Решение № 11344 от 8.12.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез юрисконсулт Н. Халачева, срещу решение 500/21.03.2022 г. постановено по адм. дело 1146/2021 г. на Административен съд - Благоевград, с което по жалбата на община Симитли, представлявана от кмета е отменено негово решение 01-0800-3480/22.11.2021 г. за налагане на финансова корекция и е осъден Държавен фонд Земеделие да заплати на община Симитли направените по делото разноски в общ размер на 910 лв. С касационната жалба се твърди неправилност на решението, като необосновано, издадено в противоречие с приложимия материален закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се неговата отмяна и решаване по същество на спора. Претендират се и разноски по делото, като е направено и възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Ответникът кмета на община Симитли, чрез адв. А. Цветков, оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция, за което представя списък. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на кмета на община Симитли против решение 01-0800-3480/22.11.2021 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което за нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗОП /отм./, изразяващо се в незаконосъобразно разделяне на поръчките за услуги, което попада в т. 2 Незаконосъобразно разделяне на поръчките за строителство /услуги/ доставки от Приложение 1а към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата), е наложена финансова корекция в размер на 6 000. 00 лева, с ДДС сума равняваща се на 25 % от стойността на финансовата помощ изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет Упражняване на авторски надзор от проектанта при изпълнение на строително-монтажни работи на обект Реконструкция и рехабилитация на съществуващи водоснабдителни системи и съоръжения на [населено място], общ. Симитли в размер на 24 000. 00 лева, с ДДС. С обжалваното решение Административен съд Благоевград е отменил горецитираното решение и е осъдил Държавен фонд Земеделие да заплати на община Симитли направените по делото разноски в общ размер на 910 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, разполагащ с функционална и материална компетентност, като е обосновал неоснователност на направеното пред него възражение за нищожност на оспорения акт. Приел е, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които по своята значимост обосноват незаконосъобразността на оспореното решение. Съгласно чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция, ръководителят на Управляващия орган е длъжен да осигури възможност на бенефициера да представи в разумен срок не по кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на корекцията. Съдът е приел, че според данните от преписката органът е изпълнил формално това свое задължение. Въпреки изрично посоченото в писмото фактическо основание за откриване на производството, а именно издаден окончателен доклад на Европейската комисия, при извършен одит за периода 16.10.2013 г. - 30.6.2015 г. на документация по възлагане на обществената поръчка с предмет: Упражняване на авторски надзор от проектанта при изпълнение на строително-монтажни работи на обект: Реконструкция и рехабилитация на съществуващи водоснабдителни системи и съоръжения на [населено място], община Симитли, сертифициращият орган е направил заключение относно допуснатото нарушение, позовавайки се на два от общо посочени четири договора за изготвяне на технически проект и за авторски надзор, като е компилирал, в противоречие с обективната действителност, различни основни елементи от въпросните договори страни, обект и стойност на договорите. Прието е, че двата договора, съответно за изготвяне на техническата документация и договора за упражняване на авторски надзор, възложени на ВЕК Проект ЕООД, не касаят Реконструкция и рехабилитация на съществуващи водоснабдителни системи и съоръжения на [населено място], община Симитли, а са относими за обект: Реконструкция и рехабилитация на съществуващи водоснабдителни системи и съоръжения на [населено място], община Симитли. Последното, според съда, е обосновало наличието на колизия между посоченото фактическо основание за образуване на производството, фактическите констатации и изложените мотиви, касаещи описаното в издаденото уведомително писмо нарушение, което от своя страна води до извода, че въпреки издаденото уведомително писмо, с което формално е спазена процедурата, общината е поставена в обективна невъзможност да разбере /узнае/ нарушението, което и е вменено, и за което е открито процесното производство. Посочената неяснота и колизия в уведомителното писмо, касаеща установеното нарушение е проектирана в издаденото и оспорено в пред съда решение, в което според съда административният орган е допуснал освен противоречие между посочените в обстоятелствената част на същото фактически твърдения, но и явна колизия между обстоятелствената част на решението и диспозитива на същото. Последното съдът е приел за съществено нарушение на процесуалните правила, водещо като самостоятелно основание до отмяна на оспореното решение. Според съда при издаване на оспореният административен акт са допуснати от страна на УО и нарушения на материалния закон. Съдът е анализирал във времева последователност договора за изработване на работен проект за реконструкция и рехабилитация на съществуващи водоснабдителни системи и съоръжения на [населено място], община Симитли, предхождащ сключването на договор 01/321/01330 от 27.11.2012 г., включително и сключения в рамките на програмата договор за осъществяване на авторски надзор на посочения обект, в съответствие с нормативните изменения на чл. 162, ал. 2 от ЗУТ към момента на възникване на отделните юридически факти, като според него в случая не е налице нередност, включително и допуснато от страна на жалбоподателя нарушение, подлежащо на санкциониране по реда, предвиден в ЗУСЕСИФ. Безспорно установено е обстоятелството, че към датата на сключване на договора за проектиране 16.04.2012 г.. е действала нормата на чл. 162, ал. 2 от ЗУТ /отм./ в редакцията, Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г./, според която авторски надзор е бил задължителен за строежи от първа до пета категория, включително само по част "Конструктивна". На последно място съдът е приел за неоснователно възражението за изтекла давност, с подробно развити мотиви за това и е постановил обжалваното пред настоящата инстанция решение. Решението на първоинстанционният съд е валидно, допустимо и правилно, а сочените в касационната жалба касационни основания за отмяната му не са налице, като следва да се посочи, че същите са само бланкетно посочени, без конкретно да се развиват съображения в тяхна подкрепа. Подробно са изяснени релевантните за спора факти и обстоятелства, обсъдени са възраженията на страните, а формираните правни изводи са обосновани и напълно съответни на приложимите материалноправни разпоредби. Напълно съответни на приложените по преписката доказателства са изводите на първоинстанционният съд, че е с оглед съдържанието на уведомително писмо изх. 01-0800/ 3480 от 26.11.2020 г. община Симитли не е могла да разбере вмененото й нарушение и да организира защитата си, като в случая настоящата инстанция не намира за необходимо да преповтаря мотивите на административния съд, който споделя. В обстоятелствената част на решението, органът е приел, че по повод изпълнение на бенефициера на договор 01/321/01330 от 27.11.2012 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 321 Основни услуги за населението и икономиката в селските райони по програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, с ползвател община Симитли, е възложена обществена поръчка с предмет: Упражняване на авторски надзор от проектанта при изпълнение на строително-монтажни работи на обект: Реконструкция и рехабилитация на съществуващи водоснабдителни системи и съоръжения на [населено място], община Симитли. Видно от решението на Управляващия орган (УО) като обект на нарушението е приет Договора за възлагане на обществена поръчка с предмет: Упражняване на авторски надзор от проектанта при изпълнение на строителю - монтажни работи на обект: Реконструкция и рехабилитация на съществуващи водоснабдителни системи и съоръжения на [населено място], Община Симитли от 19.08.2013 г. По отношение на същият договор, УО е приел, че разделянето на две отделни поръчки, съответно авторския надзор и изготвянето на техническите спецификации, възложени на едно и също дружество ВЕК Проект ЕООД е допуснато нарушение на ЗОП, тъй като общата сума от 33 800. 00 лева, без ДДС, е следвало да бъде обявена в една обществена поръчка, която е следвало да се възложи с един договор. Общата сума от 33 800. 00 лева според УО попада в рамките на прага за процедура по договаряне с консултация на поне три оферти /над 20 000. 00 лева, без ДДС/, което не е изпълнено от бенефициера. С диспозитива на решението обаче УО е наложил финансова корекция в размер на 25 % от стойността на финансовата помощ в размер на 24 000. 00 лева с ДДС, изплатена за заявени за възстановяване разходи по друг договор, който не е предмет на образуваното производство, а именно: Договора за възлагане на обществена поръчка с предмет: Упражняване на авторски надзор от проектанта при изпълнение на строително - монтажни работи на обект: Реконструкция и рехабилитация на съществуващи водоснабдителни системи и съоръжения на [населено място], община Симитли, и по който не е изпълнител посоченото в решението дружество ВЕК Проект ЕООД, а изпълнител е МММ ЕООД. Констатираните по-горе противоречия водят до неяснота при изразяване на волята УО, респективно до невъзможност на жалбоподателя да организира защитата си по адекватен начин, както и до препятстване на съдебния контрол по съществото на спора. С излагането на мотивите и постановяването на ясна и точна разпоредителна част се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде искания административен акт и конкретните права и задължения, които този акт поражда като последица. Това дава възможност на страните да изберат и съответната защита срещу такива актове. От друга страна, наличието на мотиви и ясна и съобразена с тях разпоредителна част прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда. Материалната законосъобразност на акта за определяне и налагане на финансова корекция се свързва с проверка налице ли е соченото от органа основание за налагането й. Налага се извод за законосъобразност на преценката на първоинстанционния съд, че при липса на соченото нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗОП (отм.), не е налице и нередност, тъй като такава има само в случаите, в които е установено нарушение на правото на ЕС или на националното право /чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ 1303/2013 г./. От друга страна, липсата на нередност прави безпредметно обсъждането на въпроса за изтеклата давност, а така също и на правомерността на наложената финансова корекция, която с оглед изложеното, се явява неправомерна. В случая следва да с отбележи, че установеното от съда нарушение на административнопроизводствените правила е достатъчно основание за отмяна на процесното решение на УО. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че като е отменил оспореното решение на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, административният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора, касаторът дължи да заплати на ответника сторените разноски в настоящото производство, които следва да се редуцират до размер от 1000 лева, който е близък до минимално предвидения в Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и кореспондира на обема на осъществената правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение