Решение № 7286 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1169/2016 г.

Решение № 7286 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1169/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от И. В. М. от гр. София чрез адв. Ст. Обретенов срещу решение № 13205 от 07.12.2015 г., постановено по адм. д. № 4334/2015 г. по описа на Върховния административен съд, състав на Трето отделение. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, касационният състав да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени обжалваната от М. заповед на министъра на отбраната. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се явява. Представлява се от адв. Обретенов, който поддържа касационната жалба, а по същество моли съдебното решение да бъде отменено на основанията, посочени в жалбата и по подробно изложени устно в пледоария по същество съображения. Редовно призован за съдебно заседание, ответникът, министърът на отбраната на Р България, се представлява от юриск. Петрова и Николов, които оспорват жалбата, а по същество твърдят правилност на атакуваното съдебно решение по съображения, подробно изложени в писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав на ВАС, Трето отделение е отхвърлил жалбата на И. В. М. от гр. София срещу заповед № ЗС-119/06.03.2015 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е разпоредено изземване от държането на М. на ведомствено жилище -частна държавна собственост, включено в жилищния фонд на Министерство на отбраната, а именно: апартамент № 31, находящ се в гр. София, район "Витоша", ул. "Княжевска", бл. 48, вх. "Б", ет. 9 поради това, че същия го държи без правно основание. За да стигне до този правен резултат, съдът, след подробно обсъждане доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен административен орган, съдържа всички реквизити по чл. 59 от АПК и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е стигнал до извода, че заповедта е издадена и в съответствие с материалноправните изисквания на чл. 80а от ЗДС - процесният имот безспорно съставлява частна държавна собственост, включен във ведомствения жилищен фонд на МО, същият се държи и обитава от И. М. и това държане се явява без правно основание - наемните правоотношения с жалбоподателя са прекратени на основание чл. 24, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1, т. 4 и т. 6 от Наредба № Н-10 от 18.06.2009 г. за настаняване в имоти от жилищния фонд на МО и в имоти, наети за отдаване под наем (отм.) с едномесечно писмено предизвестие по реда на ЗЗД, инкорпорирано в писмо изх. № 14479/15.12.2009 г., получено от М. на 18.12.2009 г. Съдът е приел за неоснователни развитите от жалбоподателя доводи за липса на валидно прекратяване на наемните правоотношения, тъй като не била издадена нарочна заповед от министъра на отбраната с подобно съдържание. Позовавайки се на действалата към датата на писмо изх. № 14479/15.12.2009 г. разпоредба на чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-10 от 18.06.2009 г., ВАС, състав на Трето отделение е приел, че прекратяването на наемните правоотношения, освен основателно, е извършено и в законоустановената форма - чрез едностранно писмено предизвестие по реда на ЗЗД, доколкото нормативната уредба не изисква постановяването на нарочен административен акт от министъра на отбраната за прекратяване на договора за наем с предмет - процесния имот. Настоящият петчленен състав на ВАС, I колегия споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Правилно съдът е заключил, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на приложимите процесуални правила, при съобразяване с материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Обосновано съдът е приел за несъстоятелни оплакванията на жалбоподателя за липса на една от материалноправните предпоставки по чл. 80а от ЗДС - изземваният имот да се държи от адресата на заповедта без правно основание. Правилно, основавайки се на действалата към релевантния момент разпоредба на чл. 24, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1, т. 4 и т. 6 от Наредба № Н-10 от 18.06.2009 г. /понастоящем отменена /, съдът е заключил, че издаването на нарочен административен акт за прекратяване на сключения договор за наем не се изисква, тъй като в случая е достатъчно отправянето на едномесечно писмено предизвестие, каквото съставлява адресираното до М. писмо от 15.12.2009 г., получено от него на 18.12.2009 г. С това писмо и на основание чл. 24, ал. 3 от Наредбата М. е предупреден, че, ако не освободи доброволно държания от него имот в едномесечен срок от прекратяване на договора за наем, то ще следва да плаща обезщетение за ползването му въпреки противопоставянето на собственика. С оглед гореизложеното неоснователни са твърденията на касатора, че с извършваните от него ежемесечни плащания на суми за процесния имот след 19.01.2010 г. практически договорът за наем е продължен, трансформирайки се в безсрочен. Както нормативната уредба - чл. 24, ал. 3 от Наредбата, така и волята на министъра на отбраната, съдържаща се в писмото от 15.12.2009 г., опровергават подобна теза и квалифицират получените в периода от м. 01.2010 г. до датата на отпочване на производството по издаване на обжалваната заповед за изземване /писмо от 24.01.2015 г. - л. 21 по делото/ като обезщетение за ползване на имот, който се държи на отпаднало правно основание- прекратен договор за наем. Неоснователно касаторът твърди неправилност на съдебното решение, позовавайки се на разпоредбата на § 165 от Закона за изменение и допълнение на ЗОВСРБ /ДВ бр. 49/16.06.2000 г., изм. Бр. 34/06.04.2001 г./. Съгласно този законов текст наемните правоотношения на лицата по отменената ал. 3 на чл. 240 се запазват. Отменената разпоредба на чл. 240, ал. 3 от ЗОВСРБ(отм.) гласи следното: " Кадровите военнослужащи запазват правото на ведомствено жилище, което заемат и след освобождаване от военна служба поради пенсиониране, при условие, че не са се ползвали от правото си по ал. 2 и ако нямат собствено жилище. " Пред първоинстанционния съд не са представени каквито и да било доказателства за това, че жалбоподателят е освободен от военна служба именно поради пенсиониране, в която хипотеза единствено същият би могъл да се позове на § 165 от Закона за изменение и допълнение на ЗОВСРБ. Нещо повече - видно от фактическите твърдения в касационната му жалба, М. е бил освободен от кадрова военна служба на основание чл. 195 от ЗОВСРБ (отм.) като деполитизиран, а не поради пенсиониране. И в този случай М. не ползва правата на наемател по смисъла на § 165 от Закона за изменение и допълнение на ЗОВСРБ, тъй като, видно от разпоредбата на чл. 4 от сега действащата Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г., на която се позовава касаторът, жалбоподателят следва да е заварен като наемател към датата на влизане на тази наредба в сила /10.08.2010 г./. Конкретният случай не е такъв. Както правилно е приел тричленният състав на ВАС, наемните правоотношения на М. са валидно прекратени преди това - към 19.01.2010 г., поради което касаторът няма качеството на " заварен наемател" по смисъла на тази правна норма. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия