Решение № 11578 от 15.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5490/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, срещу решение 263/29.03.2021 г. по адм.дело 151/2020 г. на Административен съд - София - област (АССО),отменящо частта от негово уведомително писмо 02 -230 - 6500/4448 от 23.11.2019 г, с която по мерки СЕПП, СПП, ЗДП мярка 13.1/НР 1 и мярка 12 са оторизирани суми за плащане от 0 лева или е извършено плащане на суми по - малки от заявените от жалбоподателя, както и в частта, с която е наложена санкция за бъдещ период в общ размер на 3 450, 96 лева и е върнал административната преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Д. Ватахов за кампания 2016 г. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмена молба чрез процесуален представител, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано, иска отмяната му включително и в частта за разноските, отхвърляне на жалбата срещу писмото, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - Д. Ватахов, с адрес в гр. Копривщица, чрез процесуален представител в писмен отговор , иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССО е взел предвид, че с уведомителното писмо по схемата за единично плащане (СЕПП) за декларираните в заявлението за подпомагане за кампания 2016 г. на Д. Ватахов е оторизирана сумата 0 лв., по подмярка 13.1/НР 1 - компенсаторни плащания в планински райони, е оторизирана сума в размер на 0 лв., по схема за преразпределително плащане (СПП) е оторизирана сума в размер на 4412, 46 лв, по схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП) е оторизира сума 5941, 24 лв., по мярка 12/натура 2000 лв. е оторизирана сума 0 лв. Посочено е, че по схемите и мерките, базирани на площ, на жалбоподателя са наложени санкции за бъдещ период в общ размер на 3450,96 лв. която сума се прихваща в съответствие с чл.28 от Регламент 908/2014 г на ЕК. За да отмени уведомителното писмо в обжалваните части, посочени по - горе, АССО е приел, че не са налице фактическите основания за отказа за оторизиране на суми и налагане на санкции за бъдещ период - а именно застъпване на площи, заявени от Д. Ватахов и друг заявител - Р. Йовков. Изложени са мотиви, че както от представените от жалбоподателя документи по време на административната проверка пред ДФЗ - РА, така и от приетата по делото и кредитирана от съда съдебно - техническа експертиза липсва твърдяното от издателя на административния акт застъпване за поземлен имот кадастрален 38558 - 002 - 078, собственост на община Копривщица, тъй като Ватахов е наел от общината подимоти 1, 2 и 3 с обща площ 568, 900 дка, а Р. Йовков - подимот 6 с площ от 400 дка . АССО е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа необходимите реквизити, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните правила - а именно при проведената формално процедура по чл.17 от Наредба 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания административният орган не е отчел представените договори за наем от заявителя. Административният орган е допуснал и нарушение на материалния закон - липсват основанията по чл.43, ал.3, т.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) поради застъпване на площи в две или повече заявления. Решението е правилно като краен резултат. Невярно е твърдението на касатора за цялостна отмяна на уведомителното писмо от АССО. Макар и непрецизно формулиран диспозитивът на обжалваното решение отменя уведомителното писмо само в обжалваните части, съдържащи отказ - частичен или пълен за оторизиране на заявено подпомагане и наложените санкции за бъдещ период, които са прихванати. Както е посочено и в касационната жалба Ватахов е представил пред административния орган своевременно след получаването на уведомлението за констатирани застъпени площи документи за ползване, представляващи неразделна част от административната преписка. АССО е приел, че процедурата е осъществена формално, тъй като административният орган не е отчел представените документи при издаване на оспореното уведомително писмо. Този извод кореспондира с посочените в писмото фактически основания, от които не става ясно, че Ватахов е претендирал за ползване на 3 подимота от един поземлен имот, попадащи в два различни БЗС, за които е представил и договор за наем. Твърдяното от касатора непредставяне на подобни доказателства от другия заявител в дадения му срок, което не е доказано по настоящето дело, би могло да има значение в случай на оспорване на полученото от Йовков уведомително писмо, но не и по настоящето дело. Липсата на техническа възможност за въвеждане на заявления за части от поземлен имот не означава, че собственикът - в случая общината, не може да отдаде под наем части на имоти на различни лица, което представлява и форма на разделяне на ползването. При един собственик на имота и съответно на подимотите (общината) твърдението на административния орган за необходимост от реална делба на същия не кореспондира с нормативните актове, уреждащи правото на собственост върху недвижими имоти. В този смисъл и позоваването на касатора на чл.2а (отм. ДВ бр.17/2018) от Наредба 5/27.02.2009 г., в сила към периода на административната проверка, не сочи на извод за необоснованост на решението на АССО. Ватахов е представил договор си за наем, който съгласно чл.2а, ал.2 от същата Наредба доказва ползването му на описаните в него подимоти. Обоснован е и изводът на АССО за допуснато нарушение на материално - правната норма на чл.43, ал.3, т.5 ЗПЗП, съгласно която Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директно плащане, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването не е отстранено. По настоящето дело не е доказано Йовков да е претендирал за заявените от Ватахов 3 подимота, напротив - съгласно неоспорената и приета от съда техническа експертиза няма застъпване на площи, тъй като Йовков ползва подимот 6. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, включително и в частта за разноските, тъй като е правилна преценката на съда, че се касае за дело със значителен материален интерес и присъдената сума за заплатен адвокатски хонорар не е прекомерна предвид изискванията на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и фактическата и правна сложност на делото. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски, а ответникът по касация не е представил доказателства за направени разноски за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,