Решение № 1149 от 24.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5825/2010 г.

Решение № 1149 от 24.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5825/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Мобилтел" ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Кукуш" № 1, чрез юрисконсулт Искра Кусева - пълномощник на представляващите дружеството изпълнителни директори, за отмяна на влязлото в сила решение № 432 от 12.02.2010 г. по адм. д. № 1183/2010 г. на Административен съд - София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата срещу Постановление № 2 от 14.01.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. В искането се твърди, че съдебният акт противоречи на решение № 86/12.01.2010 г., постановено по адм. д. № 4254/2009 г. на АССГ, с което отменено като незаконосъобразно действие по изпълнението покана за доброволно изпълнение с изх. № 12-01-3505/19.06.2009 г., издадена от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията и органът е задължен да повтори отмененото действие, като преди това образува изпълнително производство за изпълнение на решение № 236/17.03.2009 г. По обстойно изложени доводи, относими към правилността на атакуваното решение, се претендира наличие на отменителните основания по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. Ответникът по искането - Комисия за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията), чрез процесуалните си представители юрисконсултите Якимова и Грозева, е депозирал становище с доводи за неоснователност на искането. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Искането, подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, е неоснователно. С решение № 236/17.03.2009 г. КРС е определила пазара на терминиране на гласови повиквания в индивидуални мобилни мрежи като съответен пазар, подлежащ на ex ante регулиране, определила е четири самостоятелни продуктови съответни пазари и е установила липсата на ефективна конкуренция на тези съответни пазари, определила е "Космо България Мобайл" ЕАД и "Мобилтел" ЕАД като предприятия със значително въздействие върху тях и им е наложила специфични задължения. С влязло в сила съдебно решение № 4008/25.03.2010 г., постановено по адм. дело № 5273/2009 г. на Върховния административен съд, жалбите на "Космо България Мобайл" ЕАД и "Мобилтел" ЕАД срещу описания административен акт са отхвърлени като неоснователни. С решение № 86/12.01.2010 г., постановено по адм. д. № 4254/2009 г. на АССГ, Второ отделение, 31-ви състав, е отменено като незаконосъобразно действие по изпълнението покана за доброволно изпълнение с изх. № 12-01-3505/19.06.2009 г., издадена от председателя на Комисията и органът е задължен да повтори отмененото действие, като преди това образува изпълнително производство за изпълнение на решение № 236/17.03.2009 г. С решение № 432 от 12.02.2010 г. по адм. д. № 1183/2010 г. състав на АССГ, Второ отделение, 32-ри състав, е отхвърлил жалбата срещу Постановление № 2 от 14.01.2010 г. на Комисията, с което на основание чл. 287, ал. 1 АПК на "Мобилтел" ЕАД и представляващите го физически лица са наложени седмични имуществени санкции, до изпълнение на задълженията по т. VI, във връзка с т. V. 4.1.3 от решение № 236/17.03.2009 г. на КРС. "Мобилтел" ЕАД е поискало като страна по делото, отмяна на влязлото в сила решение 432 от 12.02.2010 г. по адм. д. № 1183/2010 г. състав на АССГ, поради противоречието му с решение № 86/12.01.2010 г., постановено по адм. д. № 4254/2009 г. на АССГ. Отмяната е извънинстанционно производство и средство за защита срещу порочни съдебни решения и влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото (Арг.: чл. 237, ал. 1 АПК). Способът за съдебна защита чрез искане за отмяна има изключителен и ограничен характер и поради това, че засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, се осъществява при наличие на изчерпателно предвидените предпоставки на закона. Основанията за отмяна са изрично изброени в разпоредбата на чл. 239 АПК, като новелата на чл. 239, т. 1 АПК визира, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно, отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Страната трябва да не е знаела за новите факти. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за решаването на делото. Към искането на "Мобилтел" ЕАД за отмяна не са приложени нови писмени доказателства, нито се твърдят нови обстоятелства от значение за правилното решаване на спора. Писменото доказателство, на които се основава искането (решение № 86/12.01.2010 г. по адм. д. № 4524/2009 г. на АССГ), не е ново по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, т. к. е било създадено преди подаване на жалбата с вх. № 14-00-210/01.02.2010 г. по регистратурата на КРС и образуване на адм. д. № 1183/2010 г., по което е постановено решението, чиято отмяна се иска и при полагане на дължимата грижа от страната е могло да бъде приобщено към доказателствения материал, доколкото въобще е било относимо към спора. Следователно доказателства за него са могли да бъдат събрани в инстанцията по същество. Противно на доводите на искателя, датата на снабдяването му със заверен препис от противопоставеното решение е ирелевантна за възприетия извод и представените доказателства в тази връзка са неотносими към спора. Законодателят не е регламентирал формален начин на уведомяване на страните за неподлежащите на обжалване съдебни актове, така както е разписано удостоверяването на факта на съобщаване на административния акт или първоинстанционното съдебно решение (Сравн.: чл. 61 и чл. 138 АПК). При условие, че окончателните съдебни актове не се съобщават на страните по делото и влизат в сила от датата на обявяването им се презумира, че узнаването им настъпва с публичното оповестяване на произнасянето на съда. Т. е. в конкретния случай следва да се счете, че "Мобилтел" ЕАД е уведомен за решение № 86/12.01.2010 г., постановено по адм. д. № 4254/2009 г. на АССГ, с факта на постановяването му - на 12.01.2010 г., при което е имал възможността да представи този акт на решаващия състав по адм. д. № 1183/2010 г. на АССГ. На следващо място: Представеното решение № 86/12.01.2010 г., постановено по адм. д. № 4254/2009 г. на АССГ, с което на процесуално основание е отменена поканата от 19.06.2009 г. за доброволно изпълнение на решение № 236/17.03.2009 г. на КРС и преписката е върната на органа със задължение да повтори отмененото действие, е неотносимо към правния спор за законосъобразността на постановление № 2/14.01.2010 г. на КРС - предмет на решението на първоинстанционния съд, чиято отмяна се претендира понастоящем, макар и двете да съставляват волеизявления на органа по изпълнението; да са постановени в едноинстанционни съдебни производства и да не подлежат на обжалване (Арг.: чл. 298, ал. 4, вр. с чл. 294 АПК). По тази причина новопредставеното доказателство не е било от значение за атакуваното решение, както изисква чл. 239, т. 1 АПК. Предвид изложеното, предявеното по реда на чл. 239, т. 1 АПК искане от страна на "Мобилтел" ЕАД следва да бъде отхвърлено. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. За да се допусне отмяна на това основание е необходимо да се установи пълно съвпадение между индивидуализиращите всяко производство страни, основания и искания, т. к. фактическият състав на приложимата разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. Видно от данните по делото, искателят сочи като противоречиви две решения на АССГ, постановени по жалби срещу два различни акта на Комисията. Отделно от това не обосновава доводи защо счита за неправилно посоченото, а не противопоставеното решение, т. к. при колизия по чл. 239, т. 4 АПК на отмяна подлежи неправилният акт, а не този, който не е в интерес на страната, инициирала производството за отмяна (Арг.: чл. 244, ал. 2, изр. 2-ро АПК). Текстът на чл. 239, т. 4 АПК предполага наличието на противоречие между влезлите в сила съдебни решения. Данните по делото налагат извод за липса на такова противоречие. Не е налице едно съдебно-административно производство по един и същ административноправен спор. Цитираните по-горе съдебни дела не са тъждествени, от което следва, че са с различен спорен предмет, а това поначало изключва противоречие между тях. Следователно в конкретния случай се касае за различни административни актове, а след като предмет на съдебните дела са различни актове, липсва обективно тъждество по тях. Съдебната практика е константна в становището, че не е налице основание за отмяна, ако двете решения, които си противоречат са постановени по жалби срещу различни административни актове, дори те да са издадени по един и същи въпрос. Само на това основание искането по чл. 239, т. 4 АПК следва да се отхвърли. В този смисъл виж: Тълкувателно решение № 6/25.11.2010 г., постановено по тълкувателно дело № 4/2010 г. на ВАС, където изрично е прието, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. На последно място: в обстоятелствената част на искането на "Мобилтел" ЕАД се сочат касационни доводи за нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, които не обосновават предпоставки за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Отмяната е извънреден, а не инстанционен способ за евентуална ревизия на вече влязъл в сила съдебен акт. В такова производство касационни доводи не са допустими. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,