Решение № 9424 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12749/2010 г.

Решение № 9424 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12749/2010 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на община Пазарджик, чрез кмета на общината, срещу заповед № РД-785/31.08.2010 г. на министъра на околната среда и водите. С обжалваната заповед министърът е наложил принудителна административна мярка /ПАМ/ на община Пазарджик, изразяваща се в прекратяване на водовземането от минерална вода от водовземните съоръжения - сондаж № 1, сондаж № 3, сондаж № 4 и сондаж № 5 на находище Варвара, с. Варвара, община Септември, област Пазарджик - изключителна държавна собственост, без издадено разрешително по реда и условията на Закона за водите /ЗВ/, за водоснабдяване на обект - Минерална баня - публична общинска собственост, находящ се в УПИ II - озеленяване, баня в кв. 254 по плана на Пазарджик и за водоснабдяване на обект - Закрит плувен басейн, находящ се в кв. 275, част от парцел I-спортна зала- Плувен комплекс по плана на гр. Пазарджик. Жалбоподателят счита оспорваната заповед за незаконосъобразна, постановена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - нарушена разпоредбата на чл. 26 от АПК /не е уведомен за започване на административното производство/, издадена в нарушение на материалния закон /заповедта противоречи на разпоредбите на чл. 199, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за водите/ и в несъответствие с неговата цел /органът не е съобразил, че водовземането е в интерес на обществото от една страна, а от друга - че община Пазарджик е подала заявление за издаване на разрешително за водовземане през месец април 2010 г./ - отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и 5 АПК. Моли съда да отмени оспорваната заповед. Ответникът по жалбата - министърът на околната среда и водите, счита същата за неоснователна. Представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна: Жалбоподателят не притежава разрешително за водовземане от минерална вода от водовземните съоръжения сондаж № 1, сондаж № 3, сондаж № 4 и сондаж № 5 на находище Варвара, с. Варвара, община Септември, област Пазарджик - изключителна държавна собственост, въпреки това, в периода от 2004 г. до 2010 г. община Пазарджик е извършвала водовземане на минерална вода от цитираните по-горе водовземни съоръжения. Община Пазарджик е подала заявления до Министерство на околната среда и водите с вх. № ПВ-1097/12.04.2010 г. и вх. № ПВ-1096 от 12.04.2010 г. за издаване на разрешителни за водовземане от минерална вода от находище "Варвара", но процедура за издаване на разрешителни за водовземане на минерална вода не е открита, тъй като община Пазарджик не е заплатила дължимите годишни такси за водовземане на добитите количества минерална вода без правно основание, съобразно § 9 от ПЗР на Закона за водите. С констативни протоколи с № Пз-166 от 26.06.2010 г. и № Пз-165 от 26.06.2010 г., след извършена на място проверка от Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" с център Пловдив, е установено, че в периода 2004-2010 г. община Пазарджик, без издадено разрешително по реда и при условията на ЗВ и без да заплаща годишна такса за водовземане, е извършвала водовземане на минерална вода от водовземните съоръжения - сондаж № 1, сондаж № 3, сондаж № 4 и сондаж № 5 на находище Варвара, с. Варвара, община Септември, област Пазарджик - изключителна държавна собственост. Водовземането е извършвано за водоснабдяване на обект - Минерална баня - публична общинска собственост, находящ се в УПИ II- озеленяване, баня в кв. 254 по плана на Пазарджик и за водоснабдяване на обект - Закрит плувен басейн, находящ се в кв. 275, част от парцел I-спортна зала - Плувен комплекс по плана на гр. Пазарджик. В периода 2004-2009 г. община Пазарджик е добила общо 247 996 куб. м. минерална вода, без да заплаща годишна такса за водовземане за водоснабдяване на обект - Минерална баня - публична общинска собственост. В периода 2005- 2009 г. общината е добила общо 26 284 куб. м. минерална вода, без да заплаща годишна такса за водовземане за водоснабдяване на обекта - Закрит плувен басейн - публична общинска собственост. С писмо на директора на Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район" с център Пловдив до Министъра на околната среда и водите с вх. № ПВ-1096/10.08.2010 г. е направено предложение да бъде разпоредена ПАМ на община Пазарджик с цел прекратяване на водовземането от минерална вода във връзка с констатираното нарушение - водовземане от минерална вода без издадено разрешително по реда и условията на ЗВ. На 31.08.2010 г. министърът на околната среда и водите издава процесната заповед. Съдът, при така установената фактическа обстановка, и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, счита жалбата на община Пазарджик за неоснователна по следните съображения: Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 199, ал. 1, т. 2 и т. 3, чл. 199а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗВ. Съгласно разпоредбите на чл. 199, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за водите, министърът на околната среда и водите може да разпореди принудителни административни мерки в случаите на: т. 2. възникването на непосредствена опасност от замърсявания, увреждания или погиване на околната среда, на хора или на имущества на държавата, общините, физически или юридически лица в резултат на действия или бездействие на водоползватели; т. 3. водовземане от минерални води без издадено разрешително или предоставена концесия. А по силата на чл. 199а, ал. 1т. 1 от ЗВ при прилагане на принудителните административни мерки министърът на околната среда и водите прекратява водовземането и/или ползването на водните обекти. По делото е безспорно, че оспореното решение е издадено от компетентен орган- министърът на околната среда и водите. Безспорен е и факта, че община Пазарджик е извършвала и извършва водовземане от минерални води, без издадено разрешително по реда на закона. Т. е налице е хипотезата на чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗВ - водовземане от минерални води без издадено разрешително, следователно са били налице материално правните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка - прекратяване на водовземането. Действително по делото няма данни за наличие на предпоставките, визирани в т. 2 от същия текст. Това обстоятелство обаче не опорочава издадената заповед, до степен налагаща нейната отмяна, тъй като всяка една от хипотезите на чл. 199, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗВ е самостоятелна предпоставка за налагане на ПАМ. Наличието на условието, визирано в т. 3 обуславя самостоятелно и достатъчно основание за налагане на ПАМ - прекратяване на водовземането, което от своя страна води до извод за съответствие на обжалвания акт с материалния закон. Наличието на подадено заявление за издаване на разрешително за водовземане е ирелевантно обстоятелство за законосъобразността на акта и не налага извод, различен от горния. Действително административният орган не е уведомил жалбоподателя за започналото административно производство по реда на чл. 26 от АПК. Допуснатото от министъра нарушение, в конкретния случай обаче, не е от категорията на съществените, защото не би могло да повлияе на съдържанието на крайния акт. Ако жалбоподателят е искал да направи възражения или да представи доказателства, които не се съдържат в преписката, същият е могъл да стори това в съдебното производство. Пред настоящата инстанция жалбоподателят не е ангажирал нови доказателства, нито е направил доказателствени искания. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за несъответствие на акта с целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Закона за водите, целта на закона е да осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението. А според чл. 2а, ал. 1, т. 11 от Закона, целта по чл. 2 се постига при спазване и на принципа за възмездност на водните услуги. По делото е установено, че община Пазарджик извършва водовземане, макар и без правно основание, но без да заплаща държавна такса за водовземането в продължение на 7 години. Т. е. в конкретния случай е нарушен един от принципите, визирани в ЗВ, без спазването на който не може да бъде постигната целта на закона. Ето защо настоящата инстанция счита, че обжалваната заповед е съобразена с целта на закона, издадена е в съответствие с разпоредбата на чл. 6 от АПК. Видно от изложеното твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с неговата цел са неоснователни. При извършена служебна проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, мотивиран е, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за водите, поради което оспорването на община Пазарджик като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Предвид крайния изход на спора основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед на което, община Пазарджик следва да бъде осъдена за заплати на Министерство на околната среда и водите сумата от 150 лева - юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение