Решение № 13333 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6006/2013 г.

Решение № 13333 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6006/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Христо Боянов Бахнев против решение № 1872 от 19.03.2013 г., постановено по адм. дело № 187/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът излага съображения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи за незаконосъобразност на оспореното административно решение. Прави искане за отмяната на съдебния акт и за постановяване на друг, с който съдът да се произнесе по съществото на спора. Прави възражение и за присъденото юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - директорът на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като прецени доводите в жалбата, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Христо Боянов Бахнев срещу решение № РО - 805/07.12.2012 г. на директора на СУСО, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 4209213980/23.10.2012 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при СУСО. За да постанови този резултат, съдът при правилно тълкуване и прилагане на нормите на § 9 от ПЗР на КСО ( в редакцията към 1.01.2004 г.) и чл. 9а от КСО, след отграничаване на двете хипотези по чл. 45 и чл. 45а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), е обосновал правен извод, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи, в предписаната форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материално - правните разпоредби и целта на закона. Обжалваното решение е правилно. По делото няма спор по фактите. Установено е, че с молба вх. № МП - 43390/15.05.2012 г. жалбоподателят Христо Боянов Бахнев е поискал преизчисляване на отпуснатата пенсия, като се намали осигурителният му стаж с 5 години, колкото е заплатеният от него такъв за времето на обучение за висше образование. В отговор ръководителят на "ПО" на Столично управление "Социално осигуряване" с писмо с изх. № 433901/21.08.2012 г. е приел същата за неоснователна. Във връзка с това писмо лицето е подало жалба с вх. № ЖП - 787/21.09.2012 г., която е разгледана от ръководителя на СУ "СО". Следвайки разпоредбата на чл. 98 от КСО, цялата преписка с жалбата е изпратена на съответното длъжностно лице по компетентност. Въз основа на събраните доказателства компетентният административен орган е намерил, че искането на жалбоподателя е неоснователно и го е оставил без уважение с разпореждане № 4209213980/23.10.2012 г. Жалбоподателят Бахнев е оспорил това разпореждане пред директора на СУ "СО", който с решение № РО - 805 от 07.12.2012 г., предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство, е оставил жалбата без уважение като неоснователна. Няма спор, че Христо Боянов Бахнев е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 060064/01.11.2007 г., към което е приложил и служебна бележка от Технически университет - София с вх. № 666/16.11.2004 г., удостоверяваща обстоятелството, че е бил студент, редовна форма на обучение, специалност "Електрически централи и мрежи" в периода 20.08.1962 г. - 22.03.1968 г. Не се спори, че на 22.12.2004 г. Христо Боянов Бахнев е упражнил правото по § 9, ал. 2 от ПЗР на КСО да внесе за своя сметка осигурителни вноски в размер на 2088 лв. за времето на своето обучение във висшето учебно заведение и това време (20.08.1962 г. - 22.03.1968 г.) е зачетено за осигурителен стаж. При тези данни е правилна констатацията на съда, че за периода на висшето образование са внесени осигурителни вноски доброволно от лицето няколко години преди подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С отправената до пенсионния орган молба вх. № МП - 43390 от 15.05.2012 г. Христо Боянов Бахнев е поискал внесените от него осигурителни вноски по § 9, ал. 2 ПЗР на КСО в размер на 2088 лв. да му бъдат върнати, като се е позовал на разпоредбата на чл. 45а, ал. 2 от НПОС. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение споделя направените от първоинстанционния съд правни изводи, които са обосновани от установените по делото факти и са формирани при правилно тълкуване на относимите материално - правни разпоредби. Съгласно § 9, ал. 2 от ПЗР на КСО (отм., в редакцията на нормата към 2004 г. - ДВ, бр. 110/17.12.1999 г.) за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, ако до 2005 г. те внесат за своя сметка осигурителни вноски, изчислени върху минималната работна заплата към датата на внасянето на вноските. Осигурителният стаж се зачита за времето, за което са внесени вноските, но не за повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност. Според чл. 45, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС в относимата редакция), когато времето, за което са внесени осигурителни вноски по реда на § 9, ал. 2 от ПЗР на КСО, включва периоди, зачетени за осигурителен стаж на друго основание, лицето може да поиска възстановяване на сумите от внесените осигурителни вноски за тези периоди по реда на чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В случая няма доказателства и не се твърди от жалбоподателя, че е бил осигуряван на друго основание през този период. Същият посочва, че внасяйки сумата от 2088 лв. за осигурителни вноски, е очаквал, че пенсията му ще бъде по - висока. Според § 9, ал. 2 от ПЗР на КСО тези вноски се внасят доброволно, за да се даде възможност на лицата да достигат определен осигурителен стаж за пенсиониране, респ. да получат пенсия за осигурителен стаж и възраст. Видно от заявлението на жалбоподателя за отпускане на лична пенсия с вх. № 06006451/01.11.2007 г. и от приложените към него документи, от които се изчислява осигурителният стаж, е включена и служебна бележка № 666/16.11.2004 г. от Технически университет - София за трудов стаж от 5 години. Този стаж е взет предвид при изчисляване на общата продължителност на осигурителния стаж, приравнен към трета категория труд, от който е определен размера на пенсията му. Касационният жалбоподател е внесъл процесните осигурителни вноски през 2004 г., т. е. почти три години преди да подаде заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст (01.11.2007 г.). Според § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО ( редакцията към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсията, ДВ, бр. 105/22.12.2006 г.) за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и ал. 2, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските, ако това време не се зачита за осигурителен стаж на друго основание по този кодекс. Налице е разлика в хипотезите на § 9, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на КСО относно времето, което се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране - " времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование" (§ 9, ал. 2) и времето, но не повече от 5 години, което не достига на лицето, навършило възрастта по чл. 68, ал. 1 или 2 КСО, до пълния сбор 100 на възрастта и осигурителния стаж, според изискванията на чл. 68 КСО (§ 9, ал. 3). Нормата на § 9, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на КСО е сходна с приетата по - късно разпоредба на чл. 9а от КСО, която също регламентира в ал. 1 и в ал. 2 две отделни хипотези, които са ясно разграничени - първата урежда възможността лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност, да внесат осигурителни вноски и времето на обучението да им се признае за осигурителен стаж, а втората - дава възможност на лицата, които са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, след внасяне на осигурителни вноски, да придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тази разлика в хипотезите, както на § 9, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на КСО (отм.), така и в сега действащата норма на чл. 9а, ал. 1 и ал. 2 от КСО, е необходимо да бъде подчертана, за да се направи извода, че позоваването на жалбоподателя в първоинстанционното производство и в касационната жалба на правилото по чл. 45а от НПОС е напълно неоснователно, тъй като визира осигурителните вноски по § 9, ал. 3 ПЗР на КСО (отм.) и не е приложимо по отношение на осигурителните вноски по § 9, ал. 2 ПЗР на КСО, при действието на който текст жалбоподателят е внесъл такива през 2004 г. за времето на обучение във висшето учебно заведение. Както беше посочено, правилото на § 9, ал. 2 ПЗР на КСО сега е отменено (ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от 01.01.2011 г.), но е възпроизведено в чл. 9а, ал. 1 от КСО (създаден с § 5 на същия Закон за изменение и допълнение на КСО, обн., ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.). Действително двете разпоредби не са напълно идентични, но разликата в тях е с уточняващ характер и не се отразява на направения извод. Според чл. 9а, ал. 1 КСО времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране, но само ако не е зачетен на друго основание. А според чл. 45, ал. 2 НПОС, когато времето по чл. 9а, ал. 1 КСО включва периоди, зачетени за осигурителен стаж на друго основание, лицето може да поиска възстановяване на сумите от внесените осигурителни вноски за тези периоди. При съпоставянето на чл. 9а, ал. 1 КСО и чл. 45, ал. 2 НПОС се налага извода, че осигурителните вноски за времето на обучение във висше или полувисше училище са недължимо внесени само когато същият период на обучение, за който са внесени, е зачетен за осигурителен стаж на друго основание, защото това обстоятелство - зачитането на същия период от време за осигурителен стаж на друго основание е юридическият факт, изключващ правото по чл. 9а, ал. 1 КСО обучението във висше или полувисше училище да бъде зачетено за осигурителен стаж при пенсиониране. Само при наличието на този факт осигурителните вноски по чл. 9а, ал. 1 от КСО, респ. тези по § 9, ал. 2 ПЗР на КСО (отм.), ще бъдат недължимо внесени и поради това, подлежащи на възстановяване. Следователно, ако периодът на обучение във висше или полувисше училище не е зачетен за осигурителен стаж на друго основание, той следва да бъде зачетен за осигурителен стаж при пенсиониране по правилото на чл. 9а, ал. 1 КСО дори в хипотезата, в която с него се надвишава минимално необходимия осигурителен стаж за правото на пенсия по чл. 68 КСО, защото това надвишаване не прави осигурителните вноски по чл. 9а, ал. 1 КСО, респ. по § 9, ал. 2 ПЗР на КСО (отм.), недължимо внесени и подлежащи на възстановяване. Като достига до извод в същия смисъл, съставът на Административен съд София - град постановява съдебен акт в съответствие с материалния закон. Неоснователен е и изложеният от касатора довод за неправилно присъждане в полза на СУСО юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Същото е определено в минимален размер при своевременно направено искане от процесуалния представител на директора на СУСО и при съблюдаване на ТР № 3/2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОСК на ВАС, съгласно което в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно - административното производство. С оглед изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка, настоящият състав приема, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,