Решение № 3093 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6907/2024 г.

Производството е по реда на чл.209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по две касационни жалби - първата е подадена от Министъра на здравеопазването, чрез Главен юрисконсулт В. Трифонова и втората подадена от Комисия за защита от дискриминация/КЗД/Комисията/, чрез юрисконсулт М. Стефанова, против Решение 2795/25.04.2025 г. по адм. дело 2107/2023 г. на Административен съд София- град/АССГ/. В касационната жалба на Министъра на здравеопазването са изложени подробни съображения, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Според касатора правилно Комисията е установила, че предприетите мерки от Министерство на здравеопазването за справяне с пандемията, предизвикана от Ковид-19 са насочени изцяло към опазване здравето и живота на населението. По отношение на Заповед РД-01-856/19.10.2021 г., издадена от Министъра на здравеопазването се сочи, че е правилен и съответен на приетите в хода на административното производство писмени доказателства, изводът на КЗД за неосъществен тормоз по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби/ДР/на Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр./ по защитените признаци лично положение и увреждане по отношение на жалбоподателя и на сигналоподателите. Иска се от касационната инстанция да отмени обжалваното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание касаторът се представлява от юриск. Първанова, която поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на юриск. възнаграждение. Касаторът Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния представител юриск. Стефанова твърди, че изложените в съдебното решение мотиви са едностранчиви и субективни, направени при погрешно тълкуване на разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр. Според Комисията административният съд е допуснал съществени нарушения при анализа на доказателствата и превратно е тълкувал неотносимите доказателства, вследствие на което е налице неправилно приложение на закона и такова на процесуалните правила. Противоепидемичните мерки, взети от Министерски съвет и Министерство на здравеопазването, въведени със заповед на Министъра на здравеопазването, по предложение на Главния държавен здравен инспектор, са пропорционални спрямо извънредната епидимиологична обстановка. Иска се от касационната инстанция да отмени обжалваното съдебно решение и да присъди разноски за юриск. възнаграждение и такива за държавна такса за касационното производство. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Постъпила е писмена молба на 15.10.2024 г. от юриск. Стефанова, с която не възразява да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие. Поддържа касационната жалба. Претендира присъждане на юриск. възнаграждение. Прави възражение за евентуална прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът Л. А. А. в съдебно заседание се явява лично и се представлява от адв. А. Чобанова. Ответникът Е. А. Ц. в съдебно заседание се явява лично и с адв. А. Чобанова. Ответникът Сдружение с нестопанска цел/СНЦ/ Конфедерация за защита от дискриминация в съдебно заседание се представлява от Председателя на Управителния съвет адв. А. Чобанова. Процесуалният представител на ответните страни поддържа писмените отговори по касационните жалби. Адв. Чобанова заявява, че няма да сочи доказателства. Претендира разноски, за които представя писмени доказателства. Ответникът Министерски съвет на Република България в съдебно заседание не се представлява. Представителят на Върховната прокуратура прокурор Невенчин дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационни основания за отмяна на атакуваното съдебно решение и прокурорът предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационните жалби за допустими, като подадени в срок, от страни в първоинстанционното съдебно производство, насочени срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за тях. Административното производство пред КЗД е започнало по инициативен документ, наименуван Сигнал и жалба с Вх. 44-01-114/27.10.2021 г., подаден от на проф. Л. А. А./жалбоподател/, Е. Ц./сигналоподател/ и СНЦ Конфедерация за защита от дискриминация /сигнолоподател/, чрез адв. А. Чобанова, в който документ са изложени твърдения за осъществена дискриминация и тормоз по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. по защитените съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признаци лично положение и увреждане , насочен срещу Министерски съвет и Министъра на здравеопазването, във връзка с издадена от последния Заповед РД-01-856/19.10.2021 г. и неспазване на повелята на чл.2 от Закона за здравето, правно основание: чл.50, т.1 от ЗЗДискр. В инициативния документ са изложени съображения във връзка с правната легитимация на страните, както следва: подателят на сигнал Е. Ц. е български гражданин, правоимащ по смисъла на чл.45 от Конституцията на Република България и чл.50, т.3 от ЗЗДискр. Подателят на сигнал СНЦ Конфедерация за защита от дискриминация е сдружение, регистрирано в обществена полза и предвид заявените в Устава му цели същото е оправомощено да предприема действия по защита на накърнени права и свободи на гражданите с всякакви незабранени от закон средства, между които е и подаването на жалби, петиции, сигнали и др.