Решение № 205 от 7.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1110/2020 г.

Решение № 205 от 7.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1110/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Маринова, чрез адв. Михайлова като процесуален представител, срещу решение № 2044 от 30.10.2019 г., постановено по адм. дело № 1141/2019 г. по описа на Административен съд - Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът - кметът на район "Младост" при община Варна, чрез юрк. Великова като процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Маринова против заповед № 109 от 5.04.2019 г. на кмета на район "Младост" при община Варна, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ "Едноетажна жилищна сграда със застроена площ 57, 15 кв. м. и тоалет със застроена площ 2, 80 кв. м. ", находящи се в поземлен имот с идентификатор 10135.3517.34 по кадастралната карта на [населено място], частна общинска собственост. За да постанови този резултат, административният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно заповед № 4794/25.11.2015 г. на кмета на община Варна за делегиране на правомощия на основание § 1, т. 3 ДР ЗУТ, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Обосновава извод за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, изграден без строителни книжа, който е незаконен и подлежи на премахване. Предвид времето на построяване – 1994 г. изследва предпоставките за търпимост съобразно разпоредбата § 16, ал. 2 ПР ЗУТ и приема за неприложими нормите на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ и § 184 ПЗР ЗУТ. Излага аргументирани доводи за липса на нарушение на принципа за съразмерност съгласно чл. 6 АПК във вр. с чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По делото безспорно е установено, че през 1994 г. е изпълнен строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, представляващ едноетажна жилищна сграда с тоалет към нея, пета категория, без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. При тези данни обосновано и законосъобразно съдът приема, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако се установи, че строежът е търпим в някоя от предвидените в § 16 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ДР ЗИД ЗУТ хипотези. Приложима съгласно установения момент на построяване на сградата е единствено разпоредбата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. Липсват доказателства строежът да е деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998 г., поради което заключението, че спрямо него не са налице предпоставките за търпимост е законосъобразен и обоснован. В случая е неприложима разпоредбата на § 127, ал. 1 ДР ЗИД ЗУТ, която не се отнася за всички незаконни строежи, изпълнени до 31.03.2001 г., а визира четвърти период за обявяването им за търпими, в допълнение на трите, предвидени в § 16 ПР ЗУТ. Декларирането по реда на ЗМДТ и заплащането на данъци за сградата не е равнозначно на декларирането на строежа пред одобряващите органи, които имат правомощието да издадат строителните книжа. Няма данни и твърдения за проведена процедура по реда на § 184, ал. 1, както и за издаден акт за узаконяване на основание § 127, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗУТ. Пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция се навеждат доводи от жалбоподателката, че сградата е единствено жилище за нея и семейството й, поради което не следва да се премахва. В обжалваното решение са изложени подробни съображения за неоснователност на направеното възражение. Изводът на съда, че оспорената заповед не нарушава принципите за съразмерност, добросъвестност и пропорционалност на предприетата мярка съгласно чл. 6 АПК, както и изискванията по чл. 8, § 1 КЗПЧОС, се споделя от настоящия състав. Изследвани са имотното състояние на жалбоподателката и семейството й, събрани са доказателства относно броя на лицата, обитаващи сградата, включително тяхната възраст и здравословно състояние. Правилно е заключението, че при издаването на заповеди по чл. 225а ЗУТ административният орган действа служебно и за него не съществува друга възможност освен да разпореди премахването на констатиран незаконен строеж, който не е търпим. Това е така, тъй като целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство. В тази връзка следва да се има предвид, че мярката не е в противоречие с чл. 8, § 1 КЗПЧОС, тъй като защитата по тази разпоредба би могъл да търси собственик, който стриктно спазва установените нормативни разпоредби. В случая строежът е изпълнен в чужд имот – частна общинска собственост, без надлежно учредяване на право на строеж върху него. Сградата съзнателно е построена без разрешение в нарушение на националните строителни регулации. В този аспект никой не може да черпи права от своето неправомерно поведение. Правилен е изводът, че намесата чрез оспорената заповед би постигнала справедлив баланс между интереса на жалбоподателката и общия интерес да се гарантира ефективно прилагане на забраната срещу строителство без разрешение. Административният акт има законна цел по смисъла на чл. 8, § 2 от Конвенцията. Съгласно определението, дадено в решението на ЕСПЧ по делото "Йорданова и други срещу България" намесата се счита за "необходима в едно демократично общество", ако отговаря на "належаща обществена нужда" и по-специално, ако е пропорционална на преследваната законова цел. В случая първоинстанционният съд изследва всички фактори, имащи отношение към тази преценка и излага правилни и обосновани мотиви във връзка с тях. Разрешителният режим за строежи е въведен именно с оглед опазване живота и здравето на гражданите и спазването на определени разпоредби и стандарти относно здравина, конструктивни изисквания, устойчивост, съответно безопасност за живущите в тях. Отделно от това от данните по делото се установява, че в жилищната сграда, предмет на заповедта, живее оспорващата, нейният съпруг и двете им деца, които са пълнолетни и в работоспособна възраст, без данни за някой от членовете на семейството да е със специални нужди, както и да страда от заболявания, удостоверени с ТЕЛК или друга медицинска документация, като декларираните от тях доходи са значително над нормативно определената линия на бедност за страната за 2019 г. По делото са налице данни за подадени в общинската администрация молби за картотекиране на семейството на Маринова и пълнолетните й синове. Преценката относно възможността за настаняване на обитателите на строежа в жилище от общинския фонд следва да се извърши преди предприемането на действия по изпълнение на оспорената заповед. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане разноски за касационната инстанция, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати такива на община Варна в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение