Решение № 2905 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8416/2020 г.

Решение № 2905 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8416/2020 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Пехливанов със съдебен адрес гр. София, [улица] срещу Решение № 3143 от 19.06.2020 г., постановено по адм. дело № 12106/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу принудителна административна мярка (ПАМ) от 11.10.2019 г. по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), приложена от С. Митев на длъжност инспектор "Контрол паркиране" от сектор "Контрол паркиране" при "ЦГМ" ЕАД по отношение на лек автомобил, марка "Нисан Мурано", регистрационен [рег. номер на МПС]. Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага аргументи, че нарушението на чл. 98, ал. 1, пр. 1 ЗДвП не е самостоятелно основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Счита, че не е реализирана хипотезата на по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, поради което ПАМ е приложена незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски. По делото е постъпила и частна жалба вх. № 19868 от 2.07.2020 г. от Х. Пехливанов срещу същото съдебно решение в частта му, в която съдът е посочил, че решението е окончателно. Ответникът – инспектор "Контрол паркиране" от сектор "Контрол паркиране" при "ЦГМ" ЕАД, чрез процесуалния си представител в представен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното: Предмет на обжалване пред административния съд е принудителна административна мярка (ПАМ) от 11.10.2019 г. по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), приложена от С. Митев на длъжност инспектор "Контрол паркиране" от сектор "Контрол паркиране" при "ЦГМ" ЕАД по отношение на лек автомобил, марка "Нисан Мурано", регистрационен [рег. номер на МПС]. Съдът е установил от фактическа страна, че на 11.10.2019 г. в гр. София на [улица], пред бл. 113 Пехливанов е паркирал върху тротоар управлявания от него лек автомобил, марка "Нисан Мурано", с peг. [рег. номер на МПС]. На посоченото място е извършена проверка от С. Митев на длъжност "Контрол паркиране" при Център за градска мобилност ЕАД, при която е констатирано, че автомобилът е неправилно паркиран в нарушение на чл. 98, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Същото длъжностно лице е разпоредило прилагане на процесната ПАМ. От правна страна съдът е обосновал извод, че не са налице основанията за отмяна по чл. 146 АПК и е отхвърлил жалбата. Върховният административен съд приема, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Сред изчерпателно изброените хипотези в чл. 172, ал. 1, към която препраща ал. 5 на чл. 172 от ЗДвП, не попада решение на административния съд срещу административен акт, с който се прилага ПАМ принудително преместване на паркирано в нарушение на правилата за движение превозно средство без знание на неговия собственик по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Тъй като чл. 172, ал. 5 от ЗДвП е разпоредба, която ограничава право на съдебна защита пред касационна инстанция, същата не може да се тълкува разширително. По изложените съображения е основателно възражението на касационния жалбоподател, че обжалваното съдебно решение съдържа неправилно указание за неговата окончателност. Това указание обаче не съставлява самостоятелен предмет на обжалване, поради което Пехливанов неправилно е обективирал възражението срещу него в отделна частна жалба. Значението на документа, неправилно наименован "частна жалба", се свежда до становище относно допустимостта на касационната жалба, поради което чрез извършената в настоящото решение проверка на допустимостта на касационната жалба Върховният административен съд приема, че е обсъдил това становище и не следва да се произнася по него с изричен диспозитив. По същество касационната жалба е неоснователна. Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП предвижда три отделни хипотези за прилагане на принудителната административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство" без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В първата хипотеза попадат случаите на паркиране в нарушение на правилата за движение и на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на ППС. Във втората попадат случаите, когато се създава опасност за другите участници в движението, а в третата подадат случаите, когато е невъзможно преминаване на другите участници в движението. Всяка от хипотезите е самостоятелна, като за реализиране на последната е достатъчно установяване на факта на паркиране на моторно превозно средство по начин, който да прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В тази хипотеза не се изисква поставен нарочен знак или паркиране в нарушение на правилата за движение, каквито изисквания са предвидени в другите хипотези. От представения снимков материал по категоричен начин се установява, че процесният автомобил е паркиран върху тротоар по смисъла на § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП по начин, който прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, каквито са пешеходците. Отделен е въпросът, че това създава предпоставки за други нарушения - при съществуващ тротоар пешеходците биха били поставени в рискова ситуация да се движат по платното за движение на автомобили. По изложените съображения съдът е обосновал правилен извод за наличие на хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, послужила като основание за репатрирането на процесния автомобил. Не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора в полза на "Център за градска мобилност" ЕАД следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 600 (шестстотин) лева, съставляващи платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение