до представяне на необходимите надлежно издадени строителни книжа и документи, а именно Удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта. По данни от изх. 1148-1/01.03.2022 г. на ЕРЮГ-EVN група във връзка със Заповед ТУ/04-0002/03.02.2022 г. на зам.кмета на Община Ямбол и изх. 2801-03675/22.02.2022 г. на Община Ямбол на 28.02.2022 г. е прекъснато електрозахранването на обект Кафе сладкарница", находящ се в гр.Ямбол, ул.Кара Кольо, като съгласно отговор на ЕВН от 11.10.23 г. същото е възстановено на 18.04.2022 г. около 15,00 часа. По жалба на Г. С. Х. с Решение 60/05.4.2022 г. по адм.д. 47/2022 г., влязло в сила на 21.04.2022 г. Административен съд-Ямбол е обявил нищожността на Заповед ТУ/04-0002/03.02.2022 г. на зам.кмета на Община Ямбол, като преписката е върната на съответния компетентен орган-кмета на община Ямбол за ново произнасяне при спазване на дадените в съдебното решение указания. С Удостоверение за въвеждане в експлоатация УВЕ-24/20.04.2023 г. е въведен в експлоатация строеж-заведение за бързо хранене /преустройство на Кафе сладкарница/, представлявяща сграда с идентификатор 87374.541.16.12 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор, 87374.541.16.11.17 с административен адрес: гр.Ямбол, ул."Кара Кольо". По делото е назначена, изслушана и приложена съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение досежно размера на претендираните от ищеца вреди. Въз основа на така установеното, административният съд приел, че исковите претенции са неоснователни и недоказани. Прието е, че в случая е доказана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: отменен административен акт Заповед ТУ/04-00002 от 03.02.2022 г. на зам.кмета на Община Ямбол е обявена за нищожна с влязло в законна сила на 21.04.2022г. решение 60/05.04.2022 г., постановено по адм. дело 47/2022 г. по описа на ЯАС. Прието е обаче, че в настоящия случай не е налице причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, обявен за нищожен и сочения за настъпил вредоносен резултат, тъй като вредите не са преки и непосредствени, а са опосредени от съществуващия между дружеството и собственика на имота договор за наем, в какъвто аспект според съда единствено собственикът-адресат на обявената за нищожна заповед можел да търпи неблагоприятни последици от заповедта, но не и ищеца. На следващо място решаващият съд приел, че независимо от това, обявената за нищожна заповед по никакъв начин не е препятствала правото на ищеца да упражни предоставените му съобразно договора за наем права, тъй като никъде в договора не било посочено, че наетото помещение ще се ползва като заведение за бързо хранене. На трето място, с процесната заповед, обявена за нищожна е забранено ползването на обекта като Заведение за бързо хранене до представяне на необходимите надлежно издадени строителни книжа и документи-удостоверение за въвеждане в експлоатация. В тази връзка и доколкото процесният обект-Заведение за бързо хранене е бил въведен в експлоатация едва на 20.04.2023г., видно от прил.удостоверение, съдът обосновал извод, че ползването му преди тази дата е било недопустимо и не може да се претендират вреди от неговото възпрепятстване. Съдът приел и че исковите претенции са недоказани по размер. Въз основа на изложеното, постановил решението си, с което отхвърлил като неоснователни и недоказани всички искове за обезщетения за имуществени вреди на дружеството. Решението като краен резултат е правилно, но по мотиви, различни от изложените от първоинстанционния съд. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Настоящият състав не споделя становището на първоинстанционният съд за наличие на първата от трите кумулативно определени предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.. Това е така, защото въпреки че Решение 60/05.04.2022 г., постановено по а.д.47/2022 г. на АС-Ямбол, е обявена за нищожна Заповед ТУ/04-00002 от 03.02.2022г. на зам.кмета на община Ямбол за забрана ползването на обект Кафе-сладкарница с идентификатор 87374.541.16.12 по КК на гр.Ямбол като Заведение за бързо хранене до представянето на необходимите строителни книжа и удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта, то административното производство, образувано по молба с вх.2801-23615 от 09.11.2021г. за функциониране на обекта без влязло в сила разрешение за строеж за Преустройство на Кафе-сладкарница в Заведение за бързо хранене, не е било приключило, а видно от съдебното решение за обявяване нищожността на заповедта преписката е върната на компетентния орган-кмета на общината за ново произнасяне по молбата, при спазване на дадените в съдебното решение указания. Едва когато това производство приключи са щели да са налице достатъчно основания за преценка налице ли е причинна връзка между отменения/обявен за нищожен административен акт и твърдяните вреди, и то при условие, че е приключило в негативен аспект за лицето. За да се претендира обезщетение от незаконосъобразен административен акт или от действия или бездействия на административен орган, трябва да е приключило административното производство по издаване на акта. В тази връзка, настоящият касационен състав счита, че исковете за вреди, основани на отменени, респективно на обявени за нищожни административни актове, във връзка с които преписката е върната за решаване на административния орган, са предявени при все още неразрешен окончателно административноправен спор относно основното засегнато материално право на лицето, което твърди, че е претърпяло вреди.Такова становище е застъпено и от ВАС на РБългария в решение4803 от 05.05.2023г. по а.д.11534/2022 г. Съдът, в настоящия касационен състав споделя изводите на решаващия съд досежно липсата на причинно-следствена връзка в случая между обявения за нищожен административен акт и сочените от ищеца за настъпили вреди, но по съображения, различни от изложените. В случая ищецът, за да обоснове искането си твърди, че претърпените имуществени вреди са вследствие на невъзможността да ползва наетото по силата на наемен договор от 05.02.2021 г. със собственика на имота помещение като Заведение за бързо хранене заради забраненото със Заповед ТУ/04-00002 от 03.02.2022г. на зам.кмета на община Ямбол ползване на обекта, която заповед е била обявена за нищожна с влязло в сила съдебно решение. Съдът, в настоящия състав на касационната инстанция не споделя изложените от решаващия съд доводи, че претендираните вреди не са пряка и непосредствен последица от отменения административен акт, поради опосредяването им от договора за наем и съществуващите паралелно два вида правоотношения: административни-между Община Ямбол и собственика на имота и облигационни-между ищеца като наемател и наемодателя по договора. Неправилно решаващият съд е приел и че доколкото адресат на обявената за нищожна заповед е собственикът, само той може да търпи неблагоприятни последици от действието на заповедта, но не и ищецът. Налице е константна и изобилна практика на ВАС, според която макар и да не е пряк адресат на отменения административен акт, всяко заинтересовано трето лице може също да претендира вреди от акта, ако последният е рефлектирал в правната му сфера и търпи неблагоприятни правни последици от действието му, дори и да не е бил страна в административното производство. От друга страна обаче, видно от съвкупния писмен доказателствен материал по делото /констативни актове и протоколи, заповеди, разрешение за строеж, писма и прил. Удостоверение за въвеждане в експлоатацияУВЕ-24 от 20.04.2023г./, процесният обект Кафе сладкарница с идентификатор 87374.541.16.12 по КК на гр.Ямбол, наход. се на ул.Кара Кольо, собственост на Г. Х. е функционирал преди издаване на заповедта за забрана на ползването му като Заведение за бързо хранене, за което са подавани сигнали и това обстоятелство е било констатирано с КП217, КП219, КП225 от м.ноември 2021, като са давани и устни предписания за преустановяване на дейността, отразени в гореупоменатите протоколи. За същият, след повторен сигнал е съставен и КА 07/26.11.2022 г.. За обекта в община Ямбол е бил внесен от собственика проект за Преустройство на съществуващ обект Кафе-сладкарница в Заведение за бързо хранене, одобрен от гл.архитект и е издадено строително разрешение 175/27.10.2021г., което обаче е влязло в сила поради обжалване едва на 14.03.2023 г., т.е. след издаване на заповедта, а самият обект е въведен в експлоатация едва на 20.04.2023г., видно от прил. удостоверение за въвеждане в експлоатация на л.159 от първоинстанционното дело. Следователно, процесният обект е функционирал като Заведение за бързо хранене преди наличието на влязло в сила строително разрешение за преустройство и без да е било въведено в експлоатация по предвидения в закона ред. В този смисъл, правилен и обоснован с оглед доказателствата е извода на решаващия съд, че ползването на обекта като Заведение за бързо хранене преди въвеждането на обекта в експлоатация на 20.04.2023г. е било недопустимо по аргумент на чл.178, ал.4 от ЗУТ и ищецът не може да претендира настъпването на вреди от собственото си противоправно поведение, респективно от възпрепятстването му да ползва наетото помещение, което към този момент не е било въведено в експлоатация по предвидения законов ред. При установената липса на една от предпоставките за възникване на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ пряка причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и претендираните вреди, исковете за обезщетения за претърпени имуществени вреди са неоснователни и следва да бъде отхвърлени. Предвид изложеното, оспореното решение като правилно като краен резултат, по изложените правни доводи и съображения следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Доколкото от ответника по касационната жалба не е направено искане за разноски, такива не следва да му бъдат присъдени в настоящата касационна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,