Решение № 3254 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14433/2016 г.

Решение № 3254 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14433/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопрцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура", представлявана от председателя на Управителния съвет, чрез процесуалния представител гл. юрк. Кабакчиева, против решение № 12418 от 16.11.2016 г. по адм. д. № 6471/2016 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу индивидуален административен акт - писмо изх. № 10-22-775/15.03.2016 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и ръководител на управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Транспорт" (ОПТ), с което се налага финансова корекция в размер на 5 % от стойността на сключения по особена позиция № 1 договор № РД - 36-24/23.09.2015 г., който е на стойност 28 453 лева без ДДС, по проект BG161PO004-2.0.01-0009 "Автомагистрала - С., Лот 1, Лот 2 и Лот 4". С оплакване за неправилност на решението, поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон и необоснованост, се претендира отмяната му. Иска се заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Транспорт 2007 - 2013 г.", оспорва касационната жалба в съдебно заседание чрез държавен експерт Георгиева и юрк. Йорданов, както и в писмено възражение, подадено лично от него. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, след като обсъди касационните доводи, на основание чл. 218 от АПК, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред тричленния състав на Върховния административен съд (ВАС) е писмо изх. № 10-22-775 от 15.03.2016 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма "Транспорт 2007 - 2013 г. ", с което управляващия орган е направил изводи за извършено нарушение, от страна на Агенция "Пътна инфраструктура", на правилата на Закона за обществените поръчки (ЗОП- отм.) при възлагане на обществената поръчка с предмет "Избор на изпълнител за извършване на консултантски услуги" по обособена позиция № 1, за сключения договор № РД-36-24/23.09.2015 г. по проект BG161PO0004-2.0.01-0009 "Автомагистрала - С., Лот 1, Лот 2 и Лот 4", изразяващо се в задаване на критерий към гаранцията за изпълнение на договора: срок на валидност 30 дни след датата на изтичане на 96 месеца след издаване на разрешение за ползване на строежа, съгласно чл. 20, ал. 4, т. 7 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р. Б. и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти", който според органа поставя непропорционално изискване към участниците в подаване на оферти за съответната позиция при възлагане на обществената поръчка. Последното е аргументирано с това, че с поставеното изискване в обявлението за представяне на гаранция за изпълнение на консултантския договор, която е със срок на валидност, покриваща гаранционния срок на изпълнителя на строителния договор, възложителят е включил условие, което не е пропорционално и съобразено с предмета и обема на обществената поръчка. Това условие е ограничило потенциалните участници от подаване на оферти за съответната позиция, тъй като е създадена и необоснована икономическа тежест за поддържане на гаранцията за изпълнение на договора в твърде дълъг срок от време. Тези констатации са дали основание на органа да наложи на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) финансова корекция, изписана като такава по т. 10 "Критериите за подбор не са свързани с и/или не са пропорционални на предмета на поръчката" от Методологията, определена в размер на 5 % от стойността на сключения договор по обществената поръчка по реда на ЗОП, с предмет "Избор на изпълнител за извършване на консултантски услуги" за Обособена позиция № 1: Извършване на консултантски услуги във връзка с изработване на технически проект и изграждане на осветление на пътни връзки за с. Н. Д. и с. Д.; пътен възел "П. - М." при км 425+180; пътен възел "Г. Т." при км 431+228; пътни връзки "М." при км 433+355; пътни връзки "П.-К." и "К.-П." при км 435+020 на АМ "С." Лот 4 "С.-К." от км 423+800 до км 438+500, по договор за безвъзмездна финансова помощ № ДОПТ-18/01.12.2011 г. С обжалваното решение на тричленния състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е отхвърлена жалбата на Агенция "Пътна инфраструктура" против индивидуален административен акт - писмо изх. № 10-22-775/15.03.2016 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и ръководител на УО на Оперативна програма "Транспорт", с което се налага финансова корекция в размер на 5 % от стойността на сключения по обособена позиция № 1 договор № РД-36-24/23.09.2015 г. за консултантски услуги на стойност 28 453 лева без ДДС във връзка с изработване на технически проект и изграждане на осветление на пътни връзки за "с. Н. Д. и с. Д.; пътен възел "П. - М." при км 425+180; пътен възел "Г. Т." при км 431+228; пътни връзки "М." при км 433+355; пътни връзки "П.-К." и "К.-П." при км 435+020 на АМ "С." Лот 4 "С.-К." от км 423+800 до км 438+500" по проект BG161PO004-2.0.01-0009 "Автомагистрала - С. Л. 1, Лот 2 и Лот 4". При разглеждане на спора по същество тричленният съдебен състав е приел, че с оспореното писмо са наложени финансови корекции на Агенция "Пътна инфраструктура" поради нарушения при осъществяване на процедура по Закона за обществените поръчки (ЗОП, отм.) при изпълнение на договора за безвъзмездна финансова помощ, които реално са извършени поради неспазване на основни принципи при възлагане на обществени поръчки. Съдът е приел, че е нарушен чл. 6, ал. 1 от Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушението, установено при поставяне на изискванията, на които трябва да отговорят участниците в обществената поръчка и на договора по проекти, съфинансиран от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци", поради което правилно е използвано приложението към посочената по-горе разпоредба на Методологията, която е в сила от 24.06.2014 г., т. е. преди обявяване на разглежданата обществена поръчка. Успоредно с този правен извод относно действието на правните норми във времето решаващият състав подробно и задълбочено е обсъдил и анализирал наличието на хипотезите, съдържащи се в други правни норми на Методологията, посочени в оспореното писмо като основания за налагане на финансова корекция. Изложени са съображения относно правилното прилагане на пропорционалния метод за определяне на финансовата корекция, с оглед констатираната "нередност" по смисъла на § единствен, т. 1 от ДР на Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз. Обсъдени са приложимите разпоредби на ЗУТ и Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, досежно срокът на гаранцията при надзора на СМР. Тричленният състав е приел, че наложената финансова корекция съответства и на Насоките, като нарушаването на правото на Съюза и в частност на принципите на публичност, прозрачност, равнопоставеност и недискриминация, които обективно се явяват нарушени в случаите, когато се ограничава възможността на икономическите оператори за участие в конкурса, и винаги създават потенциална възможност за настъпване на реална вреда в бюджета на Съюза. Посочено е, че в действителност липсват мотиви относно размера на реалната вреда за Съюза, но с оглед характера на нарушението, е обективно невъзможно да се прецени финансовото изражение на вредата, тъй като не може да се определи при липсата на допълнителното изискване на гаранцията, колко кандидата биха се явили за участие в процедурата по възлагане на обществената поръчка. Именно поради посочената неопределеност, първоинстанционният съд е приел, че управляващият орган е приложил и пропорционалния метод за определяне на размера на вредата с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Методологията, а поради липсата на трансграничен интерес, вида на нарушението, броя на подадените оферти, стойността на поръчката, е определил и минималния процент за налагане на финансовата корекция, предвиден в т. 10 от Методологията. Решението е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че между Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като договарящ орган и Агенция "Пътна инфраструктура", като бенефициент по смисъла на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, е сключен договор с рег. № ДОПТ - 18/01.12.2011 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Транспорт" за изпълнение на проект "Автомагистрала - С., Лот 1, Лот 2 и Лот 4", регистриран под номер BG161PO004-2.0.01-0009. За това обстоятелство страните по делото не спорят и съдът го приел за установено, а същото се установява и от приетия по делото договор за БФП (л. 138 - 151 от адм. д. № 6471/2016 г.). С решение № 135 от 10.06.2015 г. на председателя на управителния съвет на АПИ е открита обществена поръчка по две обособени позиции. На 23.09.2015 г. е сключен договор за възлагане на обществена поръчка с изх. № РД-36-24, между Агенция "Пътна инфраструктура", като възложител и "Пътинвест-инженеринг" АД, като изпълнител за консултантски услуги във връзка с обществена поръчка с проект по обособена позиция 1: "консултантски услуги във връзка с изработване на технически проект и изграждане на осветление на пътни връзки за "с. Н. Д. и с. Д.; пътен възел "П. - М." при км 425+180; пътен възел "Г. Т." при км 431+228; пътни връзки "М." при км 433+355; пътни връзки "П.-К." и "К.-П." при км 435+020 на АМ "С." Лот 4 "С.-К." от км 423+800 до км 438+500" по проект BG161PO004-2.0.01-0009 "Автомагистрала - С. Л. 1, Лот 2 и Лот 4", на стойност 28 453 лева без ДДС. Страните не спорят, че АПИ е заложило критерий по отношение на гаранцията: "срок на валидност 30 дни след датата на изтичане на 96 месеца след издаване на разрешението за ползване на строежа, съгласно чл. 20, ал. 4, т. 7 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р. Б. и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти", и обосновано в оспорения съдебен акт е направен извод, че в случая с поставянето на този критерий е осъществена "нередност", по смисъла на Регламент № 1083/2016 г. и Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз (Наредбата). Съгласно § 8, ал. 2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, приетите от Министерския съвет нормативни актове, които уреждат обществените отношения, предмет на закона, запазват своето действие и по отношение на програмния период 2007 г. - 2013 г. С постановление № 134 от 05.07.2010 г. на Министерския съвет (обн. ДВ, бр. 53/2010 г.) е приета Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществените поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционни потоци" (Методологията). С тази Методология, съгласно чл. 6, ал. 1 и в приложението към същата, са определени основните категории нарушения, за които се налагат финансови корекции, както и препоръчителните процентни показатели на финансови корекции. Предвид това и с оглед липсата на регламентация в ЗУСЕСИФ на този вид обществени отношения, за целите на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ и за програмния период 2007 г. - 2013 г. нормативният акт, който определя видовете нередности по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ е Методологията. При установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка решаващият съд е приел, че оспореното пред него писмо е издадено от компетентен орган, като се е позовал на разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз, доколкото е приел, че на основание § 10, ал. 1 от ПЗР на ЗУСЕСИФ законът не се прилага за започналите и недовършени до влизането му в сила производства, които се довършват по досегашния ред. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед характера на оспорения пред първата инстанция акт, приложимият нормативен акт относно определяне на компетентния орган за издаването му е Методологията (чл. 12 във връзка с чл. 11 от визираната Методология), а не Наредбата. Правилно съдът е приел, че е допуснато нарушението, посочено в обжалвания административен акт - писмо изх. № 10-22-775 от 15.03.2016 г., което по-подробно е описано в предхождащото го писмо изх. № 10-22-775/09.12.2015 г., изпратено от УО до АПИ и представляващо по своето естество уведомителен акт по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, който се изпраща от УО до бенефициента преди налагането на финансовата корекция, за да бъде дадена възможност на последния да направи писмени възражения и по основателността и размера на финансовата корекция. Само за яснота следва да се посочи, че такова възражение не е постъпило в деловодната система на УО на ОПТ до издаване на акта за налагане на финансова корекция, издаден от УО - писмо изх. № 10-22-775 от 15.03.2016 г. Констатираното нарушение е за непропорционално изискване към участниците в обявлението и в документацията за обществената поръчка. Правилен е изводът, че в случая АПИ, като възложител на обществената поръчка, неправилно е заложил изискване към гаранцията за изпълнение на договора срок на валидност 30 дни след изтичането на 96 месеца след издаване на разрешение за ползване на строежа, тъй като не са изпълнени условията на чл. 25, ал. 5 от ЗОП (отм.), и възложителят е включил в обявлението и документацията изисквания, които необосновано ограничават участието на лица в обществената поръчка и които не са съобразени с предмета и количеството и обема на обществената поръчка. В тази връзка настоящият състав намира, че е логичен доводът в отговора по касационната жалба, че критерият не е пропорционален и не е съобразен с предмета и обема на обществената поръчка - той е поставен извън предвидените в чл. 20, ал. 1, т. 4 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г., минимални гаранционни срокове за преносни и разпределителни проводи (мрежи) и съоръжения към тях на техническата инфраструктура, който е 8 години (96 месеца). В случая този допълнителен 30-дневен срок за гаранция, заложен като изискване към участниците е в полза на възложителя, а не на финансиращата институция. Изискванията за приключване на консултантската услуга, видно от чл. 5, ал. 1 от договора за възлагане на обществената поръчка по обособена позиция № 1 (стр. 85 - 104 от адм. д. № № 6471/2016 г.) е с въвеждане на строежа в експлоатация. В чл. 17, ал. 2 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. е посочено, че разрешението за ползване, в което се вписват минималните гаранционни срокове, е документ, с който се установява функционалната пригодност на строежа за ползване съобразно издадените строителни книжа, т. е. с издаване на посоченото разрешение се преустановява отговорността на надзора относно възможни щети, които възложителят би могъл да понесе. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 168, ал. 7 от ЗУТ, според която лицата, които упражняват строителен надзор, носят отговорност за щети, които са нанесли на възложителя и на другите участници в строителството, и солидарна отговорност със строителя за щети, причинени от неспазване на техническите правила и нормативи и одобрените проекти. Отговорността по договора за строителен надзор е със срокове не по-малки от гаранционните срокове в строителството. Отговорността на консултанта е дължима по закон и не е необходимо тя да бъде обвързана с гаранция, която да надхвърля минималните гаранционни срокове, предвидени в чл. 20, ал. 4, т. 7 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. Предвид изложеното, правилни са изводите на първоинстанционният съд за законосъобразност на наложената финансова корекция, поради нарушение по чл. 25, ал. 5 от ЗОП (отм.), възлагащо в тежест на потенциалните участниците в процедурата да отговорят на необоснована икономическа тежест за поддържане на гаранция за изпълнение на договор в твърде дълъг срок от време. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че липсата на оспорване на решението за откриване на обществената процедура, с което са одобрени обявлението и документацията за участие, не са обжалвани пред КЗК, поради което включеното от възложителя изискване за участие към потенциалните изпълнители във връзка със срока на гаранцията е законосъобразно, поради което неправилно управляващия орган е наложил финансова корекция. Неустановяването на нередността на етапа на стартиране на процедурата по избор или провеждането й, не санира "нередността". В действителност, в тежест на УО е да докаже не само, че възложителят е допуснал нарушение, но и, че то има характер на "нередност" по смисъла на посочените по-горе Регламент и Наредба, при доказване на всеки елемент от фактическия състав, включващ и "финансово отражение" под формата на вреда за общия бюджет. Тази вреда на ЕС, с оглед определението за "нередност", не е необходимо да бъде реална, достатъчно е да съществува вероятността от настъпването й ("имат, или биха могли да имат" вреда), но невъзможността да се докаже точното количество на финансовото отражение, не следва да се приравнява на отпадане необходимостта от доказването на финансовото отражение. В конкретния случай такова доказване е извършено в процеса, тъй като управляващият орган е обосновал наличието на вредата, с мотив, че, ако възложителят бе определил разумни срокове за гаранцията за изпълнението, които да съответстват с предмета на обществената поръчка, би било възможно в процедурата да участват и други кандидати, които да предложат по-ниска цена, и това от своя страна да повлияе за по-ефективно разходване на финансовите средства, предоставени от Съюза. Очевидно в случая е приложен пропорционалния метод за определяне на финансовата корекция, който националният законодател е предвидил като възможен (аргумент от чл. 9 от Методологията). Този начин на определяне на финансовата корекция е допустим и според практиката на Съда на Европейския съюз (т. 49 от Решение от 14 юли 2016 г. по дело Wrociaw, С-406/14, ECLI: EU: C: 2016:562). Наведените от първоинстанционния съд доводи относно приложения пропорционален метод за налагане на финансова корекция, (предвид невъзможността за точното количествено определяне на финансовото отражение - т. 10 от Методологията), също се възприемат за правилни от настоящия състав по отношение на определяне на размера на наложената с оспореното писмо финансова корекция. Неоснователни са доводите на касатора, че въвеждането на допълнителния 30-дневен срок за гаранцията на практика не е довело до ограничаване на броя на участниците, тъй като са подадени 3 оферти за участие, което е обосновало извод за конкуренция, тъй като нарушението в случая е обективно установено и се изразява в неспазване на законовите изисквания за включване на изисквания, които необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета и количеството или обема на обществената поръчка, а посочените обстоятелства могат да имат значение само при преценката на тежестта на нарушението. Критериите за подбор, които не са пропорционални на предмета на поръчката, са регламентирани като вид нарушение сред основните категории нарушения в процедурите по възлагане на обществени поръчки в т. 10 от приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията. Процентните показатели за финансова корекция за този вид нарушения са предвидени от 25 % до 5 %. Неоснователен е доводът на касатора, че с оглед вида и тежестта на нарушението, не е следвало да се налага финансова корекция в размер на 5 %, а управляващият орган е трябвало да се съобрази с изискванията, установени в чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Методологията. Тези съображения на касатора са с оглед намаляване на стойността на финансовото изражение на корекцията. В определянето (дефинирането) на нарушението по т. 10 от приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията е посочено, че, когато минималните изисквания за възможностите на участника или на кандидата за определена поръчка не са свързани с и/или не са пропорционални на предмета на поръчката, като по този начин не се гарантира равен достъп на участниците в процедурата или се ограничава конкуренцията за участие в обществената поръчка, е налице процесното нарушение - критериите за подбор не са свързани с и/или не са пропорционални на предмета на поръчката. В графа четвърта на посоченото приложение "Показател на корекциите в проценти" е регламентирано, в зависимост от характера на нарушението процентното изражение на финансовата корекция. Показателите определят за посочения вид нарушение да се налага корекция в размер на 25 % от стойността на поръчката, като е предвидена възможност за намаляване на този процент на 10 % или на 5 % с оглед характера на нарушението, поради което няма причина с оглед предмета и стойността на обществената поръчка, да бъде наложен по-нисък процент на финансовата корекция, освен минимално предвидения. Допуснатото от АПИ като възложител на обществена поръчка нарушение е свързано с правото на Европейски съюз, тъй като съгласно § 58 и § 85 от Закона за обществените поръчки (отм.) с него са въведени изискванията на правото на Европейския съюз в областта на обществените поръчки. Освен това в чл. 5 от Методологията е предвидено, че нарушенията, за които се налагат финансови корекции, са свързани с неспазване на основните принципи при възлагане на обществените поръчки, като публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, свободно движение на стоки, правото на установяване, свободата на предоставяне на услуги, недопускане на дискриминация и равно третиране и прозрачност, произтичащи пряко от Договора за функциониране на Европейския съюз. Нарушението на правото на Европейския съюз и в частност на принципите на публичност, прозрачност, равнопоставеност и недискриминация, свободна и лоялна конкуренция, които обективно се явяват нарушени при поставяне на критерии за подбор, които не са свързани и не са пропорционални на предмета на поръчката (т. 10 от приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията), защото се ограничава възможността на икономическите оператори за участие в конкурса за възлагане на обществената поръчка, винаги създава потенциална възможност за настъпване на вреда в бюджета на ЕС. З. конкретния случай това означава, че ако АПИ, като възложител на обществената поръчка, беше спазил изискването на закона и не беше предоставил на потенциалните кандидати изисквания, което създават необоснована икономическа тежест в твърде дълъг период от време, в конкурса биха могли да участват и други кандидати и това би довело до по-ефикасно разходване на предоставените от ЕС финансови средства. Затова има основание да се приеме, че ако жалбоподателят не бе допуснал установеното нарушение, общите разходи по финансиране на дейността биха били по-ниски, а следователно и разходите на Съюза биха били по-малки. Правилна е и преценката, че в случая не може да се определи какво е точното финансово изражение на вредата, което представлява основание за определяне на размера на финансовата корекция по пропорционалния метод. От съдържанието на разпоредбите на чл. 7, чл. 8 и чл. 9 от Методологията, регламентиращи определянето на размера на финансовата корекция се налага извода, че УО няма право на избор кой от двата метода (диференциален или пропорционален) за определяне на финансовата корекция да приложи, а прилагането им е обусловено от предвидените в Методологията предпоставки. В случая е приложен пропорционалния метод при наличие на основанието по чл. 9, ал. 1 от Методологията, тъй като не е възможно да се направи точно количествено определяне на финансовото отражение на нарушението върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ по договора. С оглед на тези съображения, правилно първоинстанционният съд, при законосъобразно разпределена доказателствена тежест в процеса е приел, че административният орган не е нарушил разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 и чл. 10, ал. 1 от Методологията, като е отчел тежестта на нарушението, което е довело до ограничаване на възможността на потенциалните участници, заложен е критерий, който не е съобразен с предмета и обема на обществената поръчка, поради което е налице основание за налагане на финансова корекция. Оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон, обосновано е, поради което и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, но не в предвидените от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери. С ДВ, бр. 8 от 2017 г., в сила от 24.01.2017 г., разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, уреждаща присъждането на възнаграждение в полза на юридически лица и еднолични търговци, които са защитавани от юрисконсулт, е изменена, като размерът на присъденото възнаграждение се определя съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК и с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати от бюджета си сумата от 300, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение в полза на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,