Решение № 12294 от 11.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6606/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е касационната жалба, подадена от Р. Мохамад, гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адвокат Г. Георгиева, срещу решение 391/25.05.2023 г., постановено по адм. дело 479/2023 г. по описа на Административен съд-Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 6266/30.03.2023 г. на Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС). Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - заместник-председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния представител юрисконсулт А. Георгиева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Р. Мохамад, гражданин на Сирия, срещу решение 6266/30.03.2023 г. на Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Пред първоинстанционния съд е събрана цялата административна преписка по издаването на административния акт, представена е и справка вх. ЦУ-482/26.04.2023 г. относно Република Ирак. В резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства в съдебното решение е приета за установена следната, възприета и от настоящия състав, фактическа обстановка, а именно: през 2014 г. Р. Мохамад заедно със семейството си напуска нелегално Сирия и преминава в Ирак, през месец септември 2022 г. влиза нелегално в Турция, а през октомври преминава нелегално българо-турската граница. С 2 бр. Молби от 31.10.2022 г. и от 07.11.2022 г. до ДАБ при МС Р. Мохамад е поискал закрила от Република България. От Протокол с per. УП25216/06.03.2023 г. се установява, че на същата дата е проведено интервю с Р. Мохамад, с цел да се изяснят причините, поради които той е напуснал страната си и е подал молба за закрила в Република България, в което е посочил, че потвърждава всички данни, заявени от него при регистрацията. Не можел да представи документи за самоличност, тъй като притежаваните от него семейна книжка, военна книжка и лична карта останали в Сирия. Споделил е, че няма роднини в държава-членка на ЕС, а съпругата му и четирите им деца се намирали в Ирак, където били родени две от тях. Споделя, че тръгнал за Румъния с крайна цел Германия. Избягал от Сирия заради войната, но в Ирак нямало работа, не можел да издържа децата си, а и там не било много сигурно. В Турция не се регистрирал като бежанец, защото чувал много пъти, че там връщали сирийците, а и той като кюрд щял да се чувства още по-несигурно в Турция. Заявява и че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС, и освен в България, не бил подавал молба за закрила в друга държава. Не била арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава, нямал и проблеми заради принадлежността си към кюрдската етническа група, нито заради изповядваната религия. Не бил имал проблеми с официалните власти в страната си, нямал близки роднини, пострадали от войната, не е имало заплахи към него и семейството му, не било оказвано насилие спрямо тях и не членувал в политически партии или организации. При тези данни и след като приема липсата на предвидените в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ предпоставки, заместник-председателят на ДАБ издава оспореното пред административния съд решение, с което отказва да предостави на чужденеца статут на международна закрила. При така установеното от фактическа страна, за да отхвърли предявената срещу административния акт жалба, първоинстанционният съд приема, че решението на заместник-председателя на ДАБ е законосъобразно, тъй като е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. По тези мотиви съдът постановява атакувания пред касационната инстанция съдебен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по изложените в него мотиви, които се споделят от съдебния състав, и които, предвид възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, е ненужно да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение. При вярно установени въз основа на приобщените по делото доказателства правнозначими факти и обстоятелства, административният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи за липсата на отменителни основания по чл. 146 АПК, обуславящи отмяната на оспорения акт. Фактическата установеност по делото налага именно формирания от административния съд извод, че правилно на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, доколкото по отношение на него не се установява никоя от задължителните предпоставки за предоставянето на закрила, посочени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Обосновано и законосъобразно в решението е прието, че предвид бежанската история на чужденеца, той е напуснал Сирия, респ. Ирак по собствена воля, в търсене на по-добър живот, а не поради опасност от преследване и сериозен риск от тежки посегателства в тази държава, за каквито опасности и посегателства от чужденеца не са излагани никакви твърдения в хода на развилото се административно производство, както и пред съда, а още по-малко са представени доказателства за това. Правилно е прието от административния орган, че Иракски Кюрдистан, в частност Ирак се явява трета сигурна страна, тъй като попада в легалната дефиниция на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. Р. Мохамад е пребивавал в Дахок /Иракски Кюрдистан/ осем години и там са родени две от децата му, като не е посочил основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; не посочва да е бил изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, а единствено, че може да го върнат в Сирия, където могат да го мобилизират. Правилно съдът е взел предвид факта, свързан с легалното пребиваване на Мохамад в страната около осем години и я е напуснал по икономически причини, в търсене на по-добър живот. Неоснователно е и развитото в касационната жалба оплакване за неправилна преценка относно приложимостта на принципът забрана за връщане. Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл.4, ал.3). Изложени са констатации относно липсата на фактическите предпоставки, които обуславят приложението на тази забрана, доколкото тези предпоставки се явяват и предпоставки за предоставяне на статут по чл.8 или 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне нито страната си на произход - Сирия, нито страната, в която е живял след това осем години - Ирак, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Ето защо, след като завръщането на жалбоподателя в трета сигурна държава по смисъла на ЗУБ няма да застраши неговите живот и здраве и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, не е нарушен и принципът "non-refoulement"(забрана за връщане). По изложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че атакуваното решение е правилно, което, при липсата на установени други отменителни основания, налага оставянето му в сила. Страните не претендират разноски, поради което съдът не присъжда такива с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,