Решение № 522 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5912/2018 г.

Решение № 522 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5912/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и А. З., срещу Решение № 1186 от 23.02.2018 г., постановено по адм. дело № 248/2017 г. по описа на Административен съд С.-град. Г. дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С., чрез процесуалния си представител обжалва решението в частта му, с която е уважен предявения против нея иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявения срещу нея иск се отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан или се намали размера на присъденото обезщетение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. А. З., чрез пълномощника си адвокат Димитрова обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, за разликата над присъдения размер до претендирания такъв, като от касационната жалба се извеждат основания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му в оспорваната част, като вместо него се постанови друго, с което се уважи исковата му претенция изцяло и се присъдят направените по делото разноски. В писмен отговор взема становище, че решението в частта му, обжалвана от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, както и за правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка от тях част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд С.-град се е развило по исковата молба на А. З. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), гр. С., с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в посочените в исковата молба периоди, в които е пребивавал в следствените арести в Казанлък, Г. и С. З. и Затвора – гр. С. Загора, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане. Претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в страх за здравето му, стрес и отвращение към обстановката, унижение и невъзможността му да поддържа елементарна лична хигиена е основавал на поставянето му в лоши битови и хигиенно санитарни условия при изпълнение на наложена му мярка за неотклонение. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения от Златков иск за сума в размер на 1000 лева и ги е отхвърлил в останалата му част до претендирания такъв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в периода на настаняване на ищеца в следствените арести в Казанлък, Г. и С. З. и Затвора С. З. ищецът е претърпял неимуществени вреди, в резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗИНЗС, произтичащо от условията в тях, като е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Правилен е изводът на административния съд в обжалваното решение, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изпълнение на наложена мярка задържане под стража в периода, предмет на исковата молба. Първоинстанционният съд е дал подробен, ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Безспорно законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се имат предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая, както правилно и обосновано е прието от административния съд, е установено неизпълнение на законови задължения, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. От установеното по делото бездействие не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 ЗЗД. В случая изводите на първоинстанционния съд за дължимото се за причинените вреди обезщетение не съответстват на посочените критерии. Несъмнено е въздействието на условията при които ищеца е пребивавал върху личността му, при установеното негово обективно състояние. При преценката на кумулативното въздействие на тези условия в исковия период, съобразена с установената по делото негова обща продължителност и изключително кратката такива на пребиваване в отделните следствени арести, в които хигиенните и битови условия са най-лоши, нежеланието му в част от периода да ползва престой на открито, настоящата инстанция намира, че справедливо е обезщетяване на причинените му вреди със сума в размер на 300 лева. С оглед гореизложеното решението в частта му, с която е осъдена ГД "ИН" да заплати на А. З. обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода 28.02.2015 г. до 23.10.2015 г. в размер над 300 лева, до присъдената сума от 1000 лева като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск и за този размер. В останалата му част обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от касационния жалбоподател ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Приложимите разпоредби на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. След като те не предвиждат отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска му, то такова в случая не се дължи. С оглед изхода на спора неоснователно е и искането на касационния жалбоподател Златков за присъждане на разноски по делото. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение