Решение № 391 от 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2899/2015 г.

Решение № 391 от 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2899/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. на Република България срещу постановеното решение № 314/19.02.2015 г. по възивно гражданско дело № 3913/2014 г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която предявения от И. Г. М. иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ срещу П. на РБ е уважен до размера на сумата 7 000 лв. В касационната жалба се подържа, че решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Касационното обжалване е допуснато с определение № 911 от 14.7.2015 г, постановено по гр. дело № 2899/15 г на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по поставения материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и преценката за приложение на критериите по чл. 52 от ЗЗД За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с постановление от 02.05.2011 г. по следствено дело № 2/2011 г. на Окръжна прокуратура-Кюстендил, ищцата И. М. е била привлечена като обвиняема за извършени престъпления по чл. 248а, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, чл. 309, ал. 2, вр. с ал. 1, предл. 1, чл. 309, ал. 1, предл. 1 и чл. 313, ал. 3, предл. 1, вр. с ал. 1 от НК, като й е била взета мярка за неотклонение "подписка". На 20.03.2012 г. е внесен обвинителен акт срещу ищцата за извършени престъпления по чл. 309, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 313, ал. 3, предл. 1, вр. с ал. 1 от НК, въз основа на който е било образувано НОХД № 401/2012 г. по описа на РС-Дупница. С присъда № 58/2012 г. по същото наказателно дело подсъдимата М. е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 309, ал. 2, вр. с ал. 1, предл. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК е била освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание "глоба". По отношение на останалите обвинения е била призната за невиновна и оправдана. Присъдата в осъдителната й част е била обжалвана от подсъдимата, а в оправдателната й част е била протестирана от прокуратурата. С присъда № 12/18.04.2013 г. по ВНОХД № 437/2012 г., Кюстендилският окръжен съд е отменил присъдата в осъдителната й част и е постановил друга по същество, с която е оправдал подсъдимата М. по обвинението за извършено престъпление по чл. 309, ал. 2, вр. с ал. 1, предл. 1 от НК. В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена. От правна страна въззивният съд е приел, че се претендира обезщетение за претърпени вреди от повдигане на обвинение срещу пострадалото лице за извършени престъпления от общ характер, по които същото е било оправдано с влязла в сила присъда, което е основание да бъде ангажирана отговорността на държавата, чрез нейните органи-Прокуратурата. Според приетото от въззивния съд, на първо място сред обстоятелствата от значение за определяне на размера на обезщетението е естеството на повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице. В случая, на ищцата са били повдигнати обвинения за извършени престъпления от общ характер, които съобразно чл. 93, т. 7 от НК не съставляват тежки умишлени престъпления, тъй като за тяхното извършване е било предвидено наказание лишаване от свобода до две, съответно до три години. Понеже ищцата не била осъждана, задължително приложение е следвало да намери правилото на чл. 78а НК, т. е. подсъдимата е следвало да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание "глоба". Приел е, че периода, в който е започнало и приключило наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт възлиза на две години, поради което следва да се определи като разумен по смисъла на чл. 6 от КЗПЧОС. Безспорно през този период ищцата е изживяла тежко факта на образуваното срещу нея наказателно производство, затворила се в себе си и е ограничила социалните си контакти. Допълнителни притеснения изпитала от това, че фактът на образуваното срещу нея наказателно производство станал достояние на нейните близки, познати и колеги, доколкото в местната преса е имало публикация по този въпрос поради това е, счел за адекватно на претърпените неимуществени вреди обезщетение е в размер на 7 000 лв. По поставения правен въпрос, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното: Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди-това са продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно обвинен. В този смисъл с решение № 123/23.6.2013 г. по гр. дело № 254/14 г. на ВКС, Трето ГО, постановено за уеднаквяване практиката на съдилищата по релевантния за спора материалноправен въпрос като с него е прието, че моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот. При този отговор на поставените въпроси, Върховният касационен съд, състав на Четвърто Гражданско отделение приема следното: Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено и не отговаря на критерия за справедливост с оглед данните по делото и с оглед конкретните обществено-икономически условия в страната. Незаконно повдигнатото обвинение предвид тежестта на престъплението безспорно се е отразили негативно върху психиката на ищцата. Изхождайки от понятието неимуществени вреди, в което съгласно практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи изражение не само по отношение на психиката, но и на социалния дискомфорт в определен период от време, както и изхождайки от понятието, че критерият за справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства. Не се установява ищецата да е претърпяла съществени терзания, психически преживявания от воденото срещу нея наказателно преследване. Наложената мярка за неотклонение е най-леката такава "подписка". Изхождайки от понятието "неимуществени вреди", в което според практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които в случая не дават основание за присъждане на обезщетение в размер на 7 000 лв. Отрицателните изживявания на ищцата в случая са установени въз основа на събраните показания на свидетелите, които твърдят, че ищцата станала нервна и сприхава, почувствала срам, унижение и отчуждение. С оглед установеното по делото, като се отчете, че воденото наказателно производство е започнало и приключило в разумен срок-2 год; наложената мярка за неотклонение е най-леката; повдигнати са обвинения за престъпления, които не съставляват тежки умишлени такива; доказаните по делото болки и страдания не са извън обичайните негативни чувства и изживявания в такива случаи, а пострадалата е изживяла последиците от повдигнатото и подържано обвинение без това да е дало сериозно отражение върху здравето, семейното и служебното й положение, то на М. следва да бъде определено справедливо обезщетение в размер на 3 000 лв, тъй като предназначението му е да поправи конкретно установените по делото лична болка и страдания от незаконното преследване. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице подържаното от касатора-П. на РБ основание за неправилност на въззивното решение, в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен до размера над сумата 3 000 лв до сумата 7 000 лв и в частта, с която на ищцата са присъдени разноски за разликата над сумата 40 лв до сумата 50, Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение