Решение № 5694 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 343/2021 г.

Решение № 5694 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 343/2021 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Аква Трийтмънт" АД ЕИК [ЕИК], гр. София, чрез пълномощника адвокат С. Ц. срещу Решение № 6054/4.11.2020 г. по адм. д. № 1883/2020 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22001019001432-091-001/24.09.2019 г., издаден от Ф. Й. - орган, възложил ревизията, и Т. В. - ръководител на ревизията, в частта, с която за данъчен период м. 11.2018 г. е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 193 692, 71 лв. за обложени активи при дерегистрацията на дружеството през 2016 г., към датата на последващата му регистрация по ЗДДС-15.11.2018 г., поради липсата на предпоставките на чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, потвърден в оспорената част изцяло с Решение № 2182 от 23.12.2019 г., изд. от Е. П. -зам. директор на Дирекция "ОДОП", при ЦУ на НАП-София. Според касатора, решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Неправилно е разрешен основният спор между страните относно наличието и идентичността на ДМА, за които се претендира право на данъчен кредит към датата на последваща регистрация на дружеството по ЗДДС и предишната му дерегистрация. При разглеждане на спора по същество, макар да са обсъдени относими решения на СЕС, не е отчетено нарушаването на основни принципи на европейското право - на данъчен неутралитет и недопустимо ограничаване правото на приспадане на данъчен кредит. В представени по делото писмени бележки излага подробни съображения относно твърденията си и моли решението да бъде отменено, като се постанови друго, с което оспорения ревизионен акт да бъде отменен. Претендира разноски. Ответникът – Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" – София чрез юрк. З. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на Административен съд - София-град, с което процесният акт е потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира разноски. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но по същество неоснователна. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което се дължи разглеждането й по същество. Пред Административен съд – София-град, спорен е бил въпросът относно законосъобразността на ревизионен акт № Р-22001019001432-091-001/24.09.2019 г., в частта, с която за данъчен период м. 11.2018 г. е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 193 692, 71 лв. за обложени активи при дерегистрацията на дружеството през 2016 г., към датата на последващата му регистрация по ЗДДС-15.11.2018 г., поради липсата на предпоставките на чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, потвърден в оспорената част изцяло с Решение № 2182 от 23.12.2019 г., изд. от Е. П. -зам. директор на Дирекция "ОДОП", при ЦУ на НАП-София Първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях, от органите по приходите фактическа обстановка и е приел, че правилно е приложен материалния закон. Установено е, че ревизираното дружество е регистрирано по ЗДДС, считано от 7.01.2013 г., дерегистрирано на основание чл. 176, т. 1 от ЗДДС, считано от 15.04.2016 г., и повторно регистрирано по избор, независимо от облагаемия оборот, считано от 15.11.2018 г. Първоинстанционният съд е споделил извода на ревизиращите органи, че не може еднозначно да се определят активите, за които е начислен ДДС по реда на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС за периода на дерегистрация, както и че същите активи са били налични към момента на последвалата регистрация през м. 11.2018 г. Посочено е, че при извършения оглед на наличните активи в нает склад от ревизираното дружество, находящ се в "БИЗНЕС ПАРК" СОФИЯ, е констатирано, че начинът на съхранение и опаковането на наличния инвентар не позволява фактическо преброяване на мебелите, описани в инвентарната книга. На следващо място първоинстанционният съд е приел за правилна констатацията на приходните органи, че всички активи, за които е претендирано право на приспадане на данъчен кредит през м. 11.2018 г. на основание чл. 76 от ЗДДС, са закупени преди повече от 5 години към датата на повторната регистрация. По тези съображения е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт и дружеството е осъдено да заплати разноски в полза на Дирекция "ОДОП"- София. Касационната инстанция въз основа на установената пред АС-София- град фактическа обстановка, преценява постановеното решение като валидно, допустимо, но неправилно постановено. При разглеждането на делото първоинстанционният съд е свел спора между страните до въпроса дали активите на стойност от 973 812, 13 лв., придобити през 2013 г., са същите активи, за които се претендира право на данъчен кредит при последващата регистрация през 2018 г., както и дали същите са налични към момента на тази последваща регистрация. Настоящият касационен състав намира за необосновани мотивите на приходните органи, повторени дословно от първоинстанционния съд, с които се застъпва тезата за неустановена идентичност на активите при дерегистрацията и при последващата регистрация на дружеството по ДДС. В тази връзка следва да се посочи заключението на вещото лице пред първоинстанционния съд, което е съпоставило оборотната ведомост за периода 1.01.2013 г. - 31.12.2013 г., със салда (наличности) по с/ки от група 20 за ДМА (204, 207, 208, 209) в оборотната ведомост за периода 1.11.2018 г. - 18.02.2019 г., времето на придобиване на активи (2013 г.), липса на счетоводни данни за покупко - продажби на ДМА от тези с/ки в периода след придобиване до дерегистрацията и до последващата регистрация по ЗДДС и е констатирало, че активи (ДМА) в размер на 968463, 63 лв. (данъчна основа за предявяването на ДК) са били отразени, съгласно счетоводни данни към датата на дерегистрация на "Аква Трийтмънт" АД, респективно към датата на повторната му регистрация по ЗДДС. Следователно вещото лице е установило, че активи /ДМА/ до размер 968 463, 63 лв, представляващи данъчната основа за предявяването на данъчния кредит са били налични по счетоводни данни към датата на дерегистрация на "Аква Трийтмънт" АД, респективно към датата на повторната му регистрация по ЗДДС. На следващо място следва да се посочи двойствения подход на данъчната администрация относно облагането на едни и същи активи когато трябва да се събере данъка – при дерегистрацията на дружеството, и при признаването на данъчен кредит – при последващата регистрация. В първия случай активите са обложени въз основа на оборотната ведомост с влязъл в сила РА № Р-22001017002528-091-001/11.06.2018 г., с който на основание чл. 111 от ЗДДС е начислен ДДС за м. 04.2016 г. в размер на 194 760, 43 лв. за налични активи при дерегистрацията по ЗДДС без изследване на наличността им. В ревизионното производство, предмет на настоящото дело обаче, при признаване на правото на данъчен кредит приходните органи вече "не са сигурни", че активите са налични и са същите, въпреки, че по счетоводни данни в инвентарните книги и оборотните ведомости дълготрайните материални активи са идентични и същите не са продавани. Не отговаря на събраните доказателства по делото и изводът на приходните органи, дословно повторен от първоинстанционния съд, относно неналичността на процесните ДМА към датата на последващата регистрация на дружеството по ЗДДС. Констатацията в процесния РА, че при извършения оглед, ревизиращият екип е установил, че начина на опаковане /фолирани с прозрачно стреч фолио/ и съхранение не позволява фактическо преброяване на мебелите, описани по номера от 1 до 42, по никакъв начин не може да бъде интерпретиран, че активите са неналични. Отделно от това, основателно е оплакването в касационната жалба относно Протокол № 852726/11.04.2019 г. за извършена проверка на наличните активи, чието съдържание е интерпретирано в мотивите на Ревизионния Акт превратно и в пълно противоречие със записаното в него. Видно от цитирания Протокол № 852726/11.04.2019 г. /л. 82 от първоинстанционното дело/ в него е записано, че "при извършената проверка на наличните активи е установено, че са налични 4 бр. МПС, описани под № 2, № 58, № 73 и № 74 от инвентарната книга на "АКВА ТРИЙТМЪНТ" АД. В складовата база в "БИЗНЕС ПАРК" СОФИЯ е установено, че са налични мебели и офис обзавеждане, отразени в инвентарната книга от № 11 до № 42, 2 бр. Appl Ipad под № 68 и № 69 от инвентарната книга и 2-бр. GSM Iphon, заведени под № 51 и № 60 в инвентарната книга. Под № 43 е заведен билборд, монтиран в гр. Сапарева баня. " В последствие обаче, в противоречие с горните констатации, ревизиращия екип е приел, че не е доказано наличието на всички ДМА, за които се претендира данъчен кредит, вместо да отграничи установените налични активи при тази проверка и да извърши допълнителни проверки за останалите. В този смисъл констатациите в ревизионния акт за неналичие на всички активи или тяхната неустановеност не отговаря на констатациите от направената проверка от същия ревизиращ екип, което води до незаконосъобразност на ревизионния акт. Не може също така да бъде споделен и общият извод на първоинстанционния съд, преповторен от решението на директора на "ОДОП", че всички активи / за които преди това е прието, че не могат да бъдат еднозначно установени кои са/, и за които е претендирано право на приспадане на данъчен кредит през м. 11.2018 г. на основание чл. 76 от ЗДДС, са закупени преди повече от 5 години към датата на повторната регистрация. В същото време е изрично посочено и в двете решения, че има изключение относно информационните билбордове, които са на значителна стойност т. е. не всички активи отговарят на тази констатация. Противоречието в тези твърдения води до незаконосъобразност на ревизионния акт. Съгласно постоянната практика на СЕС, правото на приспадане на данъчен кредит не може да бъде ограничено само поради неспазване на определени формални изисквания, ако са спазени всички изискуеми материално-правни предпоставки. В решение на СЕС по дело С-324/2011 г. е посочено, че предвиденото в чл. 167 и сл. от Директива 2006/112/ЕО, право на приспадане на ДДС е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, като определящи са материално-правните изисквания за възникване правото на приспадане. Основателни са твърденията на касатора, че с постановения отказ да му бъде признато правото на данъчен кредит ще бъде нарушен принципът на данъчен неутралитет, тъй като дължимото ДДС върху ДМА е платено при дерегистрацията по силата на РА № Р-22001017002528-091-001/11.06.2018 г., а след това при повторната регистрация на дружеството се отказва правото на приспадане. По тези съображения настоящата инстанция намира, че са налице основания за отмяна на ревизионния акт, тъй като същия е материално незаконосъобразен. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател следва да се присъдят направените и доказани разноски по делото за двете инстанции съгласно приложения списък в размер на 7 399, 54 лв. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение