Решение № 7784 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8189/2015 г.

Решение № 7784 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8189/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на "Ф.-98" ООД със седалище и адрес на управление в гр. В. Търново срещу решение № 179 от 20.05.2015 г. по адм. д. № 413/2014 г. по описа на Административен съд - гр. В. Търново, първи състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт. Ответникът - Директорът на Териториално поделение на НОИ - гр. В. Търново, чрез юрисконсулт М., моли решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски в размер на 350 лв. О. И. В. Ч. от гр. Р., чрез процесуалния си представител адвокат М., моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и да му бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 179 от 20.05.2015 г. по адм. д. № 413/2014 г., Административен съд - гр. В. Търново е отхвърлил жалбата на "Ф.-98" ООД със седалище и адрес на управление в гр. В. Търново срещу решение № Р. Д.-32 от 14.05.2014 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. В. Търново, с което е потвърдено разпореждане № 15 от 31.03.2014 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО. Съдебният акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е изградил изводите си относно фактическата обстановка въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, като не е допуснал превратно и тенденциозно тълкуване на същите, както твърди касаторът. По първоначалното дело не било спорно, че И. В. Ч. от гр. Р. е бил в трудови правоотношения с "Ф.-98" ООД на длъжност "шофьор - пласьор", с клас по НКП "Оператори на съоръжения, машини и транспортни средства". Видно от графика за м. октомври 2013 г., утвърден от управителя на фирмата, находящ се на лист 48 от първоначалното дело, на 26.10.2013 г. Ч., е бил включен в този график. Територията на производствената площадка на цитираното дружество е в гр. Р., бул. "Трети март" № 38. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал ангажираната като доказателство едва в хода на производството пред него таблица за явяването и неявяването на работа за м. октомври 2013 г., която не е представена при провеждане на разследването на трудовата злополука. Тогава е бил представен цитирания график. Предвид приетото е органите на НОИ в разпореждане № 15 от 31.03.2014 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, потвърдено с решение № Р. Д.-32 от 14.05.2014 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. В. Търново, че И. Ч. е получил травматични увреждания при действия извършвани в интерес на предприятието, изразяващи се в отваряне на прозорец с цел охлаждане на генератор, то правно ирелевантно е да се изследва дали поддръжката на този генератор е влизала във функционалните задължения на лицето, тъй като органите на НОИ нямат подобно твърдение. По първоначалното дело е установено, че на цитираната дата генератора и бил включван във връзка с планирано изключване на кабела средно напрежение 20 КW, поради подмяната му с друг - показания на свидетеля В. Ф. и на В. И.. Последните не са били неотлъчно до генератора след включването му, както и не твърдят че напускайки помещението, в което той се е намирал, макар и за кратко според тях време, са заключили това помещение. С. Ф. заявява, че охлаждането на включения генератор чрез отваряне на прозорец и врата е полезно за работата му, че перката на охлаждащия радиатор на генератора е обезопасена, но ако бръкнеш с пръсти, ще претърпиш увреждане. Осигуряването на допълнително количество въздух при прегряване на двигателя, чрез отваряне на прозореца на помещението е посочено като полезно и от вещото лице инж. М.. Предположенията на този експерт относно как би трябвало до се плъзне ръката при загубване на равновесие при отваряне на прозореца, нямат доказателствена стойност. Действително разследването на трудовата злополука е затруднено от недекларирането й от работодателя, а работникът я е декларирал едва на 18.02.2014 г., когато трудовото му правоотношение е прекратено. Следва да бъдат приети като достоверни обясненията на Ч., относно притесненията му да не загуби работата си, тъй като е със срочен трудов договор. Преки очевидци на самата злополука липсват. Но свидетелката К. е първата, която е видяла Ч. на територията на двора на предприятието ("Аз съм в помещението, където е сервизът. Това е на около 100-200 м от рампите. Той идваше откъм рампите."). Пострадалият в тази връзка заявява, че преди да срещне К. е ходил до паркинга, за да търси превоз след инцидента, но не е намерил подходящ. С. К. не оспорва, че Ч. е претърпял злополука, изискваща спешно да го закара в болнично заведение. По делото няма данни лицето да е работило в друго предприятие, което да е в близост до "Ф. 98" ООД. Нещо повече, пред разследващите органи Б. Б., наемател на гараж в съседство със сервизното помещение на дружеството, е заявил, че на 26.10.2013 г. не е бил в гр. Р. и сервизът е бил заключен. Разпитан при условията на чл. 176 ГПК Ч. сочи, че след 9 часа на 26.10.2013 г. е чул необичаен шум, влязъл е в помещението и е констатирал, че дизеловият агрегат изхвърлял охладителна течност, а показанията на таблото отразявали прегряване. Не е посмял да изключи агрегата, защото не е могъл да предвиди последствията за предприятието. Ето защо той е предприел отваряне на прозореца, с цел охлаждане, като с лявата ръка (по-силна при него) е хванал дръжката на прозореца, който заяжда, а дясната е поставил върху кожуха на агрегата. При избутване на прозореца тялото му се е усукало и се подхлъзнал, което е променило и положението на дясната ръка, която попаднала в обхвата на перката, охлаждаща генератора. От епикризата от 30.10.2013 г., издадена от "МБАЛ -Р." АД се установява, че Ч. е приет по спешност на 26.10.2013 г. Рентгеновите графии на дясната длан от същата дата сочат фрактури на средна и дистална фаланги на втори пръст. Сенки с метална плътност - чужди тела - едното се проектира в меки тъкани около проксималната фаланга на втори пръст, второто в основата на проксималната фаланга на първи пръст на същата ръка - чужди тела. В 11.33 ч. на същата дата е осъществена оперативна интервенция на пострадалия. При ревизия на раната са открити фрактури с премачкване на меките тъкани на ниво основна фаланга и дистална фаланга. Направена е ампутация на основна фаланга. Издаден е болничен лист № 5283921 от 30.10.2013 г. за общо 34 дни, от които 4 дни при болничен режим и 30 дни при домашен режим. Налице са и последващи болнични листове. Цитираната епикриза несъмнено сочи на внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, оформено като временна неработоспособност с болнични листове. Анамнезата, която снета по данни на болния, сочи че страданието датира от 10 часа на 26.10.2013 г., когато получава открита травма от вентилаторна перка в областта на дясната длан с кървене, болка и невъзможност за движение. Така обсъдените данни сочат, правилния правен извод на съда, че злополуката с И. Ч. е станала, когато той е извършвал работа в интерес на предприятието, която макар и да не е обхваната от трудовите му функции следва да бъде приета като трудова, при хипотезата на чл. 55, ал. 1, предложение четвърто КСО, а именно внезапно увреждане на здравето при работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност. Цитираната правна норма правилно е приложена от първоинстанционния съд. Алинея 3 на чл. 55 КСО дерогира действието на алинея 1 само в случаите, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. Съгласно чл. 11, ал. 2 НК, умисълът като форма на вината е налице, когато деецът не само е съзнавал характера на постъпката си и е предвиждал нейните последици, но едновременно с това е искал или допускал настъпването на тези последици. В случая нито при разследването по чл. 58 КСО, нито в хода на производството пред съда, са налице доказателства за наличие на цитираните законови предпоставки. По изложените съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а оспореното решение се оставя в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и с оглед своевременно направените искания, на основание чл. 143, ал. 3 и 4 АПК, в полза на всеки един ответниците се присъжда сумата 350 лв., представляваща съответно адвокатско и юрисконсултско възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,