Решение № 4080 от 25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1699/2013 г.

Решение № 4080 от 25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1699/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма, подадена чрез юрисконсулт Динева, срещу Решение № 14055/8.11.2012 г. по адм. дело № 149/2012 г. на тричленен състав на ВАС, трето отделение, с което е отменено решение № 151/10.11.2011 г. за проучване на неметални изкопаеми, издадено от Министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Касаторът поддържа, че решението е неправилно в оспорената част, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано, поради което претендира отмяната му. Ответникът община Пловдив, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна "Елит транс 2003" ЕООД гр. Пловдив взема становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С решението по адм. дело № 149/2012 г. тричленният състав на трето отделение на ВАС е приел, че оспореният пред него акт - разрешение № 151 от 10.11.2011 г. за проучване на неметални изкопаеми, издадено от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, е незаконосъобразен, тъй като разрешението за проучване е издадено, без да е бил изяснен характерът на земята, върху която е издадено разрешението. Приел е, че административният орган е бил длъжен да спази ЗОЗЗ и нормативните актове по прилагането му и като не е сторил това е постановил незаконосъобразен акт. Решението на министъра е отменено като преписката му е върната за ново произнасяне. Решението е правилно. Обжалваното решение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма е с правно основание по чл. 53, ал. 4 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 7, чл. 39, ал. 1, т. 3, чл. 5, т. 1 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/ и § 105, ал. 2 ПЗР ЗИДЗПБ. Не е формиран спор по делото и е установено, че площта по заявлението е била съгласувана с положителните становища на компетентните министерства по чл. 26 от ЗПБ, със Специализираните карта и регистър на разрешенията за търсене и проучване и със Специализираната карта на находищата на подземните богатства. Докладът на министъра е бил съгласуван в редакцията, която е била предложена, без забележки от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на транспорта, информационните технологии, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите и Министерството на физическото възпитание и спорта, а от Администрацията на Министерския съвет, Министерството на правосъдието и Министерството на околната среда и водите - със съответната забележка. Не е формиран спор, че разрешението е издадено от компетентен орган, при спазване на уредената в ЗПБ процедура. При постановяване на решението си първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, изяснил е пълно фактическата обстановка по спора. В хода на съдебното производство е установен, на база неоспорено и прието писмено доказателство - справка от 14.11.2011 г. на Дирекция "УП ОУП АБ ИП" в Община Пловдив, и релевантният за делото факт, че в границите на територията, за която е дадено разрешение за проучване по силата на оспорения административен акт, се включват общински имоти, четвърта категория на земята по данни от КВС с прекратено действие, представляващи терени, предвидени за земеделски нужди. Спорният въпрос по делото е дали е от значение за законосъобразността на оспорения административен акт установяване на характера на земите, върху е дадено разрешение за проучване, провеждане на процедура по Закона за опазване земеделските земи /ЗОЗЗ/ и ППЗОЗЗ и съответно на това даване на разрешение на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ за временна промяна на предназначението на земеделските земи. Тезата на касатора е, че тези обстоятелства са ирелевантни за законосъобразността на издаденото разрешение, тъй като същите следва да бъдат установени към момента на сключване на договори за ползване на земята, с титуляра на собствеността, по реда на чл. 74 и сл. ЗПБ. Според касатора в специалния закон - ЗПБ не се съдържа изискване за съгласуване с кметовете на съответните общини, в чиито територии се извършва проучване, поради което не са приложими разпоредбите на ЗОЗЗ. Оплакванията са неоснователни. Вярно е, че в ЗПБ не се съдържа изискване за съгласуване с кметовете на общините, при даване на разрешения за проучване на полезни изкопаеми по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗПБ - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали. От друга страна обаче не може да се приеме тезата, че по силата на уредбата в ЗПБ се дерогира действието на всички останали разпоредби, уреждащи статута на териториите, за които се иска и се предоставя разрешение за проучване. В процесния случай са налице данни, които не са били съобразени от органа при издаване на акта му, че проучването касае и засяга територии, представляващи земеделски земи. Ето защо, в пълна сила спрямо тези територии е приложим специалният закон - ЗОЗЗ и нормативните актове по прилагането му. С оглед изведения в чл. 2 ЗОЗЗ принцип, че земите са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели, следва, че изключенията от това правило следва да са уредени изрично и за да са налице е необходимо спазване на определена процедура и наличие на определени предпоставки. В чл. 56, ал. 3 вр. с ал. 1 ППЗОЗЗ е предвидена възможността за ползване на земя, временно, за геоложки и други проучвания, което ползване се разрешава по реда на чл. 59б ППЗОЗЗ - от комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ. Изводът е, че за ползването земеделски земи за геоложки проучвания, вкл. за неметални полезни изкопаеми, макар и временно, е необходимо своевременно и надлежно разрешение от съответните комисии към ОД "Земеделие" или от Комисията за земеделските земи, според площта и вида на земята. В случая такова разрешение не е искано от органа, съответно не е давано. Поставя се и въпросът дали това разрешение трябва да е последващо, към момента на сключване на договорите с титулярите на собствеността и започване на проучванията, или предварително - към момента на издаване на разрешението за проучване. В случая отговорът на този въпрос не е от значение за законосъобразността на обжалваното решение. Това е така, защото административният акт е отменен поради неспазване на задължението на органа да изследва всички релевантни за даденото разрешение обстоятелства, относно статута на земята и оттам за приложението на специалните разпоредби на ЗОЗЗ и нормативните актове по прилагането му. От друга страна отговорът на този въпрос е от значение за правилното прилагане на закона с оглед връщането на преписката за издаване на нов акт. Касационният съд, в настоящият си петчленен състав, намира, че когато се установи, че земите, върху които се иска и дава разрешение за проучване на подземни изкопаеми, са предназначени за земеделски нужди, е необходимо предварително разрешение за временната промяна на предназначението им, т. е. за използването им за геоложки проучвания. Към този момент е необходимо да са налице всички предпоставки за законосъобразността на разрешението, вкл. и последващата възможност за ползване на земите, т. е. да се завърши фактическият състав на всички дейности с административно-правен характер, имащи отношение към законосъобразното извършване на проучването. Органът, който следва да следи за това е именно органът, който дава разрешението. Последващите действия по чл. 74 и сл. от ЗПБ относно сключване на договори с титулярите на собствеността, при постигане на съгласие за това, за фактическото ползване на земите, върху които се разпростират проучванията са с гражданско-правен характер, поради което не може да се гарантира спазване на особените изисквания на закона, в частност в случая - на предвидената само по изключение възможност за промяна на предназначение на земеделски земи. По изложените съображения се приема, че решението на тричленния състав на ВАС е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се дължат разноски в полза на касатора и заинтересованата страна. Такива не се дължат и в полза на ответника по касация, тъй като няма данни по делото същият да е представляван от юрисконсулт. Воден от горното петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия,