Решение № 4542 от 11.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11141/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Иванов, с ЕТ МПИ-М. Иванов", чрез от адв. Чолакова, срещу Решение 1792/21.03.2023 г., постановено по адм. дело 1986/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р-22221321000070-091-002 от 29.09.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД па НАП София, потвърден с Решение 10/04.01.2022 г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че решението е немотивирано и необосновано, тъй като съдът не е обсъдил представените по делото доказателства, не е съобразил констатациите на приетата по делото експертиза и не се е произнесъл по възраженията и твърденията на жалбоподателя. АССГ е постановил решението си при непълнота на доказателствения материал поради непредставяне на ревизионната преписка в цялост. Оспорен е изводът на съда, че спорните между страните въпроси са изцяло по приложението на материалния закон, като се твърди, че е налице спор и по фактите и конкретно относно мястото, на което се твърди, че бракуваните стоки са погинали. Изложени са подробни аргументи за допуснати в хода на ревизионното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се неправилно приложение на материалния закон, като не са съобразени разпоредбите на чл.80, чл.1, т.4 и ал. 2 от ЗДДС. Изложени са доводи за нищожност на РА, тъй като всички документи, издадени в хода на ревизионното производство - ЗВР, ИПДПОЗЛ, РД, РА, не са подписани с квалифициран електронен подпис по смисъла на Регламент 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на решение, с което да бъде отменен процесният РА. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът, представляван от адв. Чолакова, моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени процесния ревизионен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът директор на Дирекция ОДОП София, чрез юрк. Минкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение, което е правилно и обосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, приема жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: С РА Р-22221321000070-091-002 от 29.09.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД па НАП София, потвърден с Решение 10/04.01.2022 г. на директора на дирекция ОДОП София, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, на М. Иванов, с ЕТ МПИ-М. Иванов", са установени задължения по ЗДДС, в резултат на допълнително начислен ДДС за данъчен период м.08/2020 г., в размер на 38820,94 лв., заедно с лихва за забава в размер на 4309,22 лв. Установено е, че ЕТ е декларирал, че е извършвал дейността в нает магазин, находящ се в гр. София, ул. Козлодуй 55, стопанисван до м. декември 2017 г. и нает склад, находящ се на ул. Козлодуй 6. Ревизията е по повод извършена на търговеца проверка, приключила с Протокол П-22221320132525-073-001 от 11.12.2020 г., в хода на която е представен Протокол за брак 1/30.07.2020 г. и Заповед от 01.08.2020 г. за бракуване на стоки на обща стойност 194 104,71 лв. Търговецът е декларирал, че стоките са бракувани, вследствие на природно бедствие - проливен дъжд на 06.07.2020 г., към 21:20 ч., който е причинил наводнение в склада на търговеца, находящ се на адрес: гр. София, ул. Козлодуй 6. При бракуването на стоките не е начислен ДДС на основание чл. 80, ал. 2 от ЗДДС - погиване, заради влияние на непреодолима сила. Ревизиращите органи са приели, че не са представени достатъчно доказателства и достоверни данни за обстоятелство, че в резултат на валежи на 06.07.2020 г. са били наводнени стоките, описани в протокола за брак. От търговеца не са ангажирани доказателства за това, че описаните вещи и материални запаси в протоколите за брак са били налични в помещението, стопанисвано от същия и са били увредени от наводняване. Не са представени доказателства, нито са отчетени разходи за депониране на бракуваните стоки, като промишлен отпадък в депо за промишлени отпадъци и доказателства във връзка с унищожаването и/или за последващо разпореждане със същите. Достоверността на декларираните обстоятелства от ревизираното лице не се потвърждава и от наемодателя на магазина, който декларирал, че на 02.12.2013 г. е прекратен договорът за наем с ЕТ М. ИВАНОВ, както и че магазинът не е бил наводняван и не са съхранявани стоки на ЕТ МПИ М. ИВАНОВ след прекратяване на договора. При горните установявания, органите по приходите са приели, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 79 ал. 3 от ЗДДС, съгласно която регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Не са представени документи, удостоверяващи наличие на обстоятелства по чл. 80 от ЗДДС /ограничения за корекции/, при които корекции по реда на чл. 79 от ЗДДС не се извършват. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя по отношение валидността на акта, с оглед вида на положените от приходните органи електронни подписи на съставените при ревизията актове. Посочил е, че по делото са ангажирани доказателства за това, че използваните от органите по приходите електронни подписи отговарят на всички нормативни изисквания на Регламент (ЕС) 910/2014г., вкл. и са основани на квалифицирани удостоверения за електронен подпис, отговарящи на изискванията Приложение I от същия общностен акт, поради което съставляват КЕП по смисъла на легалното определение, дадено в чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) 910/2014 г. Административният съд е приел, че спорът между страните е правен и е свързан с приложението на разпоредбите на чл. 79, ал.З и чл.80 ал.2 т.5 от ЗДДС. Въз основа на представените по делото доказателства е формирал извод за недоказаност на твърдението на ревизираното лице, че бракуваните стоки са погинали в резултат на наводнение на търговския обект, в който са били съхранявани. Приел е, че удостоверението на НИМХ не е годно доказателство за удостоверяване на настъпило наводнение на процесния обект, находящ се гр. София, ул. Козлодуй 6. Не е налице удостоверение от компетентни държавни или общински органи за настъпило наводнение в конкретния обект-РСПАБ-София. В тази насока съдът се е позовал и на разнопосочните твърдения на жалбоподателя какъв точно магазин на ул. Козлодуй 6 е ползвал, доколкото в началото е посочил наемните си правоотношения с лицето М. Трифонова, а в последствие е твърдял, че има неформални наемни отношения с друго лице, притежаващо съседен имот на същия административен адрес. Посочил е, че от събраните от ревизиращите доказателства, в резултат на извършена насрещна проверка на М. Трифонова и А. Илчева, основателно е констатирано, че наетият магазин е освободен във връзка с прекратяване на договора на 02.12.2013 г. Правилно в РА е преценено, че към процесния период - м. 07.2020 г., жалбоподателят не е ползвал магазин на ул. Козлодуй" 6, собственост на М. Трифонова и на този адрес не е съхранявана негова стока. Недоказани са и твърденията на жалбоподателя, че е ползвал безвъзмездно имот на трето лице на посочения адрес, както и че е имал безпрепятствен достъп до соченото помещение и го е поддържал в продължение на дълги години в периода от 2013 г. до 2020 г. Правилно в РА е прието, че в случая не са доказани предпоставките за освобождаване от корекция на ползван данъчен кредит в хипотезата на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. Не е налице и хипотезата на чл. 80, ал.2, т.5 от ЗДДС, тъй като не са съставени документите, надлежно доказващи изтичането на срока на годност на бракуваните стоки. В протоколите за брак не се сочи партидата на бракуваната стока и причините за брака. Липсва документ, в който да е определен обичайният за съответната дейност размер на брака за всяка партида или стоково -материален запас. Според съда, от констатациите на приетата съдебно-счетоводна експертиза не се установява наличието на предпоставките по чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС за бракуване на стоките, посочени в акта за брак, като вещото лице ясно е посочило, че в аналитичните партиди стоките са заведени с непълни наименования, а не с тези, които са във фактурите за доставка. Решението е неправилно. Съдът е обсъдил представените по делото писмени доказателства и констатациите на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Формирал е правни изводи, като се е произнесъл по основните спорни между страните въпроси. Не е съобразено обаче, че е налице непълнота в представените с ревизионната преписка доказателства, въз основа на които както приходните органи, така и съдът са формирали фактическите си и правни изводи. Както основателно се сочи в касационната жалба, по делото не са представени всички документи, за които в РД се твърди, че са събрани при извършената насрещна проверка на третите лица - М. Трифонова и А. Илчева. Представено е искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от трето лице /ИПДПО/ Р-22221321000070-041-001 от 16.06.2021 г. до М. Трифонова (л. 207 от приложение към делото), заедно с документи - покана от ЕТ МПИ - М. ИВАНОВ до наемодателите на имот - магазин, находящ се в гр. София, ул. Козлодуй 6 и договор от 01.04.2010 г. Цитираните от ревизиращите органи писмени обяснения на третото лице Трифонова ( л. 76 от делото), съгласно които договорът за наем е прекратен на 02.12.2013 г., наемателят няма достъп до магазина, а стоките са изнесени, непосредствено след прекратяване на договора, не са приложени с ревизионната преписка. Не е представена и посочената декларация, че на 06.07.2020 г. имотът не е наводняван. Жалбоподателят е направил искания за попълване на преписката с конкретно посочени доказателства (молби от 16.05.2022 г. л. 226, от 13.09.2022 г. л. 252 и от 02.11.2022 г. л. 277). В тази връзка съдът е дал указания на ответния административен орган (протоколно определение от 13.09.2022 г.) за попълване на представената по делото преписка, респ. при твърдение, че изисканите документи са приложени да се посочи местонахождението им по делото. Ответникът не е изпълнил определението, като с молба от 26.09.2022 г. (л. 263) е заявил, че запознаването с доказателствата е въпрос на техническа проверка и добросъвестност на оспорващия. Посочените доказателства засягат съществен за спора фактически въпрос, а липсата им прави невъзможна проверката за правилност на изводите на първоинстанционния съд, а и на ревизиращите, част от които са формирани именно въз основа на обстоятелства, за които се твърди, че са установени въз основа на тези документи. На следващо място, необсъдени са останали от съда представените с ревизионната преписка доказателства, събрани при насрещна проверка на третото лице - Евасто ООД, за което ревизираното лице твърди, че е осъществило транспорт на бракуваните стоки, като отпадъци. Посочени са констатациите и изводите на приходните органи, изложени във връзка с представените от Евасто ООД документи, но въз основа на същите не са формирани фактически и правни изводи от АССГ. Гореизложеното обуславя извод за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. При новото разглеждане на делото, административният съд следва да задължи ответната страна да представи всички събрани в хода на ревизията писмени доказателства, които са релевантни към спорните по делото въпроси, като съобрази и формулираните в тази насока от жалбоподателя доказателствени искания. След попълването на делото с относимите доказателства и обсъждането им, съдът следва да се произнесе по оспорването на процесния РА. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските. Поради това и с оглед подадената частна жалба, на отмяна подлежи и определение 4637/01.06.2023 г., с което е отхвърлено искането на ЕТ МПИ-М. Иванов" за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по разноските в касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,