Решение № 8608 от 15.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3492/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Проектстрой 1" ЕООД срещу решение 93 от 15.02.2021 г. по адм.д. 1101/2020 г. на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу изричен отказ за заличаване на вписана информация в отчетните регистри, обективиран в писмо рег.906000-11786/10.11.2020 г. на началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Ловеч. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Началникът на сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Ловеч и процесуалният представител изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното пред съда писмо рег.906000-11786/10.11.2020 г. на началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Ловеч, по подадено заявление с което е поискано да се заличат вписаните запори, Проект Строй 1 ЕООД е уведомено, че по отношение наложени обезпечителни мерки върху МПС, сектор ПП е само администратор, който по смисъла на чл.34 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. отразява тези факти в отчета на МПС, а самото налагане и снемане на запора се извършва от оправомощени за това компетентни органи по закон, като при получаване на съобщение за снемане на запор, същият ще бъде своевременно отразен по отношение отчета на МПС. Уточнено е пред съда, че се обжалва отказа за заличаване на вписаната информация в отчетните регистри за наложени ограничителни мерки запори върху МПС. В писмото е посочено, че при получаване съобщение за снемане на запора, ще бъде отразено в отчетните регистри. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че вдигането на запора е в правомощията на частен съдебен изпълнител, органът който го е наложил, което представлява предпоставка за заличаването му в съответния регистър. Тежестта да установи отпадането на ограничението по чл.143 ал.9 от ЗДвП, респ. по чл.8 ал.3 от Наредба І-45/24.03.2000 г. се носи от оспорващото дружество. За да се изпълни надлежно тази процедура е необходимо вдигането на запора да е обективирано в постановление или протокол по чл.434 от ГПК, съставен от частен съдебен изпълнител. Изключение от това правило е допустимо при отмяна на отказа да се вдигне запора, постановена по реда на ГПК. Съдът не проверява причините, поради които не е вдигнат запора, а само наличието на определените в императивната норма предпоставки, при които административният орган може да извърши исканото заличаване на вписана информация-наложен запор върху МПС. А в случая те не са налице - налице е вписан и неотменен запор. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 13 ЗДвП ( предишна ал. 9, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), съгласно която промяна в регистрацията на превозни средства с наложен запор или друго законово ограничение се извършва след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението, или на друг компетентен орган. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства промяна в регистрацията на превозни средства с наложен запор или друго законово ограничение се извършва след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението или друг компетентен орган. Тези норми императивно разпореждат промяна на регистрацията на моторното превозно средство с наложен запор или друго законово ограничение само след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението или на друг компетентен орган. Както е отбелязал административният съд приложима е разпоредбата на чл. 36 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г., съгласно която за МПС върху които са наложени ограничения от органите на съдебната власт или НАП се въвежда информация по отчета и ограниченията се запазват до отмяната им от органа, който ги е наложил или от друг компетентен орган. В случая е безспорно, че обезпечителната мярка запор не е вдигната с акт на съответния компетентен орган частен съдебен изпълнител. Правилно е прието, че влязлото в сила съдебно решение по т.д. 72/14 г. на Окръжен съд Ловеч, с което се прекратява производството по несъстоятелност, заличава се "Пътстрой" ЕАД и се прекратява общата възбрана, която се заличава служебно от момента на вписването в търговския регистър на решението - не се явява акт, с който се отменя наложения запор и акт по смисъла на чл. 8, ал. 3 от цитираната наредба. В рамките на това производство липсва правна възможност за административния съд да контролира бездействието на съдебния изпълнител, чиито действия подлежат на обжалване съгласно чл. 435 и сл. ГПК пред окръжния съд, респективно за произнасяне със заместващ съответния акт на съдебния изпълнител. Ето защо при наличие на наложен, вписан и неотменен запор, върху МПС правилно съдът е приел, че оспореният административен акт, с който е отказано заличаването на вписаната информация в отчетните регистри е законосъобразен предвид чл. 143, ал. 9 ЗДвП и чл. 8, ал. 3 от цитираната наредба. Такава е съдебната практика в тези случаи цитирана в становището на прокурора по делото. Касационната инстанция следва изрично да посочи, че не е актуална практиката по цитраното адм. д. 14307/2010 г. Жалбоподателят се позовава на съдебно решение от 2011 г., следва да се има предвид съдебната практика по решение 16615/2019 г. по адм.д. 231/19 г.; решение 10177/17 г. по адм.д. 9189/16 г.; решение 4934/13 г. по адм.д. 11980/12 г. на Върховния административен съд. Същото относно съдебната практика е посочено и в решението по адм.д. 11980/12 г. на Върховния административен съд. В случая има данни, че компетентният частен съдебен изпълнител, който е наложил запора е с прекратени права за срок от 15 г. и не е предал архива си, но това не може да бъде основание за прилагане на друг ред за вдигане на запора. Жалбоподателят следва да сезира министъра на правосъдието и Камарата на частните съдебни изпълнители за определяне на приемащ частен съдебен изпълнител, който да отмени запора и възстанови делото, независимо, че архивът фактически липсва. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което като правилно следва да се остави в сила. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение