Решение № 4315 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9784/2009 г.

Решение № 4315 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9784/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Ямбол срещу решение № 58 от 25.06.2009 г. по адм. д. № 88 от 2009 г. по описа на Административен съд - гр. Ямбол, четвърти състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът Христо Киров Динев от гр. Ямбол моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е частично основателна. С решение № 58 от 25.06.2009 г. по адм. д. № 88/2009 г., Административен съд - гр. Ямбол, четвърти състав е отменил Решение № 11 от 30.04.2009 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Ямбол и потвърденото с него Разпореждане № 435 от 10.04.2009 г. на Началника на отдел "КПК" при РУ "Социално осигуряване" гр. Ямбол. Обжалваният съдебен акт частично е постановен в нарушение на материалния закон. По първоначалното дело е било безспорно установено, че Христо Киров Динев от гр. Ямбол получава пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата на пенсията 5.02.2001 г. Наред с това лицето е работило в "Промишлена енергетика" АД гр. Ямбол до 1.05.2007 г., към който момент е било прекратено трудовото му правоотношение. За периодите 2.05.2007 г. - 8.05.2007 г., 9.05.2007 г. -23.05.2007 г. и 24.05.2007 г. - 7.06.2007 г. на Динев са били изплатени обезщетения за временна неработоспособност общо в размер на 250.81 лв. Действително съгласно чл. 42, ал. 2 КСО, когато временната неработоспособност поради общо заболяване е настъпила до два месеца от прекратяване на трудовия договор или осигуряването парично обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но не за повече от 75 календарни дни. Второто изречение от същия текст обаче допълва, че в тези случаи парично обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия. Това е така, защото и двете осигурителни плащания целят да обезпечат осигуреното лице за периода, в който то е лишено от получаваното трудово възнаграждение, било поради риска "общо заболяване", било поради риска "старост". Следователно се касае до две взаимно изключващи се осигурителни плащания, които имат една и съща цел, а именно да заместят липсващото трудово възнаграждение. Първоинстанционният съд е отчел това изискване, както и другото такова, по същия текст, че изплатените обезщетения се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия, обаче ги е тълкувал във връзка с разпоредбата на чл. 114, ал. 2 КСО и е приел, че в случая процесната сума е била получена добросъвестно. Това тълкуване е неправилно, защото в разпоредбата на чл. 42, ал. 2, изр. трето КСО, в ред., ДВ, бр. 64 от 2000 г., ДВ, бр. 1 от 2002 г., доп., ДВ, бр. 105/2006 г. изрично е казано, че изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия. Следователно законодателят е категоричен относно възстановяването, без да коментира добросъвестността. Този текст е специален и дерогира общия на чл. 114, ал. 2 КСО. Това несъмнено е така, предвид изложената по-горе в настоящите мотиви несъвместимост на цитираните две плащания. Неоснователна е жалбата на решението, в частта му за лихвите. Административният орган е начислил върху сумата 250.81 лв. главница и 104.71 лв. лихви към 2.04.2009 г. В чл. 42, ал. 2, изр. трето КСО е казано, че се възстановяват изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност, като в този текст, който приемаме за специален спрямо спорните правоотношения, никъде не е казано, че се сумата се възстановява, ведно с лихвите. В тази му част обжалваният административен акт е незаконосъобразен и правилно е бил отменