Решение № 618 от 17.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9827/2013 г.

Решение № 618 от 17.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9827/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Милен Иванов Божилов от с. Варвара, обл. Пазарджик, против Решение № 253/26.04.2013 г., постановено по адм. дело № 200/2013 г., по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 9/20.02.2013 г., на Началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Пазарджик, за налагане на принудителна административна мярка - отнемане на свидетелство за управление на МПС на основание чл. 171, т. 4 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП). Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - Началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Пазарджик, редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пазарджик е отхвърлил жалбата на Милен Иванов Божилов срещу Заповед № 9/20.02.2013 г., на Началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Пазарджик, за налагане на принудителна административна мярка - отнемане на свидетелство за управление на МПС на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП. За да постанови този резултат съдът е приел, че към момента на издаване на оспорената заповед, въз основа на влезли в сила наказателни постановления, на Милен Иванов Божилов са отнети общо 43 контролни точки, поради което са били налице предпоставките на чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Решението е правилно. Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Отнемането на контролните точки е релевантен факт, установен пред решаващия съд, с чието проявление възниква правото на административния орган да приложи принудителна административна мярка, като изземе свидетелството за правоуправление на цитираното в заповедта основание с цел да преустанови извършваното правонарушение. С оглед изчерпване лимита на контролните точки, Милен Иванов Божилов е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР (Арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 2 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредбата, Обн., ДВ, бр. 94 от 4.10.2002 г.). Няма спор, че касационният жалбоподател не е изпълнил това свое задължение, поради което на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, вр. с чл. 7 от Наредбата, компетентният административен орган е издал заповед за прилагане на принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за правоуправление на МПС". По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Пазарджик съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение