Решение № 4126 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10725/2020 г.

Решение № 4126 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10725/2020 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Русе (ОДБХ-Русе), чрез процесуален представител адв. С. Г., против решение № 32 от 18.08.2020 г., постановено по адм. дело № 674/2019 г. по описа на Административен съд – Русе. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорени са изводите на съда по отношение начина на определяне на обезщетението за "стокови животни", собственост на жалбоподателя, и по отношение на релевантните към спора "пазарни цени". Касационният жалбоподател счита, че при определяне на обезщетението на база използвани пазарни цени съдът не е приложил правилно разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), както и не са били съобразени нормативно предвидените в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени (Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г.) методи. Твърди, че целта на закона е да бъдат обезщетени животновъдите за действително причинените вреди, а не да реализират печалби за сметка на публичен ресурс, което влиза в противоречие с правото на Европейския съюз, а именно чл. 107, пар. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Касаторът поддържа довода, че единствената релевантна към спора оценка на погиналите животни е тази, която се съдържа в счетоводството на жалбоподателя собственик на животните, представляваща чистата стойност на унищожените животни, така както са вписани като активи в счетоводните записи. С касационната жалба се иска съдебното решение да бъде отменено, като спорът бъде решен по същество с отхвърляне на жалбата на М. Р. срещу процесния акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 08.10.2019 г. от директора на ОДБХ-Русе, алтернативно - делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендират се направените по делото разноски съобразно представен списък. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора изрично заявява, че не прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски. Ответникът по касация – М. Р., чрез пълномощник по делото адв. О. Б., изразява становище за неоснователност на касационното оспорване по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба и депозирана в съдебно заседание писмена защита. Моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила като постановено при спазване на всички процесуални и материалноправни правила. Претендира присъждане на сторените разноски пред настоящата инстанция, за което прилага списък и доказателства. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски за процесуално представителство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид релевираните касационни основания, обсъди становищата на страните въз основа на събраните по делото доказателства и извърши проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд – Русе е Акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 08.10.2019 г. от директора на ОДБХ - Русе, в частта, в която за убитите животни, посочени в позиции от № 1 до № 1012 включително е определено обезщетение в размер на 185 034. 30 лева. Жалбоподателят пред първата инстанция и настоящ ответник - М. Р., собственик на погиналите животни, претендира, че административният орган неправилно е определил размера на дължимото обезщетение с правно основание чл. 144, ал. 1 ЗВМД. След като е установил релевантните за спора факти, включително посредством назначаване на съдебно-техническа експертиза и поставяне на допълнителна задача на вещото лице с оглед изясняване на спорните между страните обстоятелства от значение за случая, съдът е аргументирал от правна страна становището, че процесният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазени изисквания за съдържание и правила относно неговото издаване, но в противоречие с правилата, приложими към извършване на оценката и определяне на обезщетението за умъртвените животни, собственост на М. Р.. Решението е правилно. Изведените от съда фактически и правни констатации следва да бъдат изцяло потвърдени като обосновани и съответни на закона. На първо място, правилно съдът е изяснил въпроса за приложимото право спрямо реда за обезщетяване на жалбоподателя за претърпените вреди вследствие извършеното принудително умъртвяване и загробване на притежаваните от него общо 1447 броя свине поради възникнало огнище на болестта Африканска чума по свинете, от които животни: 56 бр. свине майки (48 бр. свине майки и 8 бр. свине майки "Дунавска бяла"), 10 бр. ремонтни свине, 2 бр. нерези, 436 бр. бозаещи, 320 бр. подрастващи и 623 бр. за угояване. Като приложима е приета разпоредбата на чл. 144, ал. 1 ЗВМД в редакцията, действаща към датата на издаване на акта 08.10.2019 г. (редакция - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Съгласно цитирания законов текст дължимото обезщетение за умъртвени животни се определя по пазарни цени за месеца, който предхожда възникването на болестта (чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗВМД), или по оценка, включително по породна принадлежност и развъдна стойност, направена от "Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството" - за такива животни, за които се прилага развъдна програма, одобрена от министъра на земеделието, храните и горите или от компетентен орган на друга държава членка (чл. 144, ал. 1, т. 2 ЗВМД). Съобразявайки разпоредбата на чл. 144, ал. 1 ЗВМД (в приложимата редакция), в съпоставка с текста на чл. 6, ал. 1 от Наредба за условията и реда за разходване на средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотичните рискове (приета с ПМС № 181/2006 г., обн., ДВ, бр. 62 от 1.08.2006 г., в сила от 1.08.2006 г., отм., бр. 40 от 5.05.2020 г., в сила от 5.05.2020 г., т. е. действащо право към процесната дата 08.10.2019 г., наричана по-нататък "Наредбата"), съдът е приел, че е налице противоречие между цитираната разпоредба на подзаконовия нормативен акт и действащата към момента на издаване на акта редакция на чл. 144, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗВМД. В своя чл. 6, ал. 1 Наредбата въвежда допълнителни и непосочени в закона условия, които недопустимо дописват методиката за определяне на обезщетението при наличие на някое от основанията по чл. 141, ал. 1 от ЗВМД. При това положение, административният орган – директорът на ОДБХ-Русе е бил длъжен да не следва предписаната в чл. 6 от Наредбата методика, която очевидно противоречи на ЗВМД, а съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове да приложи по-високия по степен нормативен акт - чл. 144, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМВД. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че в случая размерът на дължимото обезщетение за погиналите поради наличието на болест по чл. 47, ал. 1 ЗВМД животни, собственост на М. Р., следва да се определи съгласно пазарните цени на животните към м. юли 2019 г., а не въз основа на предоставените от Националния статистически институт данни, които не съдържат информация относно пазарната цена на погиналите животни към м. юли 2019 г. Именно информацията за пазарната цена е релевантна за определяне размера на обезщетението информация, а не тази, посочена в писмото на Националния осигурителен институт от 26.08.2019 г., която административният орган, в противоречие с нормата на чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗВМД (ДВ, бр. 58 от 2017 г.), е взел предвид при постановяване на процесния административен акт, в частта на обезщетението за убити животни. Правилно първоинстанционният съд, позовавайки се на разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, е изключил приложимостта на чл. 6, ал. 1 от Наредбата, т. к. допълва по недопустим начин чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗВМД като установява допълнителни, стесняващи обхвата на оценката критерии – средна пазарна цени по вид животни за килограм живо тегло за съответната област, определена от Националния статистически институт за месеца, който предхожда възникването на болестта. На следващо място, съдът изрично е посочил, че при извършване на оценката за обезщетението на вреди от умъртвени животни въз основа на критерия по чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗМВД – пазарни цени за месеца, който предхожда възникването на болестта, следва да се има предвид дефиницията за "пазарна цена", дадена в разпоредбата на § 1, т. 8 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), определена чрез методите за определяне на пазарни цени по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, т. е. сумата без ДДС и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга, по сделка между лица, които не са свързани и определена по следните методи: методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя като стойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; методът на транзакционната нетна печалба и методът на разпределената печалба. С оглед определяне на относимите в настоящия случай пазарни цени към м. юли 2019 г. на унищожените животни (по вид/категория), собственост на земеделския стопанин М. Р., посочени в позиции от № 1 до № 1012 включително на процесния индивидуален административен акт, в производството пред първата инстанция са назначени и изслушани две съдебно-технически експертизи. Със заключението по първата от тях, представено от вещото лице в съдебно заседание на 02.07.2020 г., прието и приложено по делото без възражения от страните, са дадени изчисления на пазарните цени към м. юли 2019 г. по вид животни за килограм за стоковите животни: 100+ кг., 90+ кг., 40+ кг., 10+ кг. и до 10 кг., като изчисленията за така посочените животни възлизат на сумата от 220 274. 79 лв. В съдебно заседание вещото лице още веднъж уточнява, че получената стойност е пазарна и отговаря на реални, действителни сделки, установени с приложените по делото документи. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице по назначената първа съдебно-техническа експертиза в посочената част, както и в частта относно определената пазарна цена за животните от вида нерез (определени не за килограм живо тегло, а като цена за единична бройка), предвид липсата на възражения от страните срещу така представените от вещото лице данни. Последните се кредитират от съда като обективно и компетентно изготвени в съответствие с поставената експертна задача. Становището на първоинстанционния съд следва изцяло да бъде потвърдено от касационната инстанция като обосновано и законосъобразно. От съображенията, изложени в заключението на вещото лице, става ясно, че при определяне на пазарните цени на различните видове животни са били отчетени наличните данни за реални сделки – както сключени на територията на Република България, така и такива в Европейския съюз. Безспорно установено е, че за част от категориите животни – до 10 кг., 10+ кг., 40+ кг. и 90+ кг. няма пазар на национално ниво, поради което е отчетена информация за цените на европейския пазар, тъй като това е единственият най-близък и достоверен източник на информация, който вещото лице може да използва за целите на съответните изчисления. Разяснено в хода на съдебното производство е също така, че използваният от вещото лице метод на изчисление е измежду предвидените в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, във вр. с Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. методи за определяне на пазарните цени, а именно "методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци". В тази връзка настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че експертът, на когото е възложена въпросната оценка, е свободен в избора си на приложима методология за оценка на обезщетението, стига същата да е надлежно аргументирана със съответните съображения и подкрепена с необходимия документен материал, какъвто именно е настоящият случай. Необосновани са възраженията на касатора в противоположен смисъл относно неприлагане по аналогия на разпоредбата на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК за определяне на "пазарна цена" и неизползване при извършване на оценката на допустим метод по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, във вр. с Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. Приетите въз основа на експертното заключение (л. 223-224) цени за умъртвени и загробени стокови животни, разпределени в категории от 100+ кг., 90+ кг., 40+ кг., 10+ кг. и до 10 кг., и животни от вида нерези, са пазарни по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК и са определени въз основа на метода на "сравнимите неконтролирани цени между независими търговци" по смисъла на § 1, т. 10, б. "а)" от ДР на ДОПК. По този метод съдът е оценил и останалите животни, предмет на обезщетяване с процесния акт по чл. 147 ЗВМД: свине майки и ремонтни свине, по отношение на които на вещото лице е била поставена допълнителна задача за определяне на пазарна цена в два варианта – на брой и на килограм живо тегло, с оглед възраженията на страните срещу първоначалното експертно заключение в тази му част. Макар и неоспорено от страните, представеното и прието по делото допълнително заключение на вещото лице за изчисляване на пазарни цени на свине майки (в това число свине майки "Дунавска бяла") и ремонтни свине за килограм живо тегло и на брой, не е кредитирано от съда поради несъответствието на анализа с изискванията на чл. 144, ал. 1 ЗВМД. По отношение на пазарната цена на този вид животни на брой, съдът е установил, че заключението на вещото лице почива на данни за извършени сделки в период, различен от релевантния за настоящия случай (взети са предвид фактури за покупко-продажби от м. юни вместо м. юли 2019 г.). Не е възприета и оценката на пазарната цена на свине майки и ремонтни свине за килограм живо тегло, отново с оглед неотносимостта на използваните данни. Поради това, закономерно и обосновано съдът се е позовал на наличните в кориците на делото относими доказателства – два броя фактури (л. 167 и л. 169) и справка (л. 226), касаещи реални сделки със свине майки в процесния период - м. юли 2019 г. На тази основа е изчислил средната стойност на пазарната цена за килограм живо тегло от този вид животни за м. юли 2019 г., която е 1. 73 лв. Същата стойност е счел за приложима и по отношение на свинете майки "Дунавска бяла", като част от общата група свине майки, предвид липсата на индикации и основания за диференцираното им третиране в настоящия случай. По същия ред е определена и стойността на ремонтните свине, които, макар и да не са били предмет на конкретни сделки в процесния период, могат да бъдат причислени към общата група свине майки, тъй като определящо значение при тяхното отглеждане има предназначението им на бъдещи майки, а не за угояване, поради което и спрямо тях следва да бъде приложена установената пазарна цена от 1. 73 лв. Така формулираните от съда доводи и съображения съответстват на приложимия материален закон. Определената от решаващия състав крайна стойност на пазарната цена на умъртвените и загробени животни, собственост на М. Р., описани в позиции от № 1 до № 1012 на Акт за обезщетение по чл. 147 от ЗВМД от 08.10.2019 г., издаден от директора на ОДБХ-Русе, е съобразена с "метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци" по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, във вр. с Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. За една част от обезщетените животни – стокови такива и нерези, се кредитират изцяло направените от вещото лице със заключението по първата експертиза изчисления – съответно 220 274. 79 лв. и 3 000 лв. За останалите животни – свине майки (в това число от вида "Дунавска бяла", за които не е установено да представляват чистопородна линия) и ремонтни свине, съдът е извършил сам необходимата оценка предвид обстоятелството, че относимите данни са налични по делото и техният анализ не налага задължителното участие на специалист. До стойността от 31 882. 17 лв. за свине майки и ремонтни свине съдът е достигнал, като е взел предвид извършените реални сделки със свине майки през м. юли 2019 г. и е изчислил средната пазарна цена за килограм живо тегло от тази категория животни. Предвид горното, като е съобразил прилагането на един и същи метод спрямо всички оценявани животни, в съответствие с и в изпълнение на разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗВМД (в приложимата редакция) за определяне на обезщетението по пазарни цени за месеца, който предхожда възникването на болестта, първоинстанционният съд е формирал обоснован и законосъобразен правен извод за изменение на процесния административен акт в насока увеличаване на определеното обезщетение за умъртвени животни от 185 034. 30 лв. на 255 156. 96 лв. Посочената крайна сума отговаря на законовите изисквания на разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ЗВМД (ДВ, бр. 58 от 2017 г.) – така определеното обезщетение се основава на критерия "пазарни цени", императивно заложен от законодателя като средство за ефективно възмездяване на производителите, претърпели вреди от принудително умъртвени животни. В случая няма място за субективна оценка от страна на административния орган и на съда дали установеният в закона критерий предоставя в най-висока степен справедливо и пълно обезщетяване. Преценката тук се извършва на законодателно ниво, като към релевантния за делото момент – 08.10.2019 г., признатият от закона критерий за изчисляване размера на обезщетението е именно по пазарни цени за месеца, предхождащ възникването на болестта. Неоснователно е заявеното в касационната жалба твърдение, че определено по такъв начин, обезщетението ще доведе до неправомерно дотиране на производителя, засегнат от епизоотичното събитие, в нарушение на правото на ЕС, по-конкретно на разпоредбата на чл. 107, пар. 1 от ДФЕС. В тази връзка следва изрично да се отбележи, че възприетият на ниво Европейски съюз критерий за изчисляване на компенсацията за щети, причинени от болести по животните, е тъкмо пазарната стойност на животните, които са били заклани или умъртвени, или са умрели, или на свързаните с тях продукти – арг. в т. 1.2.1. 3., съображение (377), б. "(а)" от Насоки на Европейския съюз за държавната помощ в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за периода 2014-2020 г. (OJ C 204, 1.7.2014, p. 1–97). Съгласно цитираните Насоки, помощта за компенсиране на щети, причинени от болести по животните, се разглежда от Комисията като съвместима с вътрешния пазар в съответствие с чл. 107, пар. 3, б. "в)" от ДФЕС, ако отговаря на общите принципи на оценяване и условията, заложени в тези Насоки. Първото от тези условия е помощта да се отнася до болести по животните, за които съществуват разпоредби на Съюза или национални разпоредби, независимо дали са установени със закон, подзаконов акт или административен акт. Несъмнен факт по делото е, че болестта "Африканска чума по свинете", установена след лабораторен анализ на Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт, гр. София по отношение на животните, отглеждани в животновъден обект № 7100-0427, свинеферма гр. Бяла, собственост на М. Р., попада в предметния обхват на разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗВМД като особено опасна заразна болест, чието ликвидиране е наложило умъртвяването на всички заразени и контактни животни в обекта. Регламентацията в националния ЗВМД, включително що се касае до обезщетяването на собствениците на умрели и принудително убити животни, е съобразена изцяло с общите условия и насоки на Европейския съюз в областта – компенсацията се изчислява спрямо пазарната стойност на животните такава, каквато тя е била непосредствено преди възникването или потвърждаването на подозрението за болест. В настоящия случай е съобразена пазарната цена за м. юли 2019 г. (болестта е официално установена с протокол за изпитване от 01.08.2019 г.) на всички категории животни, собственост на М. Р., принудително умъртвени и загробени по разпореждане на компетентните органи на БАБХ. Няма данни по делото, а и не се сочи от обжалващия административен орган, че така настъпилите вреди за производителя, свързани с унищожаване на всички отглеждани от него животни, са били предмет на друг вид национални или съюзни мерки за компенсация или на застрахователни плащания, които евентуално да бъдат отчетени при изчисляване стойността на обезщетението по реда на чл. 144, ал. 1 (ДВ, бр. 58 от 2017 г.). Освен това, не се установява по какъвто и да е начин, възникването на болестта в стопанството да е последица от небрежното и несъобразено със закона поведение на неговия собственик. Ето защо неоснователно е твърдението, че стопанските обекти, незасегнати от процесното епизоотично събитие и най-вече тези, които са положили достатъчно грижи, респективно реализирали повече разходи за избягването и/или ограничаване на същото, изначално ще бъдат поставени в по-неизгодно положение спрямо имащите право на обезщетение субекти. Определянето на обезщетението по пазарни цени за месеца, който предхожда възникването на болестта, не съставлява a priori форма на недопустимо държавно подпомагане/субсидиране на засегнатите производители, целящо наред с репариране на претърпените от тях вреди и поставянето им в по-благоприятно конкурентно положение спрямо другите производители животновъди, които не са били засегнати от епизоотичното събитие. Подобно твърдение не намира опора в нито един от актовете на националното и общностното право, установяващи конкретен ред и правила за репариране на действително претърпените разходи и щети по причина на констатирана заразна болест по животните. Разумът на закона е да се даде възможност на засегнатите производителите да възстановят и продължат своята дейност, като изплащането на обезщетение, изчислено по пазарни цени на унищожените животни към момента, непосредствено предхождащ възникването на епизоотичния риск, е преценено като достатъчно и необходимо средство за постигането на тази цел, без да се засягат правилата на свободната конкуренция, необходими за функционирането на вътрешния пазар. По изложените съображения, като е уважил жалбата на М. Р. срещу частично обжалвания административен акт и е изменил определеното с акта обезщетение за убити животни, посочени в позиции от № 1 до № 1012 включително, като е увеличил стойността му от 185 034. 30 лв. на 255 156. 96 лв., първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразен правен резултат. Решението е в съответствие с приложимия материален закон и е постановено без допуснати съществени процесуални нарушения, противно на наведените от касатора доводи в противоположен смисъл. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на делото доказателства, въз основа на които е установил правилно фактическата обстановка по спора. Подвел е същата под приложимите материалноправни разпоредби, като правилно и обосновано е мотивирал извод за наличие на основание за изменение стойността на дължимото от органа обезщетение по чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗВМД. Предвид горното, не се доказват сочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението на Административен съд - Русе като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и предвид липсата на възражение от касатора по чл. 78, ал. 5 ГПК, на ответника в настоящото производство следва да се присъдят своевременно поисканите от него разноски за касационната инстанция в пълния претендиран размер от 3 000 (три хиляди) лв., представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар за един адвокат, за което са представени доказателства по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение