Решение № 10134 от 28.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2549/2009 г.

Решение № 10134 от 28.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2549/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . С решение № 251 от 9.01.2009 г., постановено по адм. д. № 211/2008 г. Смолянският административен съд е отменил заповед № 21 (РД- 08-562/18.07.2008 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Смолян в частта, с която по т. 1 от заповедта е наложена санкция неустойка на МБАЛ "Д-р Братан Шукеров" гр. Смолян над 4 140 лв. до 4320 лв. Отхвърлил е жалбата на МБАЛ "Д-р Братан Шукеров" гр. Смолян срещу заповедта в останалата част. Срещу това решение е подадена касационна жалба от процесуалния представител на МБАЛ "Д-р Братан Шукеров" гр. Смолян с оплакване за незаконосъобразност, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и немотивираност. Моли обжалваното решение да бъде отменено в частта, в която жалбата е отхвърлена и бъде постановено друго решение, с което жалбата бъде уважена, или бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. Решението на АС - Смолян е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество счита следното: Правилно съдът не е прогласил нищожност на процесната заповед заради възражението на медицинското заведение, че д-р Аврамов не бил вписан в регистъра на Районната колегия на БЛС в гр. Смолян. Съгласно чл. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина за вписване важи за упражняването на медицинска практика. Упражняването на длъжността "старши инспектор лекар - контрольор" в РЗОК се извършва съобразно изготвената длъжностна характеристика, в която няма подобно изискване. Лицето притежава необходимата медицинска компетентност да инспектира извършване на медицинска дейност, без да е необходимо да фигурира в регистъра на съсловната организация. Некоректно е възражението в касационната жалба, че съдът е следвало да укаже на страната кои твърдения не са подкрепени с доказателства, а също служебно да назначи съдебно-медицинска експертиза за преценка по същество допуснати ли са медицински нарушения. В медицинския протокол № 21 (РД-13-249 от 12.06.2008 г. подробно са описани констатираните нарушения по всяко ИЗ, за което е наложена санкция. Те са отразени подробно и при разискванията от Арбитражната комисия, видно от нейното решение № 64/16.07.2008 г. Макар диспозитивът на същото да не е формулиран прецизно, става ясно че част от констатациите на медицинския протокол са потвърдени, което е обусловило и издаването на процесната заповед на директора на РЗОК-Смолян на основание чл. 252 от НРД-2006 г. Ако комисията във връзка с направените възражения на МБАЛ "Д-р Братан Шукеров" гр. Смолян по всички части от медицинския протокол не бе постигнала съгласие, следваше да излезе с протокол, съгласно чл. 254, ал. 1 от НРД 2006 г. Касаторът в жалбата си твърди, че съдът не е констатирал липсата на мотиви към акта, позовавайки се на Тълкувателно решение № 4/2004 г. на ВАС . В правната доктрина е прието, че мотивите към един административен акт могат да се съдържат в документи, съставени като част от процедурата по издаването му. Такъв документ е съставения медицински протокол № 21 (РД-13-249 от 12.06.2008 г. за извършения контрол по изпълнение на договор № 21-0235/14.03.2008 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки. Той е подробен и ясно описва за цитираните ИЗ в какво се състоят неизвършените медицински дейности по КП № 11, КП № 52 и КП № 104, отразени в т. 1 и неспазването на индикациите за хоспитализация, посочени в т. 2 от заповедта. Съдът по същество подробно е отразил в мотивите на своето решение констатациите за допуснати нарушения за отделните клинични пътеки и ИЗ по тях, като възражението на касатора е, че не притежавал специална компетентност за това. При липса на искане от страна на изпълнителя на медицинска помощ за назначаване на експертиза и оборване на констатациите в медицинския протокол, същият се ползва с материална доказателствена сила за отразените в него нарушения, което съдът е съпоставил и с формалните изисквания за съответната КП. Медицинският протокол не е бланкетен, което да налага доизясняване в самата заповед на вида и обема на констатираните нарушения, за които е наложена санкция от директора на РЗОК при условията на оперативна самостоятелност, какъвто е смисъла на постановеното в ТР № 4/2004 г. на ВАС . Поради това неоснователно е възражението в касационната жалба за нарушаване правото на защита на медицинското заведение. Съгласно чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б. б" от НРД 2006 г. за неизвършена от изпълнителя на медицинска помощ медицинска дейност, включена в алгоритъма на съответната клинична пътека санкцията за изпълнители на болнична помощ е финансова неустойка от 180 лв., умножена по броя на извършените нарушения. Съобразно доказателства по делото, съдът правилно е приел оспорената заповед за незаконосъобразна в частта, отнасяща се за ИЗ № 1376 от КП № 52 и наложената санкцията за същата-отменена. По пункт 2 от Заповед № 21 (РД 08-22 от 25.01.2008 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Смолян санкцията е наложена за неспазване на индикациите за хоспитализация. Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НРД 2006 г. регламентира кумулативно изискващите се предпоставки, за да бъде хоспитализирано задължително здравноосигуреното лице, като една от тях е да са налице индикациите за хоспитализация, включени в клиничната пътека. Чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "аа" от НРД 2006 г. предвижда при прием на пациенти за неспазени индикации за хоспитализация, посочени в съответната клинична пътека налагане на санкция финансова неустойка в размер на 180 лв., умножена по броя на извършените нарушения, като в тази част съдът правилно е приел заповедта за законосъобразна. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение.