Решение № 2764 от 15.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерство на вътрешните работи (МВР), представлявано по пълномощие от юрисконсулт К. Райкова, против част от решение 3458/23.05.2022 г., постановено по адм. д. 7192/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение в частта, с която е осъден да заплати на Д. Димитров и сумата от 960 лева стойността на храна за периода, включена в общата присъдена сума от 23 889.08 лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждение за същия период от време. Счита решението в тази част за неправилно, поради противоречие с материалноправните норми, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, произнасяне свърхпетитум, доколкото в исковата молба няма претенция за заплащане на сума за левовата равностойност на дължима за исковия период храна и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменена обжалваната част от съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена частта от иска за посочената сума от 960 лева. Не претендира разноски. Ответникът Д. Димитров, чрез адвокати Р. Стойчева и В. Стойчев оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, в съдебно заседание и в писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение 3458/23.05.2022 г. по адм. д. 7192/2021 г. АССГ е осъдил МВР да заплати на Д. Димитров следните суми: 1. 23 889.08 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неизплатените трудови възнаграждения за периода от 16.12.2005 г. до 08.08.2008 г., ведно със законната лихва в размер на 4459.65 лева, считано от 18.09.2019 г. до 20.07.2021 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 20.07.2021 г. до окончателното му изплащане; 2. 640 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби от неосигурено вещево доволствие, ведно със законната лихва в размер на 119.47 лева, считано от 18.09.2019 г. до 20.07.2021 г., ведно законната лихва от предявяване на иска на 20.07.2021 г. до окончателното му изплащане. Двете обезщетения са определени за извършеното неблагоприятно третиране на Д. Димитров в качеството на държавен служител на МВР по време на участие на мисия на ООН в Косово от министъра на вътрешните работи в качеството на орган по назначаване, в сравнение с държавните служители на същото ведомство, чрез лишаване от заплащане на възнаграждение, вещево доволствие и изплащане на осигурителни вноски в намален размер, представляващо пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) по признак "обществено положение" и нарушение на чл. 6 от ЗЗДискр, които обстоятелства са установени с решение 186/07.06.2017 г. по преписка 84/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Решение 3458/23.05.2022 г. по адм. д. 7192/2021 г. на АССГ е влязло в сила като необжалвано с изключение на част от обезщетението за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неизплатените трудови възнаграждения за периода от 28.08.2006 г. до 09.11.2008 г. ведно със законната лихва върху посочената сума от 18.09.2019 г. до окончателното й изплащане, а именно за сумата от 960 лева, в която част съдебният акт е предмет на касационен контрол в настоящото производство. АССГ е обосновал извод, че Д. Димитров има право на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, които е претърпял от неравното третиране, установено с решение на КЗД и влезли в сила съдебни решения. Чрез извършването на съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице П. Кавръкова съдът е приел за установено, че през спорния период ако не е бил в неплатен отпуск служителят е щял да получи трудовото възнаграждение в размер на 23 889,08 лева в което е включена и храна на стойност 960 лева (по 30 лева на месец) и вещево доволствие на стойност 640 лева, поради което тези суми представляват вреди него и в същия размер е определено дължимото обезщетение за имуществени вреди. Така постановеното съдено решение е валидно и допустимо, но неправилно. АССГ е бил сезиран с отделни искове за обезщетения за имуществени вреди, предявени от Д. Димитров против МВР като в обстоятелствената част на исковата молба са прецизно разграничени фактическите основания обуславящи отделните претенции. Претендирана е сумата 33 550 лева, представляваща неизплатени суми за трудово възнаграждение за периода 16.12.2005 г. - 08.08.2008 г. и съответните лихви. С изменение на иска от Димитров в открито съдебно заседание на 28.03.2022 г., искът за неизплатеното трудово възнаграждение за посочения период е намален на 23 889.08 лева. След изменението на този иск АССГ го е уважил изцяло ведно с лихвите. Според установената от първата инстанция фактическа обстановка за този период трудовото възнаграждение за длъжността заемана от Димитров е в размер на 22 929.08 лева. Страните по делото са обвързани със съдебното решение в частта, която е влязла в сила като необжалвана, поради което и касационната инстанция е длъжна да приеме, че е налице фактическо и правно основание за възникване и определяне на обезщетението за имуществените вреди претърпени от Димитров, представляващи пропуснати ползи от неизплатеното от МВР трудово възнаграждение за периода 16.12.2005 г. - 08.08.2008 г. в размер на 22 929.08 лева. Необосновано обаче АССГ е определил това обезщетение в размер на 23 889.08 лева, която сума е получена като към трудовото възнаграждение за длъжността, заемана от Димитров за периода в размер на 22 929.08 лева е прибавена и сумата 960 лева представляваща стойността на неполучена храна за същия период. В този период на основание чл. 204 от ЗМВР (отм., в приложимата редакция) на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност, на държавните служители се осигуряват работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на неносещите униформа левовата равностойност на униформеното облекло, а за извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици, на служителите на МВР се осигуряват безплатна предпазна храна и противоотрови. Според фактическите установявания направени от АССГ, левовата равностойност на храната на служител на МВР за спорния период е в размер на 960 лева, а на вещевото имущество и снаряжение (доволствие) в размер на 640 лева. Претенция за обезщетение за пропуснати ползи от неизплатено вещево доволствие е предявена с исковата молба, с която е сезиран АССГ и тази сума е присъдена като отделно обезщетение. В исковата молба липсва твърдение за пропуснати ползи от неполучаване на храна, респективно левовата й равностойност, от което да се претендира обезщетение за този вид имуществени вреди, поради което без фактическо основание сумата 960 лева е включена при определяне размера на обезщетението за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от неизплатено трудово възнаграждение. Доводите на Димитров относно задължението на МВР да изплаща допълнителни възнаграждения към трудовото възнаграждения на служителите, включително и добавка за храна са без правно значение, доколкото в исковата му молба липсват твърдения, че е претърпял вреди представляващи пропуснати ползи от непредоставяне на храна, респективно левовата й равностойност в периода за който се твърди, че е неравно третиран в сравнение с останалите служители на МВР. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че определеното от АССГ обезщетение за имуществени вреди, представляващи неизплатено трудово възнаграждение, неправилно е определено в размер над 22 929.08 лева. В тази сума необосновано и без правно основание е включена и сумата 960 лева., която не представлява трудово възнаграждение, а равностойността на храна, каквито пропуснати ползи не са твърдени и претендирани в исковата молба. По изложените съображения съдебно решение в обжалваната му част трябва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а вместо него на основание чл. 222, ал. 1 от АПК да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена частта от иска, предявен от Димитров против МВР за обезщетение за имуществени вреди, представляващи неизплатено трудово възнаграждение за периода 16.12.2005 г. - 08.08.2008 г. над сумата 22 929.08 лева до пълния размер от 23 889.08 лева, заедно със законната лихва върху сумата над 22 929.08 лева от 18.09.2019 г. до окончателното й изплащане. Касационният жалбоподател атакува само част от съдебното решение и няма оплаквания в частта относно разноските, поради което не подлежи на проверка размера на присъдените от първата инстанция разноски, които са съобразени с друг изход на спора по същество. По водене на делото пред настоящата инстанция касационният жалбоподател има право на разноски, но не ги претендира, а с оглед основателността на касационната жалба в нейната цялост ответникът няма право на разноски, поради което разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховния административен съд, пето отделение