Решение № 15222 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13/2018 г.

Решение № 15222 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13/2018 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. В. от гр. [населено място] срещу решение № 112 от 09.11.2017 г. по адм. д. № 137/2017 г. по описа на Административен съд Видин, с което е била отхвърлена жалбата й срещу Решение № 1040-05-8/01.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ Видин, и потвърденото с него Разпореждане № 051-00-211-3/26.04.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Видин. Поддържат се оплаквания срещу решението на Административен съд Видин като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът – директорът на ТП на НОИ Видин, редовно уведомен, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Касаторката В. В. е подала заявление вх. № 051-00-211/02.02.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, видно от което трудовото правоотношение, в което се е намирала на територията на държавата членка на ЕС – Великобритания е прекратено, считано от 14.01.2017 г. Към заявлението са приложени 2 броя преносими документи /ПД/ U1, удостоверяващи предишни периоди на заетост издадени от компетентната институция във Великобритания. Производството по отпускане на обезщетение за безработица на В. е било спряно с Разпореждане № 051-00-211-1/14.02.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с мотиви, че е изпратено писмо до Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" /Д "ЕРМД"/ до издаване на СЕД U002 и U004 от компетентната институция /КИ/ на съответната държава с данни за осигурителен стаж и доход, които следва да се вземат предвид при преценка на правото на парично обезщетение по чл. 54а от КСО. При получаване на отговор от компетентната институция на съответната държава, ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ е посочил, че производството по отпускане на парично обезщетение за безработица ще бъде възобновено. На 20.04.2017 г. В. е представила преносим документ ПД U1 за последния период на осигурена заетост, като попълва и декларация, че е съгласна с посочените в него данни, поради което производството по отпускане на обезщетение за безработица е възобновено с Разпореждане № 051-00-211-2/24.04.2017 г. С Разпореждане № 051-00-211-3/26.04.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Видин, на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент № 62 /ЕО/ № 883/2004 г. е отпуснато парично обезщетение за безработица на В. П. В., считано от 31.01.2017 г. до 23.07.2017 г., като е определено същото в дневен размер от 11, 27 лева, представляващ 60% от 18, 79 лева среднодневен осигурителен доход изчислен на лицето. Среднодневният осигурителен доход е изчислен като е съобразено, че В. е с последно прекратяване на осигуряването на 14.01.2017 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, като е регистрирана в Агенция по заетостта на 31.01.2017 г. Лицето е получило осигурителния си доход за последните 24 месеца във Великобритания, и тъй като според административния орган е налице несъответствие между посочените в осигурителните документи и заявлението периоди на осигуряването, ТП на НОИ е постановил спиране на процедурата по отпускане на обезщетение за безработица до получаване на данни относно осигурителния доход и периодите на осигуряване на В.. Отпуснал й е обезщетение за безработица в посочения по-горе размер, като е разделил осигурителния доход, получен при последния работодател на лицето – 4659. 74 лева, на броя дни в периода от 21.01.2016 г. до 13.01.2017 г. и е получил 18, 79 лева среднодневен осигурителен доход. Касаторката възразява, че административният орган не е съобразил, че полученият от нея доход от 1855, 46 паунда месечно /общо 4 659. 74 лева, при последния работодател, е получен за период по-малък от 24 месеца, от 21.11.2016 г. – 13.01.2016 г. Неправилно полученият за много по малък период доход е разделен на броя дни в много по-голям период – от 21.01.2016 г. до 13.01.2017 г., което е дало като резултат много нисък среднодневен осигурителен доход и много ниско обезщетение за безработица. С Решение № 1040-05-8/01.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ Видин е отхвърлена жалбата на В. срещу Разпореждане № 051-00-211-3/26.04.2017 г. Директорът на ТП на НОИ се е мотивирал, че размерът на паричното обезщетение за безработица на В. е определен при пряко прилагане на разпоредбата на чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент № 883/2004 г. възоснова на доходите, получени при последната й работа във Великобритания. Дневният размер на обезщетението за безработица е определен въз основа на средния осигурителен доход при последната работа на В., разделен върху целият период от 21.01.2016 г. до 13.01.2017 г. Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата касационна инстанция се поддържа, че при определяне на обезщетението за безработица трябва да бъде съобразено и среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход на В. във Великобритания, тъй като периода се включва като последен в предвидения в чл. 54б, ал. 1 КСО период от последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Тезата на касатора е основателна, по следните съображения: На кандидатстващия за обезщетението за безработица е признато, че притежава най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, съгласно изискването на чл. 54а, ал. 1 КСО, приложим до 01.01.2018 г. Съгласно тази разпоредба - чл. 54а. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. (доп. - ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда или законодателството на друга държава. След присъединяването на Република България към Европейския съюз се прилагат европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Всяка държава членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство, кои са осигурените социални рискове, какви обезщетения се отпускат и при какви условия, как се начислява размера на обезщетенията и пр. В такъв смисъл разпоредбите на ЕС относно координацията на социалната сигурност не заместват националните системи, а определят общите правила и принципи които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда при прилагане на националните закони. Тези правила и принципи понастоящем се съдържат в регламент ЕО/№ 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, както и в регламент ЕО/№ 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент ЕО/№ 883/2004 г. С тях е въведен механизъм на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, който механизъм се основава на принципите: 1. Определяне на приложимото законодателство, 2. Равенство в третирането, 3. Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и 4. Износ на обезщетения. При определяне на обезщетенията за безработица общият принцип на определяне на приложимото законодателство е, че лице упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето, като изключения от този принцип се съдържат в разпоредбите на чл. 65 от Регламент ЕО / № 883/2004. В чл. 62, § 1 от регламента "изчисляване на обезщетения" се предвижда, че компетентната институция на държавата членка, чието законодателство предвижда изчисляване на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, да се отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му месторабота по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице, съгласно посоченото законодателство. Според § 2 от същия член, § 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава членка. Така посочената уредба на Регламента, пряко приложим към настоящия спор, налага правния извод, че при определяне на размера на обезщетението за безработица на В. се отчита само осигурителния доход във Великобритания. Освен това се налага и изводът, че от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Видин неправилно е изчислен размера на отпуснатото обезщетение за безработица на касаторката В.. Наистина при изчисляване на обезщетението в процесното разпореждане, е взето предвид възнаграждението й при последния работодател във Великобритания, но неправилно е било разделено получаваното възнаграждение при последния работодател на брой дни, много по-голям от този, за който то реално е получено, което е довело до силно намаляване на среднодневния размер на обезщетението. Този начин на изчисление се явява незаконосъобразен. Такъв метод на изчисление не е предвиден в приложимия в случая Регламент ЕО / № 883/2004 и му противоречи. При издаване на разпореждането, потвърдено с процесното решение на директора на ТП на НОИ Видин е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, довело и до неправилно прилагане на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. С чл. 54б, ал. 1 от КСО е предвидено при изчисляване на дневното парично обезщетение за безработица да се вземе предвид среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Съгласно дадените от министъра на труда и социалната политика указания № РД06-7/03.06.2014 г. при наличие на хипотезата на чл. 65, § 5 от Регламент № 883/2004, осигурителният доход, от който се изчислява обезщетението, се намалява до максималния осигурителен доход за България. Тъй като В. последно е упражнявала трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз, за нея са приложими правилата за координация за схемите за социална сигурност- Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и Регламент на Съвета (ЕО) № 987/2009 г., но те не са приложени пряко от осигурителния орган досежно размера на дължимото на В. парично обезщетение за безработица. По отношение на заявителката, която, като българска гражданка, е гражданин на държава-членка на Европейския съюз, Регламент № 883/2004 намира пряко приложение и има приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националното законодателство (чл. 3, § 1, б. "з"). В настоящия случай придобитият от лицето осигурителен доход в друга страна-членка на Европейския съюз е по-висок от максималния осигурителен доход в България. По отношение на касаторката трябва да се има предвид осигурителният доход, получаван от нея при последната й работа през последните 24 месеца при прилагане на законодателството на друга държава-членка. Тук намират приложение регламентите на общностното право, на които се е позовал и административния орган, но при определяне на дохода на В., получен при последната й работа във Великобритания, от който се изчислява обезщетението, осигурителният орган не може да ограничава максималния му размер, позовавайки се на чл. 6, ал. 2, т. 1 от КСО, нито може да го намалява, като го разпределя върху по дълъг период от време от този, за който реално е получаван доходът. Посочените по-горе норми на общностното право не предвиждат възможност за компетентната институция на държавата членка да прилага въведени с националното й законодателство ограничения спрямо дохода от осигурена заетост, от който се изчислява обезщетението за безработица, когато този доход е получаван в друга държава-членка на общността. Доколкото в случая релевантния доход от осигурена заетост на В. в друга страна-членка на Европейския съюз - Великобритания, е по-висок от максималния осигурителен доход за България, при определянето на обезщетение за безработица следва да бъде взет предвид пълния размер на този релевантен доход от осигурителна заетост. В случаите, в които последният осигурителен стаж на лицето преди подаването на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица не е в България, а в друга държава от Европейското икономическо пространство, то изчисляването на размера на обезщетение за безработица по чл. 54б от КСО следва да се извършва единствено в съответствие с чл. 62 от цитирания регламент от 2004 г., който указва базата, от която трябва да се извърши това изчисление - трудовото възнаграждение от последната месторабота, без да бъде редуцирано същото до размера на максималния осигурителен доход или намалявано по друг начин. Следва да се зачита принципа на примата на правото на Европейския съюз, както и принципа на прякото прилагане на регламентите и на задължителния им характер, съгласно чл. 288 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС). Фактите по спора, съобразени с персоналния и материалния обхват на Регламент № 883/2004, предполагат непосредствена приложимост на неговите правни норми. Като източник на вторичното право на Европейския съюз, цитираният регламент се прилага пряко, т. е. съдържащите се в него правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави-членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредбите на националните законодателства. Целта на социалното осигуряване е получаването на адекватно на размера на внасяните осигуровки обезщетение за осигуреното лице при настъпването на съответното осигурително събитие. В този смисъл е решение № 6026 от 09.05.2018 г. по адм. д. № 84/2017 г., VІ Отд. на ВАС. Изложеното налага отмяната като незаконосъобразно на решението на Административен съд Видин. Следва да се отмени решението на директора на ТП на НОИ Видин и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица и да се изпрати преписката за ново произнасяне по подаденото от В. заявление при съобразяване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона в настоящото съдебно решение. На касатора трябва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски пред първоинстанционния съд за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева. Въпреки направеното искане в касационната жалба, пред касационната инстанция не са представени доказателства за извършени и заплатени съдебно-деловодни разноски, поради което съдът не присъжда такива за тази инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение