Решение № 617 от 30.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1006/2008 г.

Решение № 617 от 30.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1006/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на О. К., срещу решението от 8.01.2008 г. по гр.д. № 606/2007 г. на С. окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 29.08.2007 г. по гр.д. № 148/2006 г. на Котелски районен съд, с което е уважен предявения от К. В. С., Х. В. Б., И. В. Б. и Х. В. Б., всички от с. Я., С. обл., срещу О. К. за установяване границите на нива с площ от 1020 кв. м. в землището на с. Я., на основание чл. 13а, ал. 4, т. 1 от ППЗСПЗЗ. В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо. По съображения в жалбата се иска да бъде обезсилено атакуваното решение. Ответниците по жалбата К. В. С., Х. В. Б., И. В. Б. и Х. В. Б. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от К. В. С., Х. В. Б., И. В. Б. и Х. В. Б., всички от с. Я., С. обл., срещу О. К. за установяване границите на нива с площ от 1020 кв. м. в землището на с. Я. К. В. С., Х. В. Б., И. В. Б. и Х. В. Б. са сезирали съда с иск срещу О. К. за установяване на границите на нива от 1020 кв. м. в землището на с. Я., намираща се в границите на населеното място. Поддържат, а е видно и от приложените към исковата молба писмени доказателства, че Поземлената комисия гр. К. е отказала да им признае право на възстановяване на собствеността върху заявената за възстановяване нива с площ 0,700 дка в м. "А" в нови реални граници с план за земеразделяне, тъй като имотът се намира в регулацията на населеното място и не са спазени изискванията на чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ - скица и удостоверение за имота. Въззивният съд не е съобразил, че установяването на границите на земеделските земи се извършва по предвидения от ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ административен ред, което прави недопустимо производството пред гражданския съд. Съгласно чл. 18д, ал. 9 от ППЗСПЗЗ решението на ОСЗГ (сега ОСЗ) за определяне на границите на имотите подлежи на обжалване по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Предпоставка за искането за установяване на границите на имотите обаче е правото на собственост да е възстановено. В случая е постановен отказ от ПК, който не е обжалван. С оглед изложеното въззивният съд е постановил недопустимо решение, тъй като се е произнесъл по недопустим иск. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за недопустимост на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ал. 2 от ГПК (отм.) то трябва да се обезсили, ведно с оставеното с него в сила първоинстанционно решение и производството по иска и по делото бъде прекратено. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение