Решение № 6065 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3328/2017 г.

Решение № 6065 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3328/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Й. Х., чрез пълномощника адв. Б. Д. против решение № 40/07.02.2017 г. на Административен съд-П., постановено по адм. д. № 587 по описа за 2016 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 44-К-51 (1)/20.06.2016 г. на Началник отдел Администриране на местните данъци и такси /АМДТ/ при О. Ч. Б., с което е потвърден изцяло Акт за установяване на задължение /АУЗД/ № 7-1/24.02.2016 г. на инспектор в отдел АМДТ на О. Ч. Б., издаден на осн. чл. 107, ал. 3 ДОПК за установени задължения в общ размер на 7114,86 лв., в т. ч. данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци и лихви върху сумите. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора. Претендира разноски. Ответникът - началник отдел "АМДТ" при О. Ч. бряг, чрез адв. С. П., в писмена защита взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски по делото, за което представя списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. С обжалваното решение на АС-П. е отхвърлена жалбата на Х. Й. Х., против Решение № 44-К-51 (1)/20.06.2016 г. на Началник отдел АМДТ при О. Ч. бряг, с което е потвърден изцяло АУЗД № 7-1/24.02.2016 г. издаден от Ц. П. М. на длъжност инспектор в отдел АМДТ на О. Ч. бряг, издаден на осн. чл. 107, ал. 3 ДОПК, с който са установени неизплатени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 2011 г. - 2015 г., ведно с лихви за просрочие в общ размер на 7114,86 лв. Същото е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налагащо неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При постановяване на решението съдът е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в липса на обсъждане и съобразяване на събрани по делото и относими към спора доказателства. Съдът не се е произнесъл по относимите доказателства, събрани в хода на административното и съдебното производство. Съдът е следвало да постанови решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства по свое убеждение. При мотивирането на фактическите и правни изводи на съда същия следва да обсъди събраните по делото доказателства и да обоснове приемането им за доказателствен материал. В случая първоинстанционният съд не е осъществил прецизна проверка на събраните доказателства. Съдът е приел, единствено че АУЗД действително е връчен на Х. Х., в следствие, на което е приел, че административният орган правилно е приел, че жалбата на лицето против акта се явява недопустима поради просрочие, поради което с решението си по същество е потвърдил АУЗД. Но липсват мотиви в съдебния акт по оплакването за недължимост на данък върху недвижими имоти ДНИ/ за имота, находящ се в с. Т., за периода от 2011 г. до 2015 г. и такса битови отпадъци /ТБО/ за периода от 2011 г. до 2015 г., както и ДНИ за недвижим имот, находящ се в с. Р., общ. Ч. бряг за 2011 г. и ТБО за 2011 г., поради това че жалбоподателят не е собственик на тези имоти. Не са изложени мотиви по чл. 172а, ал. 2 АПК относно представените с жалбата писмени доказателства: покана за доброволно изпълнение, постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ с район на действие ОС-П., договор от 24.107.1997 г. за продажба чрез търг с явно наддаване и др. На основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на административния акт като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. По реда на чл. 168 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК съдът е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания. В случая първоинстанционният съд е ограничил проверката на административния акт само относно въпроса дали подадена на 16.05.2016 г. жалба срещу АУЗД е подадена в срок, т. е дали процесният акт действително е връчен на Х. Х., предвид спора административният орган правилно ли е приел, че жалбата на лицето против акта се явява недопустима поради просрочие. При необсъждане от първостепенния съд на всички обстоятелства, които са релевантни за спора относно дължимостта на ДНИ и ТБО, спорът по делото е останал неизяснен от фактическа страна. Това съществено процесуално нарушение е рефлектирало върху обосноваността и материалната законосъобразност на постановеното решение. На основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде отменено и съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Разноски: Обжалваното решението следва да се отмени и в частта, в която Х. Й. Х. е осъден да заплати на О. Ч. бряг адвокатско възнаграждение в размер на 685,00 лв. По направените искания за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение