Решение № 9977 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10835/2012 г.

Решение № 9977 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10835/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационните жалби на Регионална инспекция по околна среда и води - Бургас (РИОСВ) и дружеството "Лондон Кет" ООД, с ЕИК 131345198, против решение № 1305/16.07.2012 г. по адм. дело № 890/2012 по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменено решение БС № 2-1/27.02.2012 г. на директора на РИОСВ. Поддържаните възражения в двете касационни жалби се припокриват по своето съдържание като същите са насочени спрямо правилността на обжалваното решение. Същите могат да бъдат обобщение така: противно на събраните по делото доказателства и приложим закон, съдът е приел, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на производствените правила при издаването на решение БС № 2-1/27.02.2012 г. на директора на РИОСВ, изразяващи се на първо място в неспазване на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС) по повод уведомяването на засегнатата общност за изготвянето на доклада за оценка на степента на въздействие на инвестиционното предложение по см. на чл. 34, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (НУРИОСПППИППЦОЗЗ); на второ - неспазването на чл. 39, ал. 5 от НУРИОСПППИППЦОЗЗ относно писмо изх. № 2464/22.08.2008 г. и Решение № БС-486-ПР/22.08.2008 г.; на трето - липсата на мотиви относно дадената положителна оценка на доклада за оценка на съвместимостта (ДОС) и липса на конкретни мотиви, обосноваващи издаването на спорното административно решение БС № 2-1/27.02.2012 г. на директора на РИОСВ. Разноски не се претендират. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяването на друго, с което оспорването на решение БС № 2-1/27.02.2012 г. на директора на РИОСВ бъде отхвърлено като неоснователно. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Според прокурора не са налице нарушения на процесуалните и материалноправните норми, които да водят до касационно основание по смисъла на чл. 209 от АПК за отмяна на съдебното решение. Посочено е, че съдът правилно е установил, че при провеждане на процедурата по издаването на оспореното решение не е спазено изискването на чл. 2, ал. 1, т. 2 от НУРИОВОС за уведомяване по смисъла на тази норма на засегнатото население за инвестиционното предложение. Освен, че с публикуваните обяви не е оповестено попадането на поземления имот, върху който е поискано да се реализира инвестиционното предложение, в границите на две защитени зони - "Емине" и "Емине - Иракли", не се съдържа обявление за обсъждане на ДОС. Тези процедурни пропуски правилно са били преценени от съда за съществени и са самостоятелно основание за отмяна на решението като незаконосъобразно. Като правилен е преценен и изводът на съда, че не е изпълнена и процедурата по чл. 15 от НУРИОВОС при издаването на оспореното решение, като не е изискано становище от Изпълнителната агенция по околна среда относно потвърждаване или непотвърждаване използването на най-добри налични техники, въпреки положителната оценка дадена от РИОСВ - гр. Бургас по качеството на Доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС), съгласно нормата чл. 14, ал. 3 от същата Наредба. Поддържа се и становището, че съдът правилно и обосновано е приел, че липсват пълноценни мотиви в оспореното решение по оценка на въздействието върху околната среда. Върховният административен съд намира, че касационните жалби като редовно подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК са допустими, разгледани по същество са основателни. С обжалваното решение административният съд е приел, че решение БС № 2-1/27.02.2012 г. на директора на РИОСВ, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение "Изграждане на ваканционен комплекс в поземлен имот № 11538.12.8, м. "Варницата", землище гр. Свети Влас, община Несебър" с възложител дружеството "Лондон Кет" ООД е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. За да постанови своето решение, съдът е приел, че в хода на административното производство по издаване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на акта. Първото установено от съда като съществено нарушение е неспазването на изискването за уведомяване по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от НУРИОВОС на засегнатото население във връзка с изготвянето на доклада за оценка на съвместимостта на инвестиционното предложение с предмета и целите на опазване на съответните защитени зони (ДОС), което неспазване има за резултат нарушаване правото на защита на лицата, които биха били потенциално засегнати от изпълнението на инвестиционното предложение. Изводът на съда е обоснован с оглед съдържанието на двете публикувани в местни медии обяви (в-к "Бургас днес" от 10.07.2008 г. и в-к "Черноморски фар" от 30.09.2011 г.). Прието е, че и двете обяви не са носител на информация относно местонахождението на процесния имот и засягането на защитените зони "Емине" и "Емине-Иракли" посредством реализацията на инвестиционното намерение в имота. Посочено е, че премълчаването на тази съществена информация на практика е равносилно на липса на обявление, предвид предмета на НУРИОВОС, тъй като лишава заинтересованото население от възможност да възприеме значимостта на засегнатите обществени отношения. Настоящата инстанция не споделя изводите на административния съд за наличието на порок при издаване на процесния административен акт, свързан с изпълнението на чл. 2, ал. 1, т. 1 от НУРИОВОС. Достатъчно е да бъде отбелязано, че съобщението (л. 328 - гръб), публикувано на 30.09.2011 г. във в. "Черноморски фар" и следващо по време постановяването на решение № БС-486-ПР/22.08.2008 г. на директора на РИОСВ за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение, съдържа ясна информация относно кадастралния идентификационен номер на имота, в който ще се реализира строителството (№ 11538.12.8), неговото местонахождение ("местността Варницата", землище гр. Свети Влас, Община Несебър) и най-вече в него по един недвусмислен начин е посочено, че "Докладът за ОВОС и приложенията към него, в т.ч. доклад за оценка на степента на въздействие с предмета и целите на опазване на ЗЗ "Емине".... и ЗЗ "Емине-Иракли" са на разположение на интересуващите се...". При условие, че имаме ясно определено местоположение на имота в съобщение, касаещо обществено обсъждане на ДОВОС и ДОС, разглеждащи реализацията на инвестиционно предложение спрямо въздействието му на вече посочените защитени зони, то не може да бъде подкрепен изводът, че е налице "премълчаване" на информация, което е възпрепятствало участието на засегнатите лица в отпочнатото административно производство. Второто нарушение, което според съда е самостоятелно основание за отмяна на акта, е липсата както в обжалваното решение, така и от приложените по делото доказателства на мотиви относно дадената положителна оценка по ДОС, включително за степента на въздействие върху защитените зони, която следва съгласно чл. 21 от НУРИОСПППИППЦОЗЗ да включва оценка за вида и степента на отрицателно въздействие на плана, респ. инвестиционни предложения върху природните местообитания, местообитанията на видовете и върху видовете - предмет на опазване в съответната защитена зона, липсвала и преценка за съответствие с критерии по чл. 22 от НУРИОСПППИППЦОЗЗ. Съдът счита за съществено нарушение липсата на произнасяне по критерии, посочени в чл. 24, ал. 3 от НУРИОСПППИППЦОЗЗ, която липса се установявала в т. II от писмо изх. № 2467/16.04.2008 г. на л. 420 и писмо изх. № 6734/1.04.2011 г. /л. 425/. Прието е, че не става ясно как компетентният орган дава положителна оценка на качеството на ДОС, когато представената информация е с пропуски, по отношение на указани от самия орган параметри. Изводите на съда са необосновани. Видно от представения по делото ДОС, същия е изготвен към декември 2010 г., поради което е обективно невъзможно да бъде оценяван към 16.04.2008 г. На следващо място, позоваването на писмо с изх. № 2467/16.04.2008 г., като документ установяващ оценяването на ДОС, е неприемливо и поради факта, че същото касае уведомяването на възложителя за необходимостта от ОВОС на инвестиционното му предложение, попадащо в т. 12, б. "в" от Пр. № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗООС, и следващите се от това производствени действия. Що се касае до писмо с изх. № 6734/1.04.2011 г., то съдът правилно е установил, че в същото не се съдържат пълноценни мотиви за дадената от административния орган положителна оценка на ДОС. Настоящата инстанция обаче не приема изводите, че констатираното нарушение е съществено. Макар съществеността на установения порок да е ползвана от съда като основание да приема обжалвания акт за незаконосъобразен, никъде в мотивите към съдебния акт не са изложени съображения защо приема, че е налице съществено по своя характер нарушение. В тази връзка следва да се отчете, че ДОС има помощна функция спрямо правомощието на органа да се произнесе на основание чл. 28 отНУРИОСПППИППЦОЗЗ относно решението си по оценка на съвместимостта на инвестиционното предложение с предмета и целите на опазване на защитените зони "Емине" и "Емине-Иракли". Съгласно чл. 29 от цитираната наредба, ДОС съдържащ оценка, че съответната защитена зона няма да бъде значително увреден, какъвто е настоящия случай, е единствено предпоставка за издаване на решение за съвместимост, а не основание да се приеме, че е налице съвместимост. Наличието на акт, оценяващ положително представен ДОС, спрямо акта, с който се прави преценка за съвместимост на инвестиционното предложение, са в отношение на допустимост/основателност при произнасянето от органа по реда на чл. 28 от НУРИОСПППИППЦОЗЗ. За това не може да се приеме, че липсата на мотиви относно положителното оценяване на ДОС има съществено значение за изхода на административното производство. Тази оценка нито засяга правота на участие и защита на засегнатите лица, нито може сама по себе си до доведе до възможност от установяването на различна фактическа обстановка от страна на административния орган. Не може да бъде споделено и третото заключение, обосноваващо незаконосъобразно на административното решение, че е налице нарушение на чл. 39, ал. 5 от НУРИОСПППИППЦОЗЗ. По делото е установено и няма спор, че процесното инвестиционно предложение попада в обхвата на т. 12, б. "в" от Пр. № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗООС и като такова подлежи на преценяване на необходимостта от ОВОС. При това положение и като се съобрази, че чл. 39 от НУРИОСПППИППЦОЗЗ е приложим към производствата, чийто предмет са инвестиционните предложения, подлежащи на задължителен ОВОС, съгласно Пр. № 1 към чл. 92, т. 1 от ЗООС, то следва да се приеме, че съдът не е отчел правилно приложимия закон спрямо оспорвания административен акт. В случая приложимия закон е чл. 40 от НУРИОСПППИППЦОЗЗ, като в мотивите на съда липсват фактически установявания и правни изводи относно спазването на цитираната разпоредба. Конкретно трябва да се посочи, че съдът е пропуснал да разгледа и да се произнесе относно законосъобразността в действията на директора на РИОСВ по отношение наличието, съдържанието и начина на "издаване" на решението му по чл. 28 от НУРИОСПППИППЦОЗЗ, а именно акт, с който се дава оценката за съвместимостта на инвестиционното предложение с предмета и целите на опазване на съответните защитени зони. При условие, че преценката (решението) за наличието или лисата на вероятно и значително отрицателно въздействие върху защитена зона е определяща за по нататъшното развитие на административното производството, то обсъждането й от страна на съда е задължително, а пропускът да са направи води до прекъсване на логическата връзка при изследването на законосъобразността на акта от страна на първоинстанционния съд. Така констатирания недостатък води до заключението, че съдът не е формирал пълни мотиви относно спазването на административнопроизводствените правила и материалния закон спрямо така издадения и оспорен пред съд административен акт, който пропуск е съществен, тъй като възпрепятства касационната инстанция от възможността да упражни съответната проверка на обжалвания съдебен акт. Следва да бъде отбелязано, че доколкото инвестиционното предложение не представлява обект, включен в приложение № 4 към ЗООС, то чл. 14, ал. 5 и чл. 15 от НУРИОВОС са неприложими разпоредби и съдът не е следвало да преценява оспорвания акт, спрямо регулациите на двете посочени разпоредби. Разглеждайки посочените разпоредби като относими към порочността на акта, съдът е постановил неправилни изводи относно прилагането на закона от страна на директора на РИОСВ. Необоснован е и изводът, че административното решение е издадено при крайно оскъдни и фрагментарни мотиви, от които не е ясно защо административният орган е приел положителна оценка за представените ДОС и ДОВОС. На първо място - положителната оценка на представените ДОС (чл. 24 от НУРИОСПППИППЦОЗЗ) и ДОВОС (чл. 14 от НУРИОВОС) са актове, с който се допускат съответните доклади от гледна точка на техните качествени характеристики като основание, въз основа на което административния орган оценява в единия случай (чл. 28 от НУРИОСПППИППЦОЗЗ) инвестиционното предложение с предмета и целите на опазване на съответните защитени зони, а в другия (чл. 18 от НУРИОВОС) - одобрява съответното инвестиционното предложение. Като се отчете разликата (обсъдена вече и по-напред в мотивите), между оценката давана от органа за качествата на докладите и оценката давана за съвместимост и оценката за въздействие върху околната среда, то следва да се приеме, че не може да се търсят мотиви, защо са оценени положително двата доклада, в акт, даващ отговор защо е одобрено инвестиционното предложение, такова каквото е било предмет на разглеждане в ДОВОС и приложения към него ДОС. На второ място - налице е безупречна взаимосвързаност между описаното в административното решение инвестиционно предложение и мотивите защо се одобрява същото и при какви условия, описани в шест отделни пункта (Общи условия; За фазата на проектиране; Преди започване на строителството; По време на строителството; По време на експлоатацията; Мерки по чл. 96, ал. 1, т. 6 от ЗООС). Действително в направеното описание на инвестиционното предложение в решение БС № 2-1/27.02.2012 г. се съдържа неяснота относно броя на апартаментите във всяка от осемте сгради, както и отделния капацитет на живущите във всяка сграда. В решението е посочено, че се "предвижда изграждането на ваканционен комплекс състоящ се от осем сгради със 130-150 апартаменти, басейн и паркинг за 30 МПС. Сградите ща са с капацитет за 330 обитатели". Видно обаче от приложените по делото многобройни документи и най - вече от показателите на имота (5,998 дка) и устройствените ограничения за реализацията на предложението - плътност на застрояване - 30%, Кинт. 1,5, МОз - 50% и ККорн. - 10 м., то очевидно административния орган е разглеждал инвестиционното предложение като такова отнасящо се до изграждането на осем отделни сгради, чийто общ капацитет е за 330 обитатели при общо изградени 130 - 150 апартамента. В тази връзка констатацията на съда, че представеното описание на инвестиционното предложение съдържа много неясноти, които административният орган не е изяснил е очевидно некоренспондиращо с приложените по делото документи. При така изложените съображения, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на пълноценни мотиви, обосноваващи направения в решението извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт и същото да бъде върнато на друг състав на административния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане, съдът следва да съобрази изложените мотиви в настоящото решение и съобрази приложимия закон, така както е определен от касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,