Решение № 6539 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14562/2009 г.
ВАСIII отделение18.05.2010 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
Отхвърля жалбата Андреан Иванов Андреев от София против заповед № К-7387 от 17.09.2009 г. на министъра на вътрешните работи, . Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Мотиви
Решение № 6539 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14562/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 233 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалбата на Андреан Иванов Андреев от София против заповед № К-7387 от 17.09.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР и чл. 228, ал. 1, т. 1 и 2 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание " недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, поради нарушение административнопроизводствените правила и материалния закон. Конкретните му възражения са за това, че преди налагане на наказанието не е изслушан и не са взети писмени обяснения лично от наказващия орган; оспорената заповед не съдържа фактически и правни основания за издаването й; административният орган не е направил необходимото за изясняване на фактите и обстоятелствата имащи значение за издаването на оспорения акт. Моли за отмяна на обжалваната заповед Ответникът по жалбата - министър на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресат на оспорения индивидуален административен акт, с пряк и личен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Със Заповед рег. № з-451/01.09.2009 г. на директора на СДВР е назначена проверка по получени предварителни данни за извършено нарушение на служебната дисциплина в Четвърто РУ на СДВР- за изясняване на постъпили данни по чл. 231, ал. 2 ППЗМВР - проверка по постановленията за инкриминираната вещ- веществено доказателство по сл. дело № 801/2002 г. В хода на проверката към Андреев е отправена писмена покана да даде обяснения за неупражнен контрол от страна на последния над подчинени, във връзка с "изпълнение на постановление на следовател С. Дочева". В протокол от 03.09.2009 г.- жалбоподателят саморъчно е отразил, че "няма какво да кажа по случая". За резултатите от проверката е изготвена справка рег. № 39725/02.09.2009 г., в която се съдържа констатация, че главен инспектор Андреев, в качеството му на началник на ПУ-"Лозенец"- не е упражнил контрол над подчинените си и извършил повторно дисциплинарно нарушение, в срока на наложеното му наказание. Въз основа на това- е изготвено предложение до министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание . Министърът е възприел така направеното предложение, като с оглед компетентността, предоставена му по чл. 228, т. 1 ЗМВР е издал процесната заповед. В мотивите на акта е прието, че главен инспектор Андреан Иванов Андреев, в срока на наложено му наказание "порицание", е извършил нарушение на служебната дисциплина, като в периода от 24.06.2009 до 11.08.2009 г., поради неупражнен контрол над дейността на свои подчинени, относно възложените им преписки и напомнителни писма, е затруднено установяването на местонахождението на веществено доказателство, предмет на извършено престъпление по водено следствено дело. Направен е извод, че са налице предпоставките по чл. 228, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ППЗМВР. Неоснователни са релевираните от жалбоподателя оплаквания относно наличието на допуснати при издаване на обжалваната заповед, съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От приложените по делото документи се установява стриктното спазване на процедурата по ЗМВР и ППЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен", с оглед издаденото разпореждане от прекия началник на жалбоподателя, за служебна проверка във връзка с постъпили напомнителни писма от следовател Дочева, снемането на писмени обяснения на лицето, запознаването му със събраните доказателства и изготвените предложения и заповеди. По изложените съображения съдът приема, че при издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е и мотивирана, вкл. със съпътстващи в административната преписка документи. Неоснователно е твърдението на жалбоподателят, че обясненията дадени пред нарочно създадената комисия, не може да се приеме, че са дадени пред наказващия орган- министъра, поради което фактически такива липсват. Видно от приетите писмени обяснения на Андреев, министъра саморъчно, срещу подпис и дата е отразил, че се е запознал с тях; отразено е това и в самата заповед за наказание. Несъстоятелно е твърдението, че заповедта, в качеството й на административен акт, не съдържа фактически и правни основания за издаването й, което затруднява защитата на наказаното лице. Фактическите и правните основания, да бъде санкциониран Андреев - са точно и подробно описани в съдържащите се в преписката към заповедта документи- и в заповедта за извършване на проверката; изготвената справка; поканата за даване на обяснения и предложението за налагане на наказание- с които Андреев е запознат. В резултат на съвкупната преценка на приложените по делото доказателства, представляващи части от административната преписка по издаване на оспорената заповед - докладни записки, обяснения, рапорти и справки, обоснован е направеният от административния орган извод, че са налице фактическите основания за издаване на процесната заповед поради това, че жалбоподателят е осъществил нарушение на служебната дисциплина за които е предвидено търсенето на дисциплинарна отговорност с налагането на наказание "Порицание" на основание чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР. Според чл. 228, ал. 1, т. 1 ППЗМВР дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една до три години" - за извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание "порицание", за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че неправилно е санкциониран с наказанието "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен", доколкото заповедта, с която е порицан и е пречка отново да бъде санкциониран с предвижданото наказание "порицание"- поради оспорване по съдебен ред не е влязла в сила. Съгласно изричната разпоредба на чл. 233 ЗМВР - обжалването не спира изпълнението заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, поради което правилно наказващия орган, зачитайки, че Андреев в срока на наложено наказание"порицание" е извършил повторно нарушение, за което се предвижда същото наказание е -наложил съответстващото на провинението наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една до три години" Предвид цитираните правни норми и установеното от фактическа страна, следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена при наличието на материалноправните предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание визирано от чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР при условията на посочената като правно основание за издаването й, разпоредба на чл. 228, ал. 1, т. 1 ППЗМВР. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,