Решение № 1398 от 18.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5469/2007 г.

Решение № 1398 от 18.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5469/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по § 2, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на И. а. по р. и аквакултури (ИАРА) към Министъра на земеделието и горите (МЗГ) срещу въззивното решение на Софийския градски съд, IV-а отделение на въззивна колегия от 28.IХ.2005 г. в уважената част на претенцията. Поддържат се оплаквания за недопустимост, незаконосъобразност и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК (отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Д. Т. М. от гр. С. е предявил иск срещу И. а. по р. и аквакултури (ИАРА) към МЗГ за сумата 6000 лв. представляващи обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за период от 10 месеца, считано от 7.I.2002 г. до 7. Х.2002 г. с правно основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител . С решението на Софийския районен съд, 70 състав от 25.Х.2004 г. постановено по гр.д. № 6068/2004 г. искът е уважен за сумата 5221.2 лева, от които 3864.84 лв. обезщетение за 7 месеца през които ищецът е останал без работа след уволнението и 1356.36 лв. обезщетение представляващо разликата между получаваната заплата за друга работа и дължимите по служебното правоотношение. В останалата част до предявения размер претенцията е отхвърлена. По въззивна жалба на ответника И към МЗГ в уважената част на претенцията Софийският градски съд, въззивна колегия, IV-а отделение с решението си от 28.IХ.2005 г. постановено по гр.д. № 203/2005 г. е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. Въззивното решение е законосъобразно, допустимо и в съответствие със събраните по делото доказателства. От фактическа страна е установено по делото, че с решение на СГС, III-а административно отделение от 18.IV.2004 г. по адм.дело № 451/2002 г. е отменена заповед № Л* от 7.I.2002 г. на Изпълнителния директор на ИАРА, с която служебното правоотношение на ищеца Д. Т. М. за длъжността началник отдел "Административно обслужване" е прекратено поради изтичане на срока. Това решение е влязло в сила на 3.VI.2004 г. и обуславя дължимостта на претендираното обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДС . От извършените констатации по трудовата и служебна книжка на ищеца в съдебно заседание на 21.Х.2004 г. Софийският районен съд по настоящото дело е установил периодите, в които той изцяло е бил без работа, както и периода, в който е работил на по-ниско платена работа и съобразно посочените данни, както и установените доходи по удостоверението на ИАРА към МЗГ от 12.VIII.2004 към релевантния момент за определяне на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДС) - признаване уволнението за незаконно, е уважил иска в посочения в съдебния акт общ размер. Доводите в касационната жалба, че решението за присъждане на сумата 1356.36 лв., представляващи разликата между получаваната заплата в следващата месторабота и дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДС е недопустимо, тъй като в исковата молба не се претендира заплащане на такава разлика, са неоснователни. В искането за присъждане на обезщетение за периода от 10 месеца, в които ищецът е останал без работа, се съдържа и искане за присъждане на по-малкото - разликата между получаваната заплата на новата месторабота и дължимото обезщетение за част от този период от 10 месеца. Изложените доводи в т. 2 на касационната жалба относно размера на присъдената сума месечно, в която са включени и допълнителното възнаграждение за прослужено време в размер на 124.12 лв., а според жалбоподателя те не се дължат, се правят за пръв път пред настоящата инстанция, не са поддържани в двете инстанции по съществото на спора и по делото не са събрани доказателства за неправилност на изводите при определяне на дължимите суми за обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДС. При разглеждане на спора и постановяване на съдебния акт Софийският градски съд не е допуснал нарушенията по чл. 218б, ал. 1, б. "б" и "в" от ГПК (отм.), поради което въззивното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение