Решение № 15596 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9564/2019 г.

Решение № 15596 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9564/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията) против решение № 4867/11.07.2019 г. постановено по адм. д. № 6678/2018 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е обявено за нищожно Решение № 2-1332/29.05.2018 г. на Комисията за установяване и обявяване на принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА на И. Траханаров и Комисията е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба, подадена от Е. Костадинов - председател на Комисията, се поддържат оплаквания за неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените съображения се иска отмяна на решението и решаване на спора по същество. В съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт, който поддържа доводите изложени в касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – И. Траханаров чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - София-град е образувано и проведено по жалба на И. Траханаров срещу Решение № 2-1332/29.05.2018 г. на Комисията за установяване и обявяване на принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Съдът е приел, че няма спор относно документите, въз основа на които е издадено оспореното решение и е установена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона - по чл. 25, т. 3 от Закона, а именно: извлечение от регистрационния дневник, картони Обр. 4 с посочени: трите имена, рождена дата, месторождение, дата на вербовка, peгистрационни и архивни номера на лично дело, регистрационна бланка и писмо за унищожаване на работни дела. С оспореното Решение № 2-1332 от 29.05.2018 г. Комисията е установила и обявила принадлежността на И. Траханаров към органите по чл. 1 от закона, въз основа на изброените документи, в качеството му на член на Съвета на директорите на [фирма] от 1998 г. до 2000 г. Освен това е установено, че с предходно Решение № 2-498/28.04.2015 г. Комисията е установила и обявила принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на същото лице, в качеството му на общински съветник от м. ноември 1999 г. до месец ноември 2003 г. и въз основа на същите документи. Това решение е отменено с Решение № 5172/18.07.2016 г. на АССГ, оставено в сила с Решение № 7109/2017 г. на ВАС, Трето отделение по адм. д. № 10148/2016 г. В съдебните решения изрично са обсъдени по същество представените доказателства – регистрационна бланка, картони образец 4, регистрационен дневник, писмо за унищожаване на дело, като е прието, че няма основание въз основа на тях и при обсъждането им в съвкупност с целия доказателствен материал за причисляване на И. Траханаров към Държавна сигурност. По съществото на спора съдът е приел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на предписаната от закона писмена форма. Отчетено е обаче, че по въпроса за принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона е налице влязло в сила решение, с което изрично съдът е установил, че не са налице данни, въз основа на представените доказателства, идентични с тези по издаването и на оспореното решение на Комисията, И. Траханаров да принадлежи към органите по чл. 1 от Закона. Поради това съдът е приел, че решението на Комисията е издадено в противоречие с влязлото в сила съдебно решение и съгласно чл. 177, ал. 2 АПК следва да бъде обявено за нищожно. След извършена касационната проверка по реда на чл. 218 от АПК на съдебното решение на основанията по чл. 209 от АПК, настоящият съдебен състав, намира, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да се направи препращане към същите като цяло. Разглежданият казус е извън приложното поле на тълкувателно дело № 9/2019 г. на Върховния административен съд, тъй като в случая не е налице влязло в сила решение на Комисията, а напротив – такова решение липсва, тъй като е било отменено с влязло в сила съдебно решение. Поради това не са налице предпоставките за спиране на настоящото производство до приключване на тълкувателното дело. В конкретния случай с влязло в сила съдебно решение е отречена принадлежност на И. Траханаров към органите по чл. 1 от Закона, при това на база на същите документи, въз основа на които е постановено и оспореното пред АССГ решение на комисията в настоящото съдебно производство. Неоснователни са доводите на комисията за пороци на решението във връзка с преценката на силата на пресъдено нещо на съдебното решение. Решението, с което се отменя административен акт има конститутивно действие и с обратна сила, считано от издаване на акта, отрича неговите правни последици като неосъществили се. Това конститутивно действие се отнася за всички, а не само за страните по делото – чл. 177, ал. 1 АПК. Обективните предели на формираната сила на пресъдено нещо, които действат между страните по спора, отричат законосъобразността на волеизявлението на комисията да обяви принадлежност на И. Траханаров към органите по чл. 1 от Закона при съществуващите доказателства. Затова Комисията е длъжна да приеме, по силата на процесуалния закон, че правните последици от акта са отпаднали с обратна сила. При това положение, налице е хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК и решението на комисията е нищожно. Никой административен орган не може да издаде административен акт със същия адресат и на същото правно и фактическо основание, когато съществуването на последните е отречено с влязло в сила съдебно решение. Противното е в противоречие не само с утвърдената теория и практика относно конститутивното действие и силата на пресъдено нещо на съдебното решение, но и с принципа на правовата държава и с принципите на административния процес за законност и истинност – чл. 4 и чл. 7 АПК. Повторно издаден след съдебна отмяна акт със същото съдържание като отменения е нищожен и не поражда правни последици. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,