Решение № 9075 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6695/2018 г.

Решение № 9075 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6695/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) – гр. С. срещу решение № 437/12.03.2018 г., постановено по адм. д. № 19/2018 г. по описа на Административен съд – Б. в частта му, в която касаторът е осъден да заплати на П. К. от [населено място] сумата от 100 /сто/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на администрацията на следствения арест - гр. Б., изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови условия за периода: 02.06.2016 г. до 05.07.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението в обжалваната от него част на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в осъдителния му диспозитив да бъде отменено изцяло със законните последици. Срещу същото съдебно решение, но в отхвърлителния му диспозитив за сумата над присъдените 100 лв до пълния предявен размер на иска от 6 800 лв, е подадена и втора касационна жалба от П. К. чрез адв. С. Г. този касационен жалбоподател моли решението да бъде отменено в обжалваната от него част като неправилно и ВАС да постанови друг съдебен акт по съществото на спора, с който да осъди ГДИН да заплати на Кънев претендираното от него обезщетение за претърпени неимуществени вреди в пълен размер, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на настъпване на увреждането - 02.06.2016 г. По делото е депозирана и частна жалба от П. К. чрез адв. С. Г., погрешно именувана "касационна", срещу определение № 711/18.04.2018 г., постановено по адм. д. № 19/2018 г. по описа на Административен съд – Б. с твърдения за неговата неправилност. Частният жалбоподател се оплаква от неправилно занижения в производството по чл. 248 от ГПК размер на претендираното адвокатско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът ГДИН - С., се представлява от юриск. Л. Н., която поддържа касационната жалба на ГДИН и оспорва касационната и частната жалби на П. К. по съображения, подробно развити в първата касационна жалба и в писмено становище по делото. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът П. К., не се явява и не се представлява, но с депозирана молба по съществото на спора поддържа своята касационна и частна жалби, а по същество твърди основателност на същите, съответно – неправилност на атакуваните с тях съдебни актове и/или части от съдебни актове, както и неоснователност на предявената от ГДИН касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните и частната жалби. Настоящият касационен състав на ВАС, Трето отделение намира двете касационни жалби и частната жалба за допустими като предявени от надлежни страни, за които съдебното решение в атакуваните от тях части е неблагоприятно и в срока за оспорване. Разгледани по същество, касационните и частната жалби са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение АС - Б. е осъдил ГД "Изпълнение на наказанията" - С. да заплати на П. К. от [населено място]сумата от 100 (сто) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на Следствения арест в гр. Б., изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови условия за периода 02.06.2016 г. до 05.07.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска на П. К. срещу ГДИН в останалата му част до пълния предявен размер от 6 800 лв., като неоснователен. За да стигне до този правен резултат, Административен съд – Б., след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е заключил, че предявеният иск се явява частично основателен, доколкото са осъществени всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Доказани по делото са част от твърдените незаконосъобразни фактически бездействия на служителите в Ареста - Б. да изпълнят свои задължения, пряко произтичащи от закон /от разпоредбите на чл. 2, чл. 3, чл. 86, ал. 1, т. 1 и чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС/, от които се претендират вредите, а именно: неосигуряване на задържания на елементарно оборудване в килията за водене на нормален живот - маса, стол, място за лични вещи, неосигуряване на достъп до пряка слънчева светлина и естествено проветрение, неосигуряване на задължителния по закон един час на ден престой на открито. Административният съд е приел за недоказани другите, твърдени от Кънев незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН да осигури на задържания достъп до санитарен възел, течаща вода и телевизионни програми. С оглед на представените доказателства по делото, съдът е приел, че макар килията, в която е настанен Кънев да не е оборудвана със санитарен възел, следственият арест разполага с общ такъв, до който арестантите са имали постоянен 24-часов достъп. В тази връзка, съдът не е кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел, че понякога служителите на ГДИН не са удовлетворявали желанията на арестантите за посещение на тоалетна. По отношение на твърдяната липса на достъп до телевизионни канали, от приложената от ответника справка по делото съдът е установил, че ищецът е разполагал с телевизионен приемник, донесен му на 06.06.2016 г., който е бил захранен от батерия, а в последствие на 08.06.2016 г. е подсигурено и електричество в килията. Предвид приетото за установено, базирайки се на законовата презумпция по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС и изхождайки от характера на вредите, времетраенето им и техния интензитет, АС-Б. е определил по справедливост обезщетение за неимуществени вреди за исковия период в размер на 100 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, и е отхвърлил исковата претенция над тази сума до пълния предявен размер от 6 800 лв. Съдебното решение е правилно. Обосновано и в съответствие с детайлно анализираните доказателства по делото – поотделно и в тяхната цялост, административният съд е заключил, че исковата претенция на П. К. е частично основателна. Престоят на ищеца в Ареста – гр. Б. в килия без маса, стол, място за лични вещи, при липса на пряка слънчева светлина и естествена вентилация на въздуха и при неосигуряване на един час престой на открито на ден, безспорно поставя задържания в лоши битови условия и води до изтърпяванe на наложената му мярка за неотклонение "задържане под стража" в нарушение на императивните изисквания на чл. 3 от ЗИНЗС - в резултат на гореописаните незаконосъобразни фактически бездействия на администрацията Кънев е подложен на унизително отношение, надвишаващо нормалния праг на неудобствата, обусловени от самото задържане под стража. Тези незаконосъобразни фактически бездействия са причинили твърдените от ищеца вреди – физическо и психическо неудобство и уронване на човешкото му достойнство и са основание за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 284 и сл. от ЗИНЗС във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не могат да бъдат споделени оплакванията на ГДИН за недоказаност на иска в уважената му част. Видно от разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, приложима с оглед препращащата норма на § 49 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС (ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) към настоящото дело, неимуществените вреди, претърпени от лошите битови условия в местата за лишаване от свобода, се предполагат до доказване на противното. Ответникът в исковия процес не е провел обратно пълно доказване на обстоятелството, че условията на живот в Ареста – гр. Б. за исковия период отговарят на установените стандарти. Неоснователно е искането на касатора Кънев за присъждане на законната лихва от датата на настъпване на увреждането – 02.06.2016 г. Подобно искане Кънев прави за първи път в касационното производство, което е производство по правото, а не по фактите. Както с исковата молба, така и в хода на съдебното производство пред АС – Б. К. е претендирал законна лихва върху обезщетението, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В този смисъл правилно АС-Б. е присъдил законната лихва върху размера на обезщетението от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Неоснователни са и развитите от касатора Кънев доводи за неправилност на съдебното решение в отхвърлителната му част. Правилно административният съд, с оглед събраните по делото доказателства, е определил размера на обезщетението за вреди. Съдът е приел за недоказани твърденията в исковата молба за липса на санитарен възел и течаща вода и телевизионни програми. В тази връзка въпреки неотчитането на липсата на санитарен възел и достъп до течаща вода, дори и това да се приеме като форма на фактическо бездействие от страна на ГДИН и това бездействие да се прибави към основанията, на които се претендират вредите, това обстоятелство не влияе на справедливия размер на обезщетението по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Така определеният размер съответства както на периода на търпенето на вредите, така и на характера и интензитета им. В този смисъл съдът правилно е приложил материалноправната разпоредба на чл. 52 от ЗЗД. С оглед гореизложеното касационните жалби се явяват неоснователни, а съдебното решение като правило в атакуваните му с тях части следва да бъде оставено в сила. Частната жалба на П. К. срещу Определение № 711 от 18.04.2018 г. по адм. д. № 19/2018 г. по описа на АС- Б. е неоснователна. С обжалваното определение в производство по чл. 248 от ГПК административният съд е допълнил решението си в частта за разноските, като е осъдил ГДИН – С. да заплати на П. К. сумата от 20. 05 лв съдебни разноски по делото, а именно: 10 лв ДТ и 10. 05 лв адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от претенцията му. Съдът правилно е приложил специалната разпоредба на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ при определяне размера на дължимите разноски. Неоснователни са оплакванията на Кънев чрез процесуалния му представител адв. Георгиева за неправилност на определената сума за адвокатски хонорар поради определянето й под минималния размер на адвокатските възнаграждения по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. - 300 лв. Посочения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум е приложим при прилагане на своевременно направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК при уважаване на претенцията, но е изцяло неприложим в конкретния случай. Принципа за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер, съразмерен на уважената част от исковата претенция е определен ва законовата норма на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на която всяка разпоредба от Наредбата е непротивопоставима предвид установената йерархия на нормативните актове. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение