Решение № 7514 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2884/2010 г.

Решение № 7514 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2884/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пенка Гетова Производството е по чл. 237 във връзка с чл. 239, т. 6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на ЕТ "Итаро-Росица Иванова" - гр. Оряхово, за отмяна на решение № 6410 от 30.05.2008 г. по адм. дело № 1185 от 2008 г. на Върховния административен съд - първо отделение, с което е оставено в сила решение № 431 от 13.11.2007 г. по адм. дело № 840 от 2006 г. на Великотърновския окръжен съд. В молбата се твърди, че са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК, изразяващи се в правозащитен стандарт в решение от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека по делото "Булвес" АД срещу България", който е напълно приложим за настоящия казус, защото има принципно сходство на правния проблем. Ответникът по молбата - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, е изразил становище за неоснователност на молбата. Върховният административен съд - петчленен състав, I колегия, като обсъди допустимостта на молбата и изложеното в нея, намира за установено следното: Молбата е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице по чл. 238, ал. 1 от АПК в преклузивния срок от влизането в сила на решението на ЕСПЧ. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С решение № 6410 от 30.05.2008 г. по адм. дело № 1185 от 2008 г. на Върховния административен съд - I отделение, е оставено в сила решение № 431 от 13.11.2007 г. по адм. дело № 840 от 2006 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ "Итаро-Росица Иванова" срещу РА № 511 от 24.07.2006 г., издаден от ТД на НАП - Враца, потвърден с решение № 515 от 21.09.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново, и е отказано право на приспадане на данъчен кредит по данъчни фактури, издадени от доставчика ЕТ "Елена Такова-Ели стил" - гр. Бяла Слатина. Основание по т. 6 на чл. 239 АПК за отмяна е решение на Европейския съд за защита на правата на човека, с което е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Представеното решение на ЕСПЧ от 22.01.2009 г. по делото "Булвес" АД срещу България" е постановено по отношение на друг правен субект - "Булвес" АД, а не по отношение на молителя. За да бъде отменително основание по чл. 239, т. 6 от АПК установеното с решение на ЕСПЧ нарушение, то следва да е за конкретния случай - предмет на акта, чиято отмяна се иска. Обратното ще означава, че всяко решение на съда в Страсбург, за което се твърди, че засяга идентичен случай, ще е основание за отмяна по реда на чл. 237 и сл. от АПК, което разбиране грубо противоречи на извънредния характер на производството по отмяна на влезлите в сила съдебни актове и свързания с тях стабилитет на административните актове. Според българската правна система прецедентът не е източник на право. Затова решение на ЕСПЧ е основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 6 от АПК само ако същото обвързва българската държава и молителя по чл. 238, ал. 1 от АПК по конкретния казус, за който има влязло в сила решение на българския съд. След като решението на ЕСПЧ не е по отношение на ЕТ "Итаро-Росица Иванова" - гр. Оряхово, по отношение на същия случай, за който е отказано приспадане на данъчен кредит, не е налице основание по чл. 239, т. 6 от АПК за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Предвид изложеното Върховният административен съд - петчленен състав, I колегия,