инициативни документи пред национални и международни компетентни органи, предоставящи исканата защита чрез правоприлагане или налагане на публична дискреция. Подателят на жалба проф. Л. А. е лично засегнат от ограничителната част на заповедта гражданин, преболедувал от SARS-CoV-2, с доказано високо количество от антитела в организма си, но нерегистриран в Столична Районна здравна инспекция/СРЗИ/, поради което и без издаден сертификат. В сигнала се съдържа оплакване, че с издадената Заповед РД-01-856/19.10.2021 г. Министърът на здравеопазването е извършил дискриминация спрямо неваксинираните лица, преболедували безсимптомно и с надлежно установено наличие на антитела срещу SARS-CoV-2, спрямо лица с увреждания и спрямо лица, за които по медицински съображения и препоръки е спорна безопасността на евентулното им ваксиниране с така разрешените ваксини срещу SARS-CoV-2, за здравето и живота им, по признаци лично положение и увреждане . Твърди се наличие на дискриминационно отношение от страна на националните здравни власти, представляващи държавата, в конкретния случай - Министерски съвет и Министъра на здравеопазването, които с действията си и бездействието си да изпълнят задълженията си, вменени им от чл. 2 от Закона за здравето, вр. чл. 51, ал. 3 от Конституцията на Република България, спрямо уязвими групи от български граждани, на които вместо да се оказва особената държавна грижа, съобразена с индивидуалните им характеристики и потребности, са поставени в по - неблагоприятно и застрашаващо правата и живота им положение, по признаци лично положение и увреждане . С Решение 33/23.01.2023 г. КЗД е приела следното: Установява, че с издадената Заповед РД-01-856/19.10.2021 г. ответната страна - Министърът на здравеопазването, не е осъществил тормоз по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по защитените съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признаци лично положение и увреждане по отношение на жалбоподателя проф. Л. А. А.; ІІ. Установява, че с действията си ответната страна Министерския съвет не е осъществил непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. по защитените съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признаци лично положение и увреждане по отношение на жалбоподателя проф. Л. А. А.; ІІІ. Оставен е без уважение инициативен документ вх. 44-01-114/27.10.2021 г., в частта имащ характера на жалба, подадена от проф. Л. А. А.; ІV. Установява, че с издадената Заповед РД-01-856/19.10.2021 г. ответната страна Министърът на здравеопазването, не е осъществил тормоз по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по защитените съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признаци лично положение и увреждане по отношение на лицата, посочени в сигнал, подаден от Е. А. Ц.; V. Установява, че с действията си ответната страна Министерския съвет не е осъществил непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. по защитените съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признаци лично положение и увреждане по отношение на лицата, посочени в сигнал, подаден от Е. А. Ц.; VІ. Оставя без уважение инициативен документ вх. 44-01-114/27.10.2021 г., в частта имащ характера на сигнал, подаден от Е. А. Ц.; VІІ. Установява, че с издадената Заповед РД-01-856/19.10.2021 г. ответната страна Министърът на здравеопазването, не е осъществил тормоз по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по защитените съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признаци лично положение и увреждане по отношение на членовете и ръководството на СНЦ Конфедерация за защита от дискриминация , представлявано от председателя на УС адв. А. Чобанова; VІІІ. Установява, че с действията си ответната страна Министерски съвет не е осъществил непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. по защитените съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признаци лично положение и увреждане по отношение на членовете и ръководството на СНЦ Конфедерация за защита от дискриминация , представлявано от председателя на УС адв. А. Чобанова; ІХ. Оставя без уважение инициативен документ вх. 44-01-114/27.10.2021 г., в частта имащ характера на сигнал, подаден от СНЦ Конфедерация за защита от дискриминация , представлявано от председателя на УС адв. А. Чобанова. Решението е обжалвано от проф. А. пред АССГ, като е образувано адм. дело 2107/2023 г. по описа на съда. По жалба Е. Ц. и СНЦ Конфедерация за защита от дискриминация е образувано адм. дело 2828/2023 г., което с Определение 2647/24.03.2023 г. е прекратено и жалбата е присъединена за съвместно разглеждане с жалбата на проф. А.. С обжалваното Решение 2795 от 25.04.2024 г., постановено по адм. дело 2107/2023 г. на Административен съд София - град е отменено по жалбата на Л. А. А. и жалбата на Е. А. Ц. и СНЦ Конфедерация за защита от дискриминация , ЕИК176454985, представлявано от председателя на Управителния съвет адв. Чобанова Решение 33/23.01.2023 г., постановено по преписка 411/2021 г. на Комисията за защита от дискриминация, Петчленен състав.Съдът е върнал делото като преписка на Комисията за защита от дискриминация за ново произнасяне по инициативен документ вх. 44-01-114/27.10.2021 г., депозиран от Е. А. Ц. и СНЦ Конфедерация за защита от дискриминация в качеството им на сигналоподатели и проф. Л. А. А. в качеството му на жалбоподател при съобразяване на дадените със съдебното решение указания по тълкуване и прилагане на закона. За да се произнесе по спора, първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него решение на КЗД е издадено от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, но в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл.59,ал.2, т.4 от АПК относно излагане на фактическите и правни основания за постановяването му. Съдът е посочил, че в конкретния случай мотивната част на оспореното решение представлява единствено цитиране на нормите на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. и §1, т.1 от ЗЗДискр., без извършване на изискуемата се конкретна преценка дали в случая е налице осъществяване на непряка дискриминация, респ. тормоз по въведените в инициативния документ защитени признаци лично положение и увреждане . Липсват мотиви дали спрямо визираните от сигналоподателите/жалбоподателя групи граждани са налице тези защитени признаци и дали те са търпели по - малко благоприятно третиране или са били поставени в особено неблагоприятно положение от визираните актове, действия и/или бездействие на ответниците. Не е налице каквото и да е произнасяне относно осъществено, респ. липсата на осъществено бездействие от страна на Министерския съвет и Министъра на здравеопазването. АССГ е приел, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на общите административно производствени правила, установени в АПК, което освен, че е самостоятелно основание за отмяна, съгласно нормата на чл. 146, т. 3 от АПК, но и е довело до неправилно прилагане на материалния закон, а именно - органът не е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти в съответствие с разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК. В сезиращия Комисията инициативен документ е направено доказателствено искане за привличане на външни експерти, с професионална насоченост и опит, съответстващ на повдигнатия спор, които да отговорят на конкретно формулирани въпроси, което е било допуснато от административния орган, но не е предприел активни действия по неговото осъществяване във вида и обема, поискан от сигналоподателите и жалбоподателя. Изискано е експертно становище от проф. А. Ч. и от акад. В. М.. В писмо вх. 18-00-86/17.06.2022 г. акад. Д - р В. М. е посочил, че не е компетентен по повдигнатите въпроси. Препоръчал е КЗД да се обърне към следните специалисти: акад. Б. П., проф. Р. А., проф. Н. Н. и/или други, утвърдени в областта на вирусологията и имунологията учени. От проф. А. Ч. липсва депозирано писмо, респ. становище по поставените въпроси. Писмото, адресирано до проф. А. Ч. е изпратено по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, като видно от същата писмото е получено от лице подписало се като К. . Комисията не е уважила направеното от жалбоподателя А. доказателствено искане в проведеното на 09.11.2022 г. заседание за повторно изискване на становище от проф. А. Ч., което правилно е квалифицирано от АССГ като процесуално нарушение от страна на Комисията при събирането на доказателства, довело до нарушаване на изискването на нормата на чл. 35 от АПК, задължаваща административният орган да издаде административният акт едва след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Правилно съдът е посочил, че КЗД дължи спазване на разпоредбите за пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата, включително чрез ползване на експертизи, предвид чл. 55, ал. 1 от ЗЗДискр., като изисква документи и друга информация, свързана с проучването по чл. 56, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. Неизяснени са останали въведените в иницииращия административното производство документ основания за неоснователно създадена враждебна, застрашаваща и принизяваща среда спрямо лицата, преболедували безсимптомно и с надлежно установено наличие на антитела срещу същия вирус, както и спрямо лица с увреждания и лица, за които по медицински съображения и препоръки, е съмнителна безопасността за здравето и живота им при евентуално ваксиниране срещу вируса, както и въпроси, формулирани от сигналоподателите/жалбоподателя в иницииращия административното производство документ, отговорите на които са от съществено значение относно установяването на наличието на защитените признаци лично положение и увреждане , респ. дали носителите на такъв признак, респ. лица които не са носители на такъв признак са търпели по-малко благоприятно третиране или са били поставени в особено неблагоприятно положение от визираните актове, действия и/или бездействие на ответниците. КЗД е формирала в мотивите си извод, че не е осъществена непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. Не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно - следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая неблагоприятно третиране, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. За да се обоснове извод за наличие на дискриминация по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., следва да се направи сравнение между начина, по който лицето, което твърди, че спрямо него е осъществена дискриминация се третира, било е третирано или би било третирано, и начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение, т.е. по отношение на които са налице сравними сходни обстоятелства. В решението на КЗД липсва установяване дали са налице посочените в инициативния документ защитени признаци лично положение и увреждане спрямо изброените в него групи граждани. Липсват аргументи за наличието, респ. липсата на защитен признак "лично положение" и увреждане в конкретния случай. На следващо място, съдът е посочил, че в иницииращия производството документ са въведени основания за осъществена дискриминация под формата на тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. В хода на административното производство не са събрани доказателства по отношение на посочената в нормата на § 1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. специална цел. Липсват мотиви относно това дали актовете, действията и бездействието на ответниците са довели до накърняване на достойнството на засегнатите и дали е създало неприемлива среда. Съдът е посочил, че административният орган е следвало да се произнесе по исканията, наведени в жалбата/сигнала и като не е направил това в случая е постановил незаконосъобразно решение. Съдът е приел за основателни жалбата на Л. А. А. и жалбата на Е. А. Ц. и СНЦ Конфедерация за защита от дискриминация , поради което е постановил отмяна на оспореното решение на КЗД, връщане на делото като преписка на органа за ново разглеждане на жалбата на Л. А. А. и сигнала на Е. Ц. и СНЦ Конфедерация за защита от дискриминация , при съобразяване на мотивите на съдебното решение относно обхвата на проверката, необходимостта от всеобхватно и пълно изследване на въведените в иницииращия документ основания за осъществена дискриминация, като е дал конкретни указания по тълкуването и и прилагането на закона. Решението е недопустимо в частта, в която АССГ се е произнесъл по жалбата на Е. Ц. и СНЦ Конфедерация за защита от дискриминация , по следните съображения: Комисията за защита от дискриминация е сезирана с инициативен документ Вх. 44-02-224/27.10.2021 г., наименуван Сигнал и жалба. Изрично в този документ Е. Ш. Ц. и СНЦ Конфедерация за защита от дискриминация са определени като подадели на сигнал. В качеството на сигналоподатели Е. Ц. и СНЦ Конфедерация за защита от дискриминация са конституирани в хода на административното производство пред КЗД, видно от разпореждането за образуване, доклада заключение на П. К./докладчик по преписката/ и протоколите от откритите две заседания на Комисията, както и от съдържанието на самото обжалвано решение на КЗД. По горецитирания инициативен документ, представляващ сигнал от Е. Ц. и СНЦ Конфедерация за защита от дискриминация , съответно - жалба от проф. Л. А., е постановено Решение 33/23.01.2023 г. на КЗД, от което Е. Ц. и СНЦ Конфедерация за защита от дискриминация , са останали недоволни и са подали жалба до съда, по която е образувано адм. дело 2828/2023 г. по описа на АССГ, присъединено към адм. дело 2107/2023 г. Следва да се отбележи, че в чл. 15, ал. 2 от АПК е регламентирано подаването на сигнал, за което не се изисква наличие на личен и пряк правен интерес, какъвто трябва да е налице за страните по чл. 15, ал. 1 от АПК. Производството е уредено в глава осма "Предложения и сигнали", като решението, постановено по сигнал не подлежи на обжалване, по арг. от разпоредбата на чл. 124 от АПК. ЗЗДискр. не съдържа специални разпоредби за подаването на сигнал, с които да се създават отклонения от посочената правна уредба в АПК. В ЗЗДискр са предвидени следните видове правна защита срещу дискриминация: 1. административно производство пред специализиран орган - Комисията за защита от дискриминация- раздел I, глава четвърта "Производство за защита от дискриминация", като решенията подлежат на обжалване по реда на АПК и 2. съдебно производство по раздел II, глава четвърта: а/ исково производство пред районен съд по чл. 71 от АПК; б/ съдебно административно производство по чл. 73 от АПК по обжалване административни актове, издадени в нарушение на закони, уреждащи равенство в третирането, в/ исково производство по чл. 74 от ЗЗДискр. Производството пред КЗД е административно и съгласно чл. 50 от ЗЗДискр. се инициира по три начина: 1. по жалба; 2. по инициатива на комисията; 3. по сигнал. ЗЗДискр не въвежда ново съдържание на понятията "жалба" и "сигнал". Подаване на жалбата е упражняване на право от жертвата на дискриминация за защита на пряко накърнени или застрашени лични права и законни интереси. Подаването на сигнал представлява уведомяване на компетентните органи за съществуваща нередност, която попада в обхвата на чл. 107, ал. 4 от АПК, като неоснователността на сигнала не е пречка за неговото подаване и няма неблагоприятни последици за сигналоподателя. Правни последици при сезиране със сигнал е, че КЗД не е обвързана с него, нито с направеното конкретно искане, действа в условията на оперативна самостоятелност, а решението по сигнала не подлежи на обжалване от сигналоподателя/ в този смисъл е практиката на ВАС- Определение 1153/11.02.2025 г. по адм. дело 10239/2024 г., Решение 3834/20.04.2022 г. по адм. дело 7058/2021 г., Определение 8863/12.06.2019 г. по адм. дело 4499/2019 г., Определение 14203/22.11.2017 г. по адм. дело 11583/2017 г. и Решение 282/09.01.2018 г. по адм. дело 4987/2016 г./ По отношение СНЦ Конфедерация за защита от дискриминация следва да се отчете тълкуването, което дава Европейският съд по правата на човека на чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/, а именно - че е необходимо установяване на пряко засягане, т.е. положение на жертва на сезиращото го лице, за да е допустима жалбата му /Vallianatos and Others v. Greece, § 47, Hristozov and Others v. Bulgaria, § 73/. Съдът не предоставя качеството "жертва" на сдружения, чиито интереси не са застрашени, дори ако интересите на техните членове/или на някои от тях могат да бъдат застрашени. Такъв статут не се предоставя и на неправителствени организации, дори ако са създадени с единствената цел да защитават правата на предполагаемите жертви /Nencheva and Others v. Bulgaria, § 90 и § 93, Genderdoc-M and M.D. v. The Republic of Moldova, §§ 25-26, Yusufeli Эlзesini Gьzelleюtirme Yaюatma Kьltьr Varlэklarэnэ Koruma Derneрi v. Turkey и мн.др./. Съдът намира за нужно да отбележи, че националното законодателство урежда в Раздел II, глава IV от ЗЗДискр. правото на иск по чл. 71, ал. 1 пред районен съд за всяко лице, чиито права по този закон или други, закони уреждащи равенството в третирането, са нарушени. Необходимо е да бъдат отграничавани случаите, когато юридическото лице упражнява собствената си искова защита, поради това, че е обект на дискриминация, от хипотезата на чл. 71, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 2 от ЗЗДискр. синдикална организация и юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност могат да предявят иск от името на лицата, чиито права са нарушени по тяхно искане. В този случай е налице процесуално представителство като частен случай на чл. 45 от Кодекса на труда и чл. 20, ал. 2 от Граждански процесуален кодекс. Тези организации могат да встъпят и като заинтересувана страна във висящ процес, воден от жертвата на дискриминация - чл. 71, ал. 2, изр. 2 от ЗЗДискр. В хипотезата на чл. 71, ал. 3 от ЗЗДискр. при нарушени права на множество лица, организациите по ал. 2 могат да предявят иск, като в този случай тяхната активна легитимация е нетипична, тъй като те имат качеството на процесуален субституент. От анализа на горецитираните разпоредби следва правния извод, че по ЗЗДискр. е допустима защита на чужди права от юридическо лице с нестопанска цел, но в исково производство, каквото не е настоящото. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЗДискр. този закон защитава от дискриминация всички физически лица на територията на Р България, а според ал. 2 законът дава защита и на сдружения на физически лица и на юридически лица. Условието е тези сдружения и юридически лица да са дискриминирани на основа на признаците, посочени в чл. 4, ал. 1, които признаци се отнасят към техния членския състав или на заетите в тях лица. Следва да се прави разграничение между случаите, в които е дискриминирано юридическото лице, от тези, в които когато адресати на неравно третиране са отделни негови членове. Логическото тълкуване на чл. 3, ал. 2 от ЗЗДискр. води до извод, че пострадало от действията на неравно третиране е самото юридическо лице, а не неговият персонален субстрат. Употребеният в нормата израз "...по отношение на техния членски състав или на заетите в тях лица" се отнася до защитените признаци на членовете или работниците на юридическото лице, които обуславят неравноправното му третиране в сравнение с други сдружения, за чиито членове тези признаци не са налични. Предвид данните по делото, не се твърди дискриминация на СНЦ Конфедерация за защита от дискриминация като юридическо лице. Производството по ЗЗДискр. е административно и поради това са приложими правните институти на АПК. Може да бъде инициирано и от сигналоподател и от жалбоподател, но след като Е. Ц. и СНЦ Конфедерация за защита от дискриминация са сигналоподатели, същите нямат право на жалба до съд срещу решението на КЗД. По горните съображения съдебното решение следва да бъде обезсилено в частта му по отношение на жалбата на конституираните в административното производство сигналоподатели Е. Ц. и СНЦ Конфедерация за защита от дискриминация , а съдебното производство да се прекрати в тази част. В останалата част решението е правилно при следните коригиращи мотиви. Указанията на първоинстанционния съд, дадени в мотивите на обжалваното решение, в частта по отношение жалбата на Л. А., целят изясняване на спора от фактическа и правна страна. Комисията дължи произнасяне налице ли е осъществена непряка дискриминация спрямо А. с оглед наведените от него твърдения в жалбата. Комисията следва да установи дали третирането, в съответствие със Заповед РД-01-733/27.08.2021 г. на министъра на здравеопазването по един и същи начин на всички лица, води до злепоставяне на А., като носител на твърдян от него защитен признак, вследствие на това еднакво третиране. Непряка дискриминация е налице тогава когато еднаквото третиране на всички лица са отразява по - неблагоприятно, на едни лица, отколкото на други лица, като засегнатото лице се характеризира със защитен признак. Следва да изясни дали спрямо А. е осъществен тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. За изясняване на спора от фактическа страна следва да се изискат експертни становища от специалисти в областта на вирусологията и имунологията, след което Комисията дължи проверка относно наведените твърдения за дискриминационни действия/бездействия от посочените в жалбата на А. ответни страни - Министъра на здравеопазването и Министерски съвет, и произнасяне досежно основателността на жалбата на А.. С оглед констатираните допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, АССГ правилно е отменил обжалваното пред него решение и е изпратил преписката на КЗД за ново произнасяне за пълно, обективно и всестранно изясняване на спора и извършване на конкретна преценка дали е налице осъществена непряка дискриминация спрямо проф. А., респ. тормоз, по въведените в жалбата му защитени признаци - лично положение и увреждане , в резултат на Заповед РД-01-856/19.10.2021 г. на Министъра на здравеопазването, на действия/бездействия на ответните страни - Министерски съвет и Министъра на здравеопазването, описани в инициативния документ, въз основа на който е образувана административната преписка. Като споделя доводите на АССГ за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в проведеното производство пред КЗД, касаещи неизясняване на спора, както и немотивираност на решението на КЗД, в частта по отношение жалбата на проф. А., касационната инстанция намира съдебното решение за правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Не са налице твърдените в жалбата касационни основания за неговата отмяна. Предвид изхода на спора, в полза на касаторите не следва да се присъждат разноски. Направено е искане за присъждане на разноски в полза на ответната страна Л. А.. Представени са пълномощни и договори за адвокатско възнаграждение в размер на по 600 лв., сключени между Л. А. и адв. Чобанова за изготвяне на отговори по касационните жалби на Министъра на здравеопазването и на Комисията за защита от дискриминация и за процесуално представителство пред касационната инстанция, поради което съдът намира искането за присъждане на разноски за основателно и следва да бъде уважено. По горните съображения и на основание чл.221, ал.2, предл. първо и ал.3 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение