Решение № 6880 от 8.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4491/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Т., чрез пълномощник по делото адв. Д. С., против решение 299/18.01.2021г., постановено по адм. дело 4846/2020г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като нищожно, евентуално незаконосъобразно-постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменително основание съгласно чл.209, т.2 и т.3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. В дадения от съда 10-дневен срок, писмени бележки по делото не са постъпили, но е постъпила частна жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски. В СЗ на 26.05.2021. е направено искане от касатора за отправяне на преюдициално запитване до СЕС със следните въпроси: 1.допълнително да се тълкува чл. 61 от решение по обединени дела С-708/17 г. и С-725/17 г. на СЕС, 2.да се иска от съда да тълкува разпоредбата на чл. 6 и чл. 7 във вр. с чл. 153 ЗЕ, тъй като са налице две основания за пряко прилагане от съдебните състави на правото на Европейския съюз - норма, създадена в противоречие на европейското право в периода на задължителното й транспониране и норма - влязла в сила 2014 г., т.е. преди процесния период от Европейското право по императивна разпоредба. Не се прави разлика между директива с императивен и с декларативен характер. 3.как следва да се приема тази топлинна енергия, тъй като в ЗЕ и директивата, която беше заменена чл. 9, ал. 2 изрично е посочено, че е учреден законов сервитут в полза на топлофикационното дружество. Въпросът е кой трябва да плати - този, който ползва ли трябва да плати на собственика на веща (или собственика на вещта), или съсобственика трябва да плати за учредения сервитут на ползвателя на общата вещ. Ответната странаКЗЛД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в СЗ. Претендира разноски. Ответната странаТоплофикация СофияЕАД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество, е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град, е отхвърлил жалбата на С. Т., против Решение ППН-01-220/2018 от 05.05.2020г. на Комисия за защита на личните данни, с което е оставена без уважение като неоснователна подадена от него жалба рег.ППН-01-220/10.04.2018г. срещу Топлофикация СофияЕАД. С цитираната жалба пред КЗЛД са наведени оплаквания за продължавано неправомерно обработване на личните му данни от Топлофикация СофияЕАД след подадено от него заявление по чл.29 ЗЗЛД(отм.), съдържащо искане за заличаването им, и липса на отговор от администратора на лични данни по това заявление. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Съдът е счел, че като основен спор по делото се формира въпроса дали между Топлофикация СофияЕАД и С. Т. са налице облигационни отношения, доколкото между тях не е подписан изричен договор и Т. не е приел изрично Общите условия на дружеството, съответно дали жалбоподателя е клиент на топлинна енергия, доколкото той е носител само на голата собственост по отношение на имота, а майка му е ползвател на същия. В тази връзка е приел, че се касае за имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, като по делото не са представени доказателства за проведена процедура по чл.153, ал.2 от Закона за енергетиката/ЗЕ/ по отношение тази сграда, при което етажната собственост продължава да е клиент на топлинна енергия, доставяна от Топлофикация СофияЕАД, на което дружество продължават да са клиенти на топлинна енергия и отделните собственици/титуляри на ограничено вещно право на ползване, и на това основание Топлофикация СофияЕАД има правото и задължението да обработва данните на клиентите. АССГ е извел заключение, че обработването на личните данни на жалбоподателя от страна на Топлофикация СофияЕАД, предвид че същия има качеството на клиент на топлинна енергия, е допустимо в хипотезата на чл.4, ал.1, т.3 и т.7 ЗЗЛД(отм.), съответно на чл.6, §1, б.б и е от Общ регламент за защита на личните данни/ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016г./ОРЗД, Регламента/-обработването е необходимо за изпълнение на негови задължения в качеството му на битов клиент на Топлофикация СофияЕАД и за реализиране законните интереси на дружеството, в качеството му на продавач на топлинна енергия. Съдът е достигнал до извод, че доколкото с приетия по делото нотариален акт 130, том V, рег.12200, дело 0837/2005, се установява, че жалбоподателя Т. е носител на правото на собственост върху идеална част от имота, за която не учредено право на ползване, следва да се приеме, че Топлофикация СофияЕАД има основание да държи копие от документа, съдържащ личните му данни, и че търговското дружество има основание да обработва лични данни на жалбоподателя-три имена, ЕГН, адрес и телефонен номер, тъй като обработката е необходима с оглед задължението му да заплаща цената на доставяната за притежавания от него имот топлинна енергия-съответно на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части топлинна енергия. Решението е валидно и допустимо. Не се кредитират доводите на касатора за нищожност на обжалвания съдебен акт. Процесното съдебно решение е постановено от съд, в пределите на правораздавателната му власт, от законен състав, изготвено е в писмена форма и е подписано. Същевременно решението не противоречи на основите на правовия ред, изпълнението му не е правно или фактически невъзможно и същото е разбираемо, като волята на съда може да се изведе вкл. чрез тълкуване. Решението е неправилно. Противно на възприетото от първоинстанционния съд, спорния по делото въпрос е налице ли са материалноправни основния за отказ по чл.33, ал.3 ЗЗЛД(отм.) на администратора на лични данни за произнасяне по подадено заявление, съдържащо искания чл.26, чл.28 и чл.28а от ЗЗЛД( ред. Към. 20.03.2018г.) от субект на лични данни, и законосъобразно ли са обработвани личните данни на субекта както към момента на подаване на заявлението, така и към момента на произнасяне на КЗЛД по жалбата на Т., доколкото личните данни на С. Т. продължават да се обработват от Топлофикация СофияЕАД и към настоящия момент. Видно от съдържанието на заявление вх.Г-5525 от 20.03.2018г., подадено от С. Т. до управителя на Топлофикация СофияЕАД, същото е подадено на осн. чл.29, ал.1 ЗЗЛД(отм.), според която разпоредба правото на достъп по чл.26 и правата по чл.28а се осъществяват с писмено заявление до администратора на лични данни. Със заявлението субекта на данни е поискал във вр. с чл.26 и чл.28 ЗЗЛД от администратора на лични данни:1.да потвърди дали отнасящите се до Т. данни се обработват от Топлофикация СофияЕАД и ако има такива изчерпателно да ги изброи в отговора си(напр. име, фамилия, ЕГН, адрес и т.н.); 2.да посочи основанието по чл.4, ал.1 ЗЗЛД(отм.) и целите на съхраняване и обработване на негови данни; 3.да бъде уведомен за категориите данни и за получателите или категориите получатели-трети юридически и/или ФЛ, на които са разкрити негови лични данни и има ли писменото му съгласие за това; Посочено е, че докато администратора докаже законовото си основание за съхраняване и обработка на негови лични данни(напр. писмен договор за продажба на топлинна енергия), на осн. чл.28а ЗЗЛД(отм.) С. Т. изрично забранява на администратора на лични данни да съхранява и ползва личните му данни, като заличи съществуващите в Топлофикация СофияЕАД негови данни. Ако такива са предоставени на трети ЮЛ незабавно да бъдат уведомени да ги заличат; В допълнение в заявлението е поискано, към отговора да бъде посочено какъв срок Топлофикация СофияЕАД е определила за провеждане на периодични прегледи относно необходимостта от обработване на данните, както и за заличаване на личните данни. На 23.07. по заявлението на Т. е изготвено писмо рег.индекс Г-5525 от 23.03.2018г. на дир. дирекция Експлоатационна дейност при Топлофикация СофияЕАД, съдържащо бланкетно изявление, според което дружеството обработва и съхранява лични данни изцяло в съответствие с вътрешните и международни нормативни и технически изисквания и административните действия по обработване и съхраняване на лични данни, предприети от дружеството, напълно са законосъобразни и не нарушават по никакъв начин неприкосновеността на личните данни на Т.. След подадения от Т. сигнал вх. ППН-01-220/10.04.2018г. до председателя на КЗЛД, имащ характер на жалба, КЗЛД е образувала административно производство по чл.38, ал.1 ЗЗЛД, приключило с Решение ППН-01-220/2018 от 05.05.2020г. От съдържанието на този акт е видно, че КЗЛД, вместо да се произнесе по заявения предмет на обжалване във вр. със исканията обективирани в заявление вх.Г-5525 от 20.03.2018г. свързани с правата на физическата лице(чл.26 и сл. ЗЗЛД-в приложимата редакция) и задълженията на администратора на лични данни както по приложимите към датата на подаване на заявлението норми, така и на Регламента, е ограничила произнасянето си до това дължи ли се заличаване на личните данни на Т. от страна на администратора във вр. с нормативно закрепените изисквания, които КЗЛД е свързала само с качеството на жалбоподателя клиент на топлинна енергия, като дори в този смисъл безаналитично е приела за меродавни данните, съдържащи се в писмено становище рег.ППН-01-220#19(18)/22.11.2019г. на Топлофикация СофияЕАД до КЗЛД. По този начин в решението на КЗЛД е наличен единствен краен извод за законосъобразно обработване на лични данни, обоснован с наличието на условие за допустимост, изразено в съществуването на облигационно договорно отношение между С. Т. и Топлофикация СофияЕАД и реализиране законни интереси на дружеството, с цел събиране на вземания за потребена топлинна енергия. При тези факти първоинстанционния съд е обсъждал единствено въпроса, относим към искането на Т. до администратора на лични данни по чл.28а ЗЗЛД(отм.), представляващо част от заявеното от касатора по реда на чл.29, ал.1 ЗЗЛД(отм.), като волеизявлението на съда е за отхвърляне на жалбата, но същото е формирано при пълна липса на мотиви по съществени фактически и правни въпроси. По този начин изложените от съда мотиви не отговарят на изискването на чл.172а, ал.2 АПК да съдържат и правни изводи относно всички релевантни факти, което е съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на страните в съдебното производство и представлява пречка за осъществяване на касационната преценка. Обжалваното решение следва да се отмени и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който след установяване релевантните факти по делото и при съвкупна преценка на всички относими събрани по делото доказателства, следва да извърши проверка на оспорения акт съобразно чл.168, ал.1 АПК за всяко от основанията за оспорване по чл.146 АПК, съобразно посочения по-горе предмет на спора и относимите фактически и правни въпроси, които в конкретния казус са следните: -какви точно права на физическо лице по см. на Глава пета чл.26 и сл. ЗЗЛД(ред. Към 20.03.2018г.) е упражнил С. Т. с подаденото заявление до Топлофикация СофияЕАД, по кой ред е сторено това, и какво конкретно във вр. с какви негови лични данни е поискал Т. от администратора на лични данни. -налице ли е произнасяне от администратора на лични данни по заявлението по предвидения в чл.31 и сл. ЗЗЛД(ред. към 20.03.2018г.), и в тази връзка какъв е характера на писмо рег.индекс Г-5525 от 23.03.2018г. на дир. дирекция Експлоатационна дейност при Топлофикация СофияЕАД. -налице ли е отказ на администратора на лични данни по см. на чл.33, ал.3 ЗЗЛД(ред. към 20.03.2018г.) по исканията на субекта на данни по чл.26 и чл.28 ЗЗЛД, както и на други искания, съдържащи се в заявлението на Т., вкл. по чл.28а, т.1 и т.2 ЗЗЛД(ред. към 20.03.2018г.), и при положителен отговор на този въпрос, да се изследват материалноправните предпоставки за отказа на административния орган вкл. за отказа за извършване на действията във вр. с исканията по чл.28 ЗЗЛД(ред. към 20.03.2018г.). -при безспорния факт на продължаваща обработка на лични данни на С. Т. и към настоящи момент, АССГ следва да даде отговор на въпроса налице ли са нарушение от страна на Топлофикация СофияЕАД на ОРЗД в качеството му на администратор и обработващ личните данни по см. на чл.4 §7 и §8 ОЗРД, на правата на субекта на данни С. Т. по Глава III от Регламента, и ако са налице в какво се изразяват, законосъобразно ли се обработват личните данни на субекта и в този смисъл налице ли са основанията по чл.17 от Регламента за упражняване правото на изтриване (право да бъдеш забравен) от страна на Т. по отношение администратора на лични данни Топлофикация СофияЕАД. -при анализа на фактите, свързани с преценка законосъобразното обработване на лични данни на субекта, съдът следва да изложи съображения относно значението на мотивите и диспозитива на влязло в сила Решение 489659 от 18.09.2018г. на СРС по гр.д.11979/2017г., по отношение твърдяното от ищеца Топлофикация СофияЕАД спрямо ответника С. Т., че същия е потребител на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдяван имот в гр.София и наличие на облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане, и приетото за доказано в мотивите на съда, че Т. като носител на голата собственост в имот, не е задължено лице за вземанията на ищеца, претендирани пред СРС, вр. обективната и субективна сила на пресъдено нещо. -при анализа на фактите, свързани с преценка законосъобразното обработване на лични данни на субекта, съдът следва събере доказателства, анализира и изложи съображения по приложимите ОБЩИ УСЛОВИЯ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Топлофикация София EАД на клиенти в град София, по специално Раздел ХІV. ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛОВИЯ, спрямо идентификацията на клиентите на дружеството(чл.58 и сл. от Общите условия), и спрямо наличието или липсата на партида на клиента по см. на общите условия, с титуляр С. Т.. По отношение искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС: Касационният съдебен състав намира, че с оглед формулираните въпроси, посочени по-горе, и предвид предмета на правния спор няма основание за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл. 267 ДФЕС и чл. 628 ГПК, вр. с чл. 144 АПК до Съда на Европейския съюз. Националната юрисдикция отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС, за да провери валидността на акт на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза или при необходимост от тълкуване на разпоредба от правото на Съюза, когато това тълкуване е от значение за правилното решаване на делото. Анализът на чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз, вр. с чл. 628 и чл. 629 от ГПК налага извода, че преюдициалното запитване следва да има за предмет било установяване валидността на вторичен акт на правото на ЕС, било тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване наличие или липса на противоречие на националното право с норми на правото на ЕС. Разпоредбите на правото на ЕС, чието тълкуване се иска, следва да са относими към конкретния правен спор, разглеждан от националната юрисдикция, като смисълът и значението им следва да пораждат неяснота относно тяхното правилно тълкуване. Съдът не ЕС не се произнася по съществото на националните правни спорове, за чието разрешаване е от значение правилното тълкуване на приложимите общностни разпоредби.