Решение № 13329 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 65/2011 г.

Решение № 13329 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 65/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Старбев Недерландс" Б. В. холандско дружество с адрес Schiphol Blvd 285, Tower B, 1118 BH, Luchtaven Schiphol, the Netherlands, подадена чрез адв. М. Мичева против решение № 1404/27.10.2010 г. на Административен съд Пловдив, (АдмС Пловдив), VIII-ми състав, постановено по адм. д. № 1416 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Становище за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО с № 70-00-2345/23.04.2010 г., издадено от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърдено с решение № 422/16.06.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП. "Старбев Недерландс" Б. В. е осъдено да заплати в полза на Д "ОУИ" - Пловдив 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Според касатора в нарушение на принципа за обективност съдът е приповторил констатациите на административния орган без да съобрази възраженията на дружеството. В съдебното решение неправилно е изтълкуван и приложен критерият "действителен притежател" на дохода. "Старбев Недерландс" Б. В. не е агент или друг представител, не е и дружество за насочване на дохода. Холандското дружество е действителния притежател на дохода, като отказ от признаване качеството "действителен притежател" е допустим само в случай на злоупотреба. Създаването на "Старбев Недерландс" Б. В. не е с цел злоупотреба, а поради икономически причини. Холандското дружество е представило декларация. Приходният орган не е доказал твърденията си, че "Старбев Недерландс" Б. В. не е действителен притежател на дохода, не е потърсил мнението на холандските органи относно тълкуване на спорното понятие. Административният орган е изтълкувал неправилно фактите. Отделните оплаквания са конкретизирани в касационната жалба и в писмени бележки, представени от адв. Г. Симеонов. Пледира за отмяна на решението и постановяване на друго решение с което да се отмени Становището. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като първоинстанционното решение е правилно - постановено е в съответствие с материалния закон и е обосновано. Обсъдени са подробно съдържащите се по делото доказателства и доводи на страните. Оспорващото дружество само формално осъществява стопанска дейност, а на практика функциите му са технически, те се отнасят до разпределението на паричните потоци. Върховният административен съд, състав на VIII отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. В производството по адм. д. № 1416/10 г. АдмС Пловдив е установил следното: С искане № 70-00-2345 от 24.02.2010 г. за прилагане на Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) "Старбев Недерландс" Б. В. Холандия, като местно лице на Кралство Холандия е претендирало ползване на данъчно облекчение за доходи от авторски и лицензионни възнаграждения в размер на 203 398,24 лв., начислени и изплатени от "Дару Инвест" ЕАД, въз основа на Кратко лицензионно споразумение от 2.12.2009 г. Към искането са приложени декларация от платеца на доходите и декларация от притежателя на дохода "Старбев Недерланд" Б. В., с която последното дружество е декларирало, че то е притежател на дохода. Приходният орган е възложил проверка в рамките на която е връчено ИПДПОЗЛ. След анализ на представените документи органът по приходите е издал процесното Становище относно прилагането на СИДДО между РБ и Кралство Холандия. На 2.12.2009 г. е сключено Кратко лицензионно споразумение между "Старбев Недерландс" Б. В. Холандия и българското дружество "Дару Инвест" ЕАД като лицензополучател с предмет правото на производство, опаковка, употреба, пласиране, рекламиране, продажба и дистрибуция на продукти, носещи търговската марка на "Каменица". На 2.12.2009 г. е сключено споразумение за предоставяне на търговските марки "Каменица" между "Интербрю Сентрал Юръпиън холдинг" Б. В. Холандия, "Анхойзер Буш - Инбев" С. А. Белгия и "Старбев Недерландс" Б. В. Холандия с предмет прехвърляне на всички права, собственост и участие в и по отношение на търговските марки "Каменица", "ноу-хау" и домейн име от първите две дружества. От извлечението от търговския регистър на търговските палати е видно, че "Старбев Недерландс" Б. В. е учредено в Холандия на 27.10.2009 г. с едноличен собственик на капитала "Старбев" S. a. r. l (Люксембург). Последното дружество пък е част от групата на инвестиционния фонд CVC Capital Parthners, което в края на 2009 г. е закупило активите на "Анхойзер - Буш Инбев" в Източна Европа, като "Каменица" АД и "Дару Инвест" ЕАД са част от сделката. Предпоставките за прилагане на СИДДО с Холандия са регламентирани в чл. 12 от Спогодбата и в чл. 136 ДОПК. Във връзка с тълкуване на единственото спорно понятие "действителен притежател" на доходите, органите по приходите са се позовали на Коментара на Модела на СИДДО (Коментара) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), който по силата на чл. 31, ал. 2, буква "б" и чл. 32 от Виенската Конвенция за правото на договорите (ВКПД) се ползва като средство за тълкуване на спогодбите, сключени по този модел. Разпоредбата на чл. 12 от Модела на СИДДО съдържа уредба на освобождаване от облагане с данък при източника на авторските и лицензионни възнаграждения. При така установената и подробно описана фактическа обстановка административният съд обосновано е разгледал спора като правен, свързан с изясняване на въпроса дали чуждестранното лице удовлетворява изискванията на чл. 136, ал. 1, т. 2 ДОПК, чл. 12 от ратифицираната от 36-тото НС на РБ СИДДО с Кралство Холандия. Не е било спорно, че "Старбев Недерландс" Б. В. е местно лице на Кралство Холандия, което не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на РБ. Седалището на дружеството е в гр. Амстердам, Кралство Холандия, "Схипол Булевард", № 285, Кула В, 1118ВН Летище Схипсхол. В първоинстанционното решение са изложени подробни мотиви относно установените факти и доводите на страните. Правилен е извода, че понятието "действителен притежател" на дохода не е дефинирано в СИДДО или в националното законодателство на РБ. Поради тази причина законосъобразно е позоваването на Коментара на Модела на СИДДО на ОИСР при изясняване на спорното понятие. В този смисъл съдът е направил коректния извод въз основа на § 4 - 4.2 от Коментара към чл. 12 от модела на СИДДО, че е необходимо местното лице освен получател, да бъде и бенефициент на дохода, за да може държавата при източника да се откаже от данъчно облагане. Вярно е, че в случая е представена декларация от чуждестранното лице, че е получател на доходи от източник в страната. Но с оглед възникналото съмнение и в съответствие с правомощието си по чл. 141, ал. 1 ДОПК приходните органи са извършили проверка на декларираните данни. По този начин не е нарушен принципа на обективност а са изяснени данните, свързани с правнорелевантните предпоставки, изискуеми за "Старбев Недерландс" Б. В. Холандия. В първоинстанционното решение са описани констатираните обстоятелства, мотивирали извода, че холандското дружество не е "действителен притежател" на дохода, съгласно изискването на чл. 12 от Спогодбата. Тези обстоятелства се отнасят до датата на регистрация на "Старбев Недерландс" Б. В., като дъщерно дружество от групата "Старбев" със седалище в Люксембург, вземането на решенията за придобиване на индустриалната собственост преди регистрирането на холандското дружество, липсата на начисляване от страна на "Старбев Недерландс" Б. В. на разходи за външни услуги, неиздаването на фактури и неотчитането на приход от авторски и от лицензионни възнаграждения за 2009 г. В касационната жалба се признава, че "Старбев" S. а. r. l. има влияние върху вземане на решения от дружеството, че основният регистриран капитал на дружеството е 18 000 евро, че то има назначени само седем управителя, че дружеството не е провеждало активна рекламна и маркетингова политика относно притежаваните търговски марки "Каменица". Тези обстоятелства се тълкуват обаче в касационната жалба по различен начин, което не се споделя от касационната инстанция. Видно е, че всичките директори са вписани в последващ момент, няма никакви други служители. Дори и да се приеме, че функциите им са свързани с вземане на важни управленски решения, то това не игнорира необходимостта и от наличието на други служители, подпомагащи управителите. В подкрепа на този извод е липсата на направени разходи и на отчетени приходи. В същия аспект не е от решаващо значение по делото фактът дали търговските марки са придобити по възмезден или по безвъзмезден начин. В рамките на проверката дружеството е трябвало да докаже положителния за него факт, че е "действителен притежател" на дохода, което то не е направило по безспорен начин. Твърденията на представителя на дружеството относно наличието на икономически причини за неговата регистрация в Кралство Холандия се опровергават от развитите в първоинстанционното решение мотиви за данъчния ефект на структурираните отношения между "Старбев Недерландс" Б. В., което е дъщерно дружество от групата "Старбев" и "Дару Инвест" ЕАД. Правилно е посочено от съда, че ако правата върху търговските марки "Каменица" бяха предоставени на "Старбев" S. а. r. l. Люксембург за РБ би възникнало правото да обложи доходите с данък при източника в размер на 5 %. Обосновани са изводите на административния съд, че не са налице материалноправните предпоставки за прилагане на СИДДО, респективно за ползвано на процесното данъчно облекчение. Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на VIII отделение,