Решение № 12871 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3669/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Самостоятелна медико-диагностична лаборатория Рамус ООД, със седалище в гр. София, срещу Решение 706 от 30.01.2024 г., постановено по адм. дело 9635/2023 г. на Административен съд София- град. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е оспореното съдебно решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, по съществото на спора. Претендира сторените разноски. Ответната страна Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) - Специализиран състав по хирургически, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания, чрез юрисконсулт К. Карамитрев, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответните страни М. И. И., Многопрофилна болница за активно лечение Княгиня Клементина София ЕАД, Агенция за хора с увреждания, Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ - ЕТ Д-р Р. Желев , Териториално поделение на Националния осигурителен институт София-град, Регионална дирекция Социално подпомагане София-град, Диагностично-консултативен център XVII София ЕООД, при редовно призоваване, не изразяват становища по жалбата. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София- град е Експертно решение (ЕР) 00405 от зас. 111 от 14.08.2023 г. на Специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ на НЕЛК, с което са потвърдени ЕР на ТЕЛК 00322 от 08.06.2023 г. към МБАЛ Княгиня Клементина София ЕАД и Болничен лист Е20213200151 от 09.05.2022 г. От фактическа страна по делото е установено следното: Ответницата М. И. И. е работила в Самостоятелна медико-диагностична лаборатория (СМДЛ) Рамус ООД, на длъжност юрисконсулт , съгласно Трудов договор 1-1595 от 17.11.2021 г. На 09.05.2022 г., след 16.00 часа, й е била предявена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, която И. отказала да получи и е излязла от работното си помещение, като е заявила, че ще се консултира, но не се върнала. Установено е, че на 09.03.2022 г. на М. И. И. е бил издаден Болничен лист Е20213200030 от ЕТ АИППМП д-р Р. Желев , според който е налице временна неработоспособност за периода от 09.03.2022 г. до 18.03.2022 г. Предписано е домашно лечение, поставената диагноза е [заличен текст] . Като причина за състоянието е посочено общо заболяване . На 09.05.2022 г., на М. И. И. е издаден Болничен лист Е20213200151 от ЕТ АИППМП д-р Р. Желев , според който е налице временна неработоспособност за периода от 09.05.2022 г. до 15.05.2022 г. Предписано е домашно лечение по повод поставената диагноза [заличен текст] . Според описаното в документа от 09.05.2022 г., причината за неработоспособността е нетрудова злополука . Към процесния болничен лист е представен и Амбулаторен лист 2532, издаден на 09.05.2022 г., в 18.44 часа, в който също е описана диагнозата на И., поставена от д-р Р. Желев, а именно [заличен текст] . В раздел Анамнеза е посочено, че е [заличен текст]. От тогава се оплаква от [заличен текст]. След проведени консултации с ортопед и ЯМР [заличен текст]. Насочена за артроскопско оперативно лечение . При описване на обективното състояние лекарят е вписал по отношение на крайниците, че има [заличен текст] . Представена е и епикриза, издадена от Клиника Артроскопска травматология - ВМА София, постъпила в клиниката за периода от 15 до 17 май 2022 г. с оплаквания от болка и нестабилност в [заличен текст]. Сочи се извършена консултация с ортопед. МРТ данни за [заличен текст]. Постъпва за оперативно лечение. На 16.08.2022 г. на М. И. е издаден Болничен лист Е20222259452, от Диагностично-консултативен център XVII София ЕООД, за временна неработоспособност от 16.08.2022 г. до 14.09.2022 г., домашно лечение по повод поставена диагноза [заличен текст], причинено от нетрудова злополука . Касаторът е оспорил Болничен лист Е20213200151 от 09.05.2022 г. първоначално пред ТЕЛК, а впоследствие и пред горестоящия административен орган НЕЛК, който, с решението, предмет на съдебен контрол, е потвърдил ЕР на ТЕЛК 00322 от 08.06.2023 г. към МБАЛ Княгиня Клементина София ЕАД и Болничен лист Е20213200151 от 09.05.2022 г. Административният орган е приел, че в случая НЕЛК се произнася по документи, на основание чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, съобразено с действащата към момента на произнасянето Наредба за медицинската експертиза и след обсъждане на приложената медицинска документация. Посочено е, че оспореният болничен лист е правомерно издаден с оглед данните за извършена консултация с ортопед и ЯМР на колянна става, с данни за [заличен текст], насочена за артроскопско оперативно лечение, назначената терапия и извършената на 16.05.2022 г. оперативна интервенция [заличен текст]. За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена служебно и съдебно-медицинска експертиза, която не е оспорена от страните. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличие на фактически и правни основания за издаването му и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на страните и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт. От представените по делото доказателства е видно, че М. И. е била на работа на 09.05.2022 г., като от същата дата е и началният момент на отпуска й за временна неработоспособност, когато е бил издаден оспореният болничен лист. Според чл. 9, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), болничният лист се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност. Не се допуска издаване на болничен лист, в който датата на започването на отпуска е по- късна от датата на издаването му. Нормата сочи, че изключение се допуска само в случаите, когато временната неработоспособност е констатирана в деня, в който лицето е било на работа, независимо от отработените часове, или след изтичане на работното му време. В тези случаи отпускът, даден за временна неработоспособност, започва задължително от следващия календарен ден, независимо, че той може да е неработен за лицето. От преценката на съвкупния доказателствен материал, включително и от заключението на вещото лице, става ясно, че на 09.05.2022 г. М. И. е имала оток, болка и затруднени движения в [заличен текст], при което същата е била в състояние да упражнява трудовите си функции като юрисконсулт на работното си място, но със затруднение, което е меродавният момент за установяване на временната неработоспособност. Това допълнително се подкрепя и от безспорните доказателства за проведеното впоследствие оперативно лечение именно по поставената диагноза в оспорения болничен лист. Правилни са изводите на съда и досежно заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. В същата е посочено, че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 10.05.2022 г., а всички доказателства сочат, че към 09.05.2022 г. обективното състояние на М. И. е това отразено в болничния лист, а именно временната неработоспособност. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, касаторът следва да заплати на НЕЛК сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,