Решение № 4712 от 3.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. Димитров, със съдебен адрес в гр. София, чрез процесуален пълномощник, против Решение 3956 от 13.06.2022 г. на Административен съд - София град по адм. д. 6581 по описа за 2022 г., с което е изменен Ревизионен акт / РА/ Р-22221718007781-091-001 от 12.06.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, изменена с Решение 638/20.04.2021г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, като е определена разполагаема сума към 31.12.2012г. в размер на 418 986,905 лв. вместо 417 830,46 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Счита, че правният интерес от оспорването на горепосочения РА произтича от определеното от органите по приходите крайно салдо към 31.12.2012г., независимо, че с РА не са установени данъчни задължения за 2012г. Сочи, че първоинстанционният съд и следвало да крeдитира всички отговори на вещото лице по преведената ССчЕ, включително и този за разполагаема сума в размер на 1 647 906,31 лв. Допълнително възразява, че оспореният РА е нищожен поради липса на времева компетентност и допуснати особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изтъква, че ревизираният не е местно лице на страната, а на република Кипър, за което представя писмени доказателства в превод на български език. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски за първоинстанционното и касационното производство. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - София, чрез процесуален представител, оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 400лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София град / АССО/ е законосъобразността на РА Р-22221718007781-091-001 от 12.06.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, изменена с Решение 638/20.04.2021г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с която е определена разполагаема сума на ревизираното лице към 31.12.2012г. в размер на 417 830,46 лв. Обжалваният РА е издаден след проведена ревизия с обхват данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2012г. Със същия не са установени публични задължения, дължими от Д. Димитров. Независимо от горното, издаденият РА е обжалван по административен ред, като с Решение 1822 от 01.12.2020г. Директорът на Дирекция "ОДОП" - София е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по нея поради липса на правен интерес. Това решение е обжалвано пред АССГ, който с Определение 1080/12.02.2021г. по адм. дело 12420/2020г. го е отменил и е върнал преписката за произнасяне по същество. В изпълнение на горния съдебен акт Директорът на Дирекция "ОДОП"- София е издал Решение 638/20.04.2021г., с което е изменил оспореният РА, като е установил разполагаема сума на ревизирания към 31.12.2012г. в размер на 417 830,46 лв. При тази фактическа установеност, първоинстанционният съд е приел, че въпросът за допустимостта на съдебното оспорване е разрешен с постановеното определение по адм. дело 12420/2020г., поради което е счел, че жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Така постановеното решение е недопустимо. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на оспорване както по административен, така и по съдебен ред. Противно на приетото от АССГ по адм. дело 12420/2020г., необходимостта от неговата установеност при оспорване по административен ред на РА следва от разпоредбата на чл. 88, ал.1, т.3 АПК вр. с §2 ДР ДОПК, чието приложение, в частта за правния интерес, не се дерогира от нормата на чл. 147 ДОПК. При съдебно обжалване на РА допустимостта на оспорването отново е обусловена от установеността на правен интерес, поради което чл. 156, ал.3 ДОПК изрично предвижда, че ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението по чл. 155. За допустимостта на оспорването съдът е длъжен да следи служебно и конкретно, без да е обвързан от мотивите и диспозитива на предходни определения, постановени от друг съдия от същия по степен и място съд. По аргумент от чл. 201 АПК вр. с §2 ДР ДОПК, определението, по разрешения с него въпрос, е задължително за административния орган и за лицата, участвали при обжалването, но не и за съда при последващо оспорване на РА. В случая, с оспорения РА не са установени публични задължения за ревизирания за процесната 2012г., с оглед на което първоинстанционният съд е следвало да съобрази, че не е налице правен интерес от неговото оспорването както по административен, така и по съдебен ред. Този извод не се опровергава от обстоятелството, че в мотивите на РА се съдържа констатация за размера на разполагаемата от лицето сума към 31.12.2012г., на която според касатора ще се позоват приходните органи при ревизии за следващи данъчни периоди. В своята практика ВАС многократно е уточнявал, че фактическите констатации в предходен, влязъл в сила РА, нямат обвързваща доказателствена сила за органите по приходите и за съда в последващо ревизионно производство за други данъчни периоди, тъй като стабилитетът на РА не се разпростира и върху съдържащите се в него мотиви. /така и Решение 13736/15.12.2015 г. по адм. д. 15276/2014 г., ВАС, I отд., Определение 1252/25.01.2013 г. по адм. д. 13694/2012 г., ВАС, Решение 13337/ 08.10.2019г. по адм. дело 5073/2019г., ВАС, I отд., Решение 13908 от 06.11.2012 г. по адм.д. 15135/2011 Г., І отд. НА ВАС, Определение 1252 от 25.01.2013 г. по адм. д. 13694/2012 г., І отд. на ВАС и др./. По аргумент от чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, органите по приходите са длъжни да установят безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по ДОПК, като административните им актове следва да се основават на действителните факти от значение за случая. Тези факти следва да са установени с доказателства, събрани в хода на съответната ревизията и в корелация с тях определеният конкретен ревизиращ екип да формира своите фактически констатации и правни изводи. В частност, относно Д. Димитров, същите следва да са предпоставени от преценката дали ревизираният е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 ЗДДФЛ с оглед представените пред касационната инстанция удостоверения, че центърът на жизнените му интереси не се намира в страната и изтъкнатата приложимост на СИДДО с Република Кипър. Констатацията за размера на разполагаемата от лицето сума към 31.12.2012г. обаче не е обвързва приходните органи и Д. Димитров при последващата ревизия, поради което и не може да обоснове правен интерес от обжалването на процесния РА. Не е налице абсолютна положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото на жалба по съдебен ред, поради което АССГ е следвало да остави оспорването без разглеждане и да прекрати производството. Като не е сторил това, той е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено от настоящата инстанция в изпълнение на чл. 218, ал.2 АПК, а производството по делото да бъде прекратено. С оглед крайния извод за недопустимост на съдебното оспорване и на основание чл. 161, ал.1 ДОПК във вр. с чл. 143, ал.3 АПК, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 400 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение