Решение № 4395 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 685/2016 г.

Решение № 4395 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 685/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Р. С. А. и В. С. С., чрез адв. Митрев – САК, против решение № 6992/13.11.2015 г. по адм. д. № 11331/2014 г. по описа на Административен съд - С. - град. Т., че решението е необосновано, взето при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и несправедливо. В хода на производството били доказани всички твърдени от ищците факти. Б. налице бездействие от страна на Столичен общински съвет и Столична община, което довело до претендирания за обезщетяване вредоносен резултат. Твърди се, че с оспореното решение се узаконява действия и бездействия на Столичен общински съвет и грубо нарушение на закона. От съда се иска да отменени оспореното решение, да бъде изцяло уважена претенцията, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответната страна - Столична община, редовно призована не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Твърди, че съдът е постановил правилно решение и обосновано е приел, че не са налице основанията, предвидени в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което и не са налице основания за присъждане на претендираните имуществени и неимуществени вреди. Основателността на иска не можела да се аргументира с незаконосъобразно бездействие на Столична община, тъй като съгласно чл. 256 АПК такова ще е налице само при неизвършването на фактически действия, а не и на правни действия, сред които попадало и издаването на заповед за отчуждаване на имота. Съдът е постановил решение съответстващо на материалния закон. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по молба на Р. С. А. и В. С. С., с която е предявен иск по реда на чл. 203 и следващите от АПК във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ срещу Столична община. Претендира се присъждане на сума в размер на 139 816,23 лв., от които 129 816, 23 лева обезщетение за имуществени вреди и 10 000 лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху последната сума от датата на отчуждаването на имота. Твърди се, че вредите са настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Столична общината и на район "В. ", свързани с изграждане на улица върху част от притежаван от ищците недвижим имот, при отсъствието на проведена отчуждителна и обезщетителна процедура по ЗОС. Претърпяната от ищците вреда представлявала лишаването им от собствеността на завзетия имот, а размерът на обезщетението се равнявало на пазарната цена на имота. От фактическа страна по делото е установено, че ищците Р. С. А. и В. С. С. са придобили по силата на нотариален акт за дарение с № [номер], том ІV, дело № 731/83 г. от родителите си по 1/2 ид. ч. всяка от тях, от недвижим имот, представляващ празно дворно място от 494, 50 кв. м., съставляващо имот пл. № [номер] от кв. 3 по плана на [населено място], ж. к. [жк], находящо се на [улица] при описани в акта граници. С влязла в сила Заповед № РД-09-50-228/24.04.1998 г. и Заповед № РД-09-50-66/10.02.1999 г. на главен архитект на [населено място] и Решение № 85 по Протокол № 56/06.08.2003 г. на Столичен общински съвет са одобрени кадастрален, улично-регулационен план и застроително-регулационен план на местността, съгласно която е предвидено от имота, собственост на ищците да бъдат отнети 265, 50 кв. м. за изграждане на улица. С. О. устройствен план на [населено място], приет с Решение № 697 по протокол № 51 от 19.11.2009 г., 260 кв. м. от имота на лицата с пл. № [номер] попадат в терени за транспортна инфраструктура, като предвидената в района улицата е изградена на място. В заключението си вещото лице е посочило, че в Столична община няма данни за проведено отчуждително мероприятие. На собствениците не е била заплатена стойността на имота, върху който е предвидено изграждане на улица. Със заявление, вх. № СО-1100-2140/11.08.2014 г., до Кмета на Столична община, А. и С. са заявили, че без тяхно знание и съгласие, както и без предварително отчуждаване в имота им е изградена улица, която се ползва от трети лица – несобственици на имота им. Заявили са, че искат незабавна проверка на случая и желаят общината за изкупи притежавания от тях недвижим имот. Съдът е отхвърлил предявените искове изцяло, като е приел, че не са налице незаконосъобразни действия или бездействия на Общината или нейни служители, които да са довели до настъпване на търсените за обезщетяване имуществени и неимуществени вреди, предмет на делото. Според решаващия съд, неиздаването от Кмета на общината на акт за отчуждаване на имот или на част от него не представлява неизпълнение на задължение за фактическо действие по смисъла на чл. 256 от АПК, с чиято незаконосъобразност да се свърже пораждането на материалното право на обезщетение. Волеизявлението за отчуждаване на имот е правно, а не фактическо действие. Решението е правилно. Съдът е преценил установените факти съобразно приложимия материален закон. Правилни са изводите на съда, че не са налице предпоставките на чл. 203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Столична община. Липсата на елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изключва възможността за ангажиране на имуществената отговороност на Столична община. Твърденията, че претърпените от ищците имуществени и неимуществени вреди са следствие от незаконосъобразните фактически действия и бездействия на общината по отнемането на собствения им имот, не намират опора в закона и в събраните по делото доказателства. От страните по делото не се спори, че върху част от имота на Р. А. и В. С. е прокарана улица. Вещото лице в заключението е посочило, че за завзетата част от имота няма данни за заплатено обезщетение. Доказателствата по делото установяват, че прокарването на улица през имота на жалбоподателките е било извършено въз основа на влезли в сила устройствени планове. С приложената заповед № РД-09-50-66/10.02.1999 г. на Главния архитект на С. е одобрен кадастрален план, улично-регулационен план и застроителен и регулационен план на м. [наименование]. Заповедта е съобщена на заинтересованите лица и няма данни или твърдения да е била обжалвана. Според предвижданията на влезлите в законна сила планове 260 кв. м. от имота на ищците попадат в терен, предвиден за улица, която към настоящия момент е изградена. Поради това не е налице незаконосъобразно фактическо завземане на имота от Столична община, което да може да се квалифицира като такова, по чл. 250 от АПК. Липсата на заповед за определяне на обезщетението за имота представлява неиздаване на правен акт, който е извън хипотезата на чл. 256, респ. чл. 257 от АПК. Поради това заплащането на обезщетение за имота следва да се търси по ред, различен от предвидения в чл. 203 от АПК и следващите във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ. В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност на оспореното пред настоящата инстанция решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,