Решение № 4518 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14834/2009 г.

Решение № 4518 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14834/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Вероника Кирилова Чибова, с. Мрамор, ул. "Алеко Константинов" № 15, подадена чрез пълномощник Витанка Младенова Чибова, срещу решение от 24.07.2009 г. на Софийски градски съд, административно отделение, постановено по административно дело № 517/2007 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон. Съдът не е съобразил, че заповедта, с която от имота на жалбоподателката са отнети 95 кв. м., не й е съобщена. Не е отчел, че сумата, преведена от Дино Мальов, за отчуждения имот, не е преведена на конкретно упоменато лице. Наред с това отнетата земя повече от четиридесет години се владее от Кирил Чибов. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - кметът на район "Връбница", Столична община, не взема становище. Ответниците по касационната жалба - Цветан Динов Младенов и Цветанка Виденова Мальова, не вземат становище. Ответникът по касационната жалба - Витанка Младенова Чибова, счита същата за основателна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че жалбоподателят е собственик на урегулиран поземлен имот XII518 отреден за имот пл. № 518 с площ от 1089 кв. м. Дворищната и уличната регулация са по имотни граници и от парцела няма отнемане и придаване към съседни имоти. Приел е, с оглед доказателствата по делото, че във времето, между имотите на жалбоподателя и заинтересованите страни са отнемани и придавани части по регулация. С оглед на това е направил извода, че законосъобразно административният орган е приел, че не е налице грешка или непълнота в кадастъра, а е налице спор за материално право. Този извод на съда е правилен. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) заповедта за изменение на одобрен кадастрален план поради непълнота или грешка се издава въз основа на установени на самото място непълноти или грешки, отразени в акт, подписан от съставителя, заявителя и заинтересованите страни. Безспорно е по делото, че ответниците по касационната жалба - Цветан Динов Младенов и Цветанка Виденова Мальова, имат качеството на заинтересовани страни по смисъла на чл. 53, ал. 3 във вр. с § 1, т. 13 от ЗКИР, тъй като са собственици на парцел V503 съседен на имота на жалбоподателката. Липсата на съгласие за подписване на акта за непълноти и грешки на кадастралния план е абсолютна пречка за издаване на заповед за изменение на одобрен кадастрален план поради непълноти и грешки. Забраната е изрично визирана в чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. При несъгласие на заинтересованите страни да подпишат акта за непълноти и грешки в кадастралния план е налице спор за материално право и административният орган може да отстрани непълнотите и грешките едва след решаването на спора по съдебен ред. Неотносими към предмета на делото са твърденията на касатора за неправилност на съдебното решение, поради несъобразяването от съда на факта, че сумата, преведена от заинтересованата страна за придаваемите части по регулация е преведена на неупоменато лице и че касаторът владее имота. Тези твърдения са релевантни в спора между страните относно материалното право, те нямат отношение към законосъобразността на оспорения пред съда административен акт и само доказват, че между страните действително е налице спор за материално право. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд