Решение № 14241 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7992/2010 г.

Решение № 14241 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7992/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, против Решение № 1157 от 27.04.2010 г. на Софийски градски административен съд по адм. д. № 8624 по описа за 2009 г., с което по жалба на "Екобетонови и варови разтвори" ЕООД, представлявано, е отменен ревизионен акт /РА/ № 2250900078/10.08.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1440/19.10.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчни периоди м. 02, 04,10,11 и 12.2004 г. на ревизираното лице е определен ДДС за внасяне в размер общо на 19 791,63 лв. главница и съответни лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 8, т. 2 вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 1 ЗДДС (отм.). Безспорно е установено по делото, че по процесните фактури, издадени от трети лица, РЛ е получило масла, гуми и резервни части, разходите за които, съгласно т. 7 от договора от 20.02.2004 г. между "Боско Строй" ЕООД като наемодател и РЛ като наемател на специализирана механизация, са за сметка на наемодателя. Затова е следвало сумите по процесните фактури да се префактурират от РЛ на наемодателя. Съдът без основание е кредитирал представения едва в хода на административното обжалване Анекс към договора в качеството му на оспорен частен документ, подписан без представителна власт за наемодателя. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което жалбата против РА в посочената част да бъде отхвърлена, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Екобетонови и варови разтвори" ЕООД, чрез адв. Живко Неделчев, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационата жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Пред първоинстанционния съд са били безспорни следните факти: Процесната ревизия е повторна - след отменително Решение № 250/23.02.2009 г., с което е отменен РА № 22508000155/18.09.2008 г., в частта му за начисления ДДС за процесните периоди. По фактури, издадени от различни доставчици през процесните данъчни периоди с предмет "гориво, масла, гуми и резервни части" с получател РЛ, последното е приспаднало данъчен кредит общо в процесния размер. При първоначалната ревизия, съобразявайки клаузите на договор за наем от 20.02.2004 г. на специализирана механизация с наемател РЛ и наемодател "Боско строй" ЕООД, органите по приходите са приели, че разходите по фактурите са такива за сметка на наемодателя, поради което наемателят е следвало в срок от 5 дни от настъпването на данъчното събитие на начисли ДДС по доставките в полза на наемодателя, по които е изпълнител, действащ като косвен представител. Съгласно т. 7 на посочения договор, "всички ремонти относно добрата поддръжка на специализирана механизация като смяна на масла, гуми и резервни части са за сметка на наемодателя. За по-добра поддръжка на механизацията наемодателят е длъжен да осигури дизелово гориво за своя сметка и следи за нормалния разход на гориво". Не е било спорно, че стойността по процесните фактури не е включена като част от наемната цена по договора за наем. Ревизираното лице първоначално /вж. Обяснителна записка от 11.08.2008 г. - стр. 157 от приложението/ е поддържало, че тълкувана във връзка с т. 6 на договора, посочената т. 7 е плод на техническа грешка, като действителната воля на страните по договора е била основните ремонти да са за сметка на наемодателя, а текущите и тези за поддръжката на механизацията - да са за сметка на наемателя. В последствие /при обжалването на по административен ред на отменения с Решение № 250/23.02.2009 г., РА № 22508000155/18.09.2008 г./ на органите по приходите е представен Анекс от 1.03.2004 г. към посочения по-горе наемен договор, съгласно клаузите на който основните ремонти са за сметка на наемодателя, а текущите такива са за сметка на наемателя /РЛ/. При процесната ревизия, представения анекс е счетен с недостоверна дата, поради което с изложените по-горе мотиви, въз основа на уговорката по договора от 20.02.2004 г. на РЛ е начислен процесния размер на ДДС. За да уважи жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че нормата на чл. 8, т. 2 ЗДДС (отм.) е неприложима за случая, тъй като не е сключен нарочен договор за поръчка между наемодателя и наемателя и последният не е извършил никакви действия, от които да може да се заключи, че "наемодателят ще действа като довереник на наемателя", както и че наемателят е извършил в полза на наемодателя облагаеми доставки с предмета на процесните фактури. Решението е правилно като краен резултат с известна корекция на решаващите мотиви. Съгласно чл. 8, т. 2 ЗДДС (отм.), когато данъчнозадължено лице действа от свое име и за чужда сметка за доставка на стоки, се счита, че то е получило и предоставило стоките, поради което се счита, че е осъществило облагаеми доставки на стоки. Разпоредбата има предвид случаите на така нареченото косвено представителство, при което едно лице - довереник действа от свое име, но за сметка на друго лице - доверител, като правните последици възникват в правната сфера на доверителя. Основанието за такова представителство е сключен договор за поръчка между доверителя и довереника, или евентуално неговите разновидности - комисионен и спедиционен договор. В конкретния случай не е сключен нарочен договор за поръчка между наемодателя и наемателя, но от съдържанието на т. 7 на договора от 20.02.2004 г. може да се направи обоснован извод, че е направена подобна уговорка. Тя обаче не е доказано да е реализирана на практика, защото не е доказано, че доставките, извършени от трети лица по процесните фактури са за сметка на наемодателя. Наемателят е получател по тях и е заплатил стойността им. Тежест на органите по приходите е било доказването на извършването на облагаеми доставки от страна на наемателя в полза на наемодателя, както правилно е приел и първоинстанционният съд. След като наемателят е действал от свое име и за своя сметка като получател по процесните фактури, действията му не подадат в хипотезата на обсъжданата норма. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила, а разноски на ответника по жалбата не се дължат поради липса на отбелязване на действително плащане на уговорения адвокатски хонорар в договора за правна помощ към пълномощното на адв. Неделчев. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение