Решение № 5183 от 16.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез процесуален представител гл. юрисконсулт С. Мирчева, срещу Решение 4350/28.06.2022 г., постановено по адм. дело 3671/2022 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е обявена нищожността на Ревизионен акт (РА) Р-22221020000986-091-001/13.12.2021 г., изменен с Решение 368/07.03.2022 г., издадено от директора на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, и преписката е изпратена на компетентния орган по приходите за извършване на нова ревизия при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона, а директорът на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП е осъден да заплати на Универсал Тур Индастрис ЕООД разноски по делото в размер на 50,00 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за липса на материална компетентност от една страна у органа, възложил ревизията и издател на PA, а от друга - и на останалите членове, включени в състава на ревизиращия екип. Наред с това излага подробни доводи, отричащи нуждата от доказателства по отношение на това дали членовете от състава на ревизиращия екип са включени чрез автоматичен избор. В заключение се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди обжалвания РА, алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и присъждане на държавна такса за касационната инстанция. Ответникът - Универсал Тур Индастрис ЕООД, с [ЕИК], чрез процесуалния си представител адв. В. Иванов оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество. Счита, че оспореното решение следва да се отмени, като се постанови решение по същество, с което РА се отмени като незаконосъобразен. Към образуваното касационно производство е приложена за съвместно разглеждане и частна жалба, подадена от Универсал Тур Индастрис ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Централен, [улица], представлявано от управителя Г. Попов, чрез процесуалния му представител адв. Л. Любомирова Георгиева, срещу Определение 5747/19.07.2022 г. на АССГ, постановено по адм. дело 3671/2022 г., с което е отхвърлена молбата на дружеството за изменение на Решение 4350/28.06.2022 г., постановено по адм. дело 3671/2022 г. по описа на АССГ, в частта му за разноските. По подробно изложени съображения моли Върховния административен съд да отмени оспорваното определение и да присъди сторените по делото разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК, приложен на л. 19 от настоящото дело. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на касационната и неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната и частната жалба са подадени от надлежни страни и в срока за обжалването им, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. С решението си АССГ е обявил нищожността на РА Р-22221020000986-091-001/13.12.2021 г., изменен с Решение 368/07.03.2022 г., издадено от директора на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, и преписката е изпратена на компетентния орган по приходите за извършване на нова ревизия при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона, а директорът на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП е осъден да заплати на Универсал Тур Индастрис ЕООД разноски по делото в размер на 50,00 лева За да обоснове преценката си за нищожност на РА на директора на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден при изначална липса на материална компетентност както на възлагащия орган - И. Ружев, така и на останалите членове, включени в състава на ревизиращия екип, като последните не са притежавали компетентност да възлагат ревизии, да съставят РД и да издават ревизионния акт конкретно на дружеството. Горният извод е мотивиран от констатацията, че от административния орган не са ангажирани доказателства, че към датата на издаване на първата ЗВР (21.02.2020 г.) и последващите такива възлагащият орган И. Ружев е бил определен за такъв, за да може да възлага ревизии именно на Универсал Тур Индастрис ЕООД. Според съда приложената на л. 147 от първоинстанционното дело справка също по никакъв начин не може да обуслови компетентността на И. Ружев, на когото е разпределена ревизията на дружеството, защото от нея е видно, че на 20.02.2020 г. е определен препоръчителен обхват на ревизията по ЗКПО - от дата 01.01.2014 г. - 31.12.2019 г. и по ЗДДС за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2019 г., като въпреки че е посочено, че ревизията ще бъде възложена на автоматично избран ревизиращ екип, то липсват доказателства както в тази посока, така и по отношение на това, че И. Ружев е автоматично избран да бъде орган по възлагане на жалбоподателя. Наред с това според съда липсват доказателства, че И. Минкова Николова, определена със Заповед на Директор ТД на НАП за ръководител екип за периода от 01.03.2019 г. до 28.02.2021 г., е била определена за такава и след този период, а именно - от 01.03.2021 г. до 30.09.2021 г. Прието е също така, че липсват доказателства и че другият орган по приходите - Д. Борисова е била включена чрез автоматичен избор в състава на ревизиращия екип. В заключение е прието, че предвид липсата на материална компетентност у органа, възложил ревизията и издател на РА, както и с оглед липсата на доказателства за това, че останалите органи по приходите са включени чрез автоматичен избор за ревизиращия екип, РА е нищожен и не поражда правни последици. Оспореното съдебно решение е неправилно. Материалната компетентност на органа по приходите да възлага ревизии и да участва в издаването на РА е регламентирано в чл. 112, ал. 2, както и чл. 119, ал. 2 ДОПК. Съгласно чл. 11, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) териториалният директор може да възлага със заповед на определени органи по приходите и на служителите на териториалната дирекция, изпълнението на правомощията си по ал. 1 (вкл. по т. 4 възлагането и извършването на проверки и ревизии) и по ал. 2 на същата разпоредба, а териториалната компетентност на съответния териториален директор е определена в нормата на чл. 8, ал. 1 и сл. ДОПК. В конкретния случай със Заповед РД-01-128/18.02.2020 г. на директора на ТД на НАП София, приложена към административната преписка, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК И. Ружев е оправомощен да изпълнява функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, считано от 18.02.2020 г. Заповедта не е ограничена със срок и не съществува основание за съмнение относно нейното действие към момента на издаване на първата ЗВР от 21.02.2020 г. и последващите такива, както и към датата на издаване на РА - 13.12.2021 г. Следователно И. Ружев е заемал някоя от длъжностите (изрично изброени в чл. 7, ал. 1 и сл. от ЗНАП), която му придава качеството орган по приходите (виж Заповед 2341/16.03.2016 г. на Директор ТД на НАП - гр. София, с която И. Ружев е преназначен на длъжността Началник сектор Ревизии при ТД на НАП - гр. София , считано от 01.04.2016 г.). Същият е поименно посочен в нарочна заповед, с която директорът на съответната териториална дирекция го упълномощава на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП и чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК да упражнява правомощията му по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, поради което възлагащият орган е териториално компетентен съобразно правилата по чл. 8 от ДОПК. С оглед горното, ревизията, приключила с оспорения пред АССГ ревизионен акт, е възложена от орган по приходите, притежаващ материална компетентност. Не са опорочени и последващите му процесуални действия по изменяне на ЗВР и по издаване на заключителния акт в производството. Нито в ДОПК, нито в ЗНАП съществува нормативно изискване органите по приходите да бъдат оправомощени от съответния директор на териториална дирекция за възлагане на ревизия на конкретно задължено лице. Не съществува правно основание за очакването на първостепенния съд в тази насока. Аналогично в приложимите разпоредби липсва регламентация с императивни правила за определяне на конкретния орган по приходите, възложил ревизията, измежду останалите в персоналните предели на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. По своята същност това е технологичен процес, който не влияе върху компетентността на органа, възлагащ определено контролно (ревизионно) производство. Единственото нормативно изискване се съдържа в цитираната вече разпоредба на чл. 112 от ДОПК, като предвид наличието на Заповед РД-01-128 от 18.02.2020 г. на директора на ТД на НАП София, то следва да се приеме, че в настоящия случай същото е спазено. Наред с това доколкото по отношение на ръководителя на ревизията - И. Минкова - Николова е представена Заповед 2836/13.08.2018 г. на директора на ТД на НАП София, с която същата е преназначена на длъжност главен инспектор по приходите в отдел Ревизии в дирекция Контрол при ТД на НАП София, то, видно от РД и РА, именно в това ѝ качество същата е участвала в ревизионното производство и е подписвала посочените актове. Настоящата съдебна инстанция счита, че първоинстанционният съд неправилно въвежда като изискване за притежаване на материална компетентност за издаване на РА обстоятелството дали органът по приходите е определен за ръководител екип понятие, което не е предвидено в процесуалния закон и не се свързва с компетентността на органите по приходите за извършване на определено ревизионно производство. Обосновани са доводите на касасционния жалбоподател в тази посока. Следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, която определя, че РА се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, като доколкото И. Минкова - Николова е определена за ръководител на ревизията от органа, който я е възложил, именно това качество (ръководител на ревизията) може да се разглежда като съществено и необходимо по отношение на издателя на РА. Съобразно чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК един от съществените реквизити на заповедта за възлагане на ревизия е посочването на ревизиращите органи по приходите и ръководителя на ревизията реквизит, който в случая е налице още с издаването на първоначалната ЗВР Р-22221020000986-020-001 от 21.02.2020 г. от И. Ружев, в която като ръководител на ревизията е посочена И. Минкова Николова и заеманата от нея длъжност - главен инспектор по приходите. Що се отнася до въпроса дали другият орган по приходите - Д. Борисова е била включена чрез автоматичен избор в състава на ревизиращия екип, както беше посочено вече по-горе в зависимост от това, че начинът за разпределение на работата не е нормативно установен и е чисто технологичен процес, настоящият съдебен състав счита, че същият не влияе върху компетентността на органите, включени в състава на ревизиращия екип. Приемайки извод за нищожност на оспорения РА, административният съд не е извършил проверка за законосъобразността му в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Ограничаването на обсега на съдебния контрол е в противоречие с процесуалите правила. Този пропуск се преодолява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото преценката за законосъобразност на РА следва да се извърши в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. При такъв изход на спора частната жалба на Универсал Тур Индастрис ЕООД срещу Определение 5747/19.07.2022 г. по адм. дело 3671/2022 г. по описа на Административен съд София град за изменение на посоченото решение в частта за разноските, следва да се остави без разглеждане. По искането за присъждане на разноски от касатора - директора на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,