Решение № 4213 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14476/2009 г.

Решение № 4213 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14476/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 64, ал. 1 и чл. 99, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по жалба на "Лакорда" АД гр. София срещу решение № 1030 от 8.06.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-469/2009 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 13 800 лева за извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК и е постановено прекратяване на нарушението. В жалбата се излагат твърдения, че оспореното решение е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и с целта му - основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 3 - 5 от АПК. Жалбата е подробно аргументирана, представена е и писмена защита. Ответникът КЗК, чрез процесуалния си представител поддържа становище за отхвърляне на жалбата, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са развити в писмени бележки. Заинтересованите страни "Апис България" ООД и "Апис Европа" АД оспорват жалбата и в писмена защита развиват доводи за потвърждаване на решението на КЗК. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Безспорно е установено, че страните по преписката са конкуренти на националния пазар по предлагане на правно-информационни системи, съдържащи извлечение от базата данни на Търговския регистър към Агенцията по вписванията (АВ). Комисията е била сезирана от двете заинтересовани страни с твърдения за нарушение по Глава VII от ЗЗК от жалбоподателя, изразяващи се в недобросъвестно стопанско предимство пред конкурентите на съответния пазар, с оглед липсата на сключен договор с Агенцията по вписванията и неплащане на дължимата такса за достъп и ползване на информацията от Търговския регистър (ТР). След проведеното разследване, КЗК е санкционирала "Лакорда" АД за извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК, съгласно който забранява се всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Изводът на регулатора за наличие на поведение, което е съставомерно по смисъла на цитираната разпоредба, обаче е неправилен и не се споделя от съда. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за търговския регистър (ЗТР) търговският регистър е публичен, като всеки има право на свободен и безплатен достъп до него и до електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията и обявяванията, както и до електронния образ на фирмените дела на пререгистрираните търговци. Според ал. 2 от същата разпоредба, Агенцията осигурява свободен и безплатен достъп и до съдържащите се в информационната система на търговския регистър заявления, електронния образ на приложените към тях документи и постановените откази. Същевременно, като изключение от това правило, за предоставяне на определени услуги, изброени в чл. 12 от ЗТР, се заплаща държавна такса по тарифа, определена от Министерския съвет, включително и за предоставяне на специализирани услуги за автоматизиран достъп до ТР. Такъв достъп, който осигурява и допълнителни функционалности, каквито са изброените в решението възможности за търсене и подаване на информация, а след получаване на данните в "*XML" формат и за структурирането им по зададени критерии, заинтересованите страни имат по силата на сключен с АВ възмезден договор, какъвто между "Лакорда" АД и агенцията не съществува. При това положение спорният въпрос е, нерегламентирано ли жалбоподателят осъществява безплатен достъп до същата по обем информация, която се получава чрез специализираната услуга за автоматизиран достъп до ТР срещу заплащане, осигурява ли му това стопанско предимство и представлява ли проява на нелоялна конкуренция на релевантния пазар. Установява се, че няма никакво доказателство по преписката, че влизането в единната централизирана база данни на ТР от страна на жалбоподателя се извършва по друг "нерегламентиран" начин, освен чрез определения за всички потребители код за достъп. Същият е изображение, а не последователност от символи и заобикалянето му изисква сложна, скъпоструваща и определено ненужна обработка, тъй като времето за разчитане на картинката, извличане и потвърждаване на символите с помощта на софтуеър, е съизмеримо с времето на ръчно въвеждане на символите. За бърз достъп до информацията и за бързата й обработка съществени обаче са: скорост и капацитет на интернет свързаността; местни ограничения на свързаността (при търсещия) - проверки за вируси, проверки за опасни информационни единици; автоматизирана обработка при клиента; тип на интернет браузъра, тип на персоналния компютър, индивидуалните му настройки; моментно състояние на интензивността на заявките към ТР и т. н. Следователно, несъстоятелно е на базата на проведения с компютър на КЗК "експеримент" да се правят каквито и да е изводи за бързината и начина на обработката н а информацията от страна на "Лакорда" АД, особено при твърдението, че дружеството притежава специално създаден собствен софтуер за сдобиване и обработка на нужните му данни и определен човешки ресурс, зает с тази задача. Ето защо, при наличните по преписката доказателства изводът на КЗК, че чрез този софтуер "се заобикалят изградените и ограничаващи функционалности", т. е. достъпът е неправомерен и нарушава създадените правила за справки чрез интернет страницата на АВ, е изцяло необоснован. На следващо място, няма посочено в решението нормативно ограничение относно целите, за които следва да служи търсената и обработена информация от ТР - в случая за упражняване на търговска дейност от "Лакорда" АД чрез създаване и разпространение на правно-информационни продукти срещу заплащане, каквато е дейността и на заинтересованите страни. Таксата по закон в полза на АВ се дължи заради допълнителните технически възможности за обработка на информацията, а не заради получаване на някакво допълнително право за използването й. Предвид изложеното съдът счита, че жалбоподателят е санкциониран от КЗК не за доказано, а за презумирано нарушение по чл. 29 от ЗЗК, което означава, че са налице основанията по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК за отмяна на оспореното решение. При този изход на спора основателно е искането на "Лакорда" АД за присъждане на разноски и ответникът КЗК, чийто акт се отменя като незаконосъобразен, следва да се осъди да заплати на дружеството сумата 2350 лева - внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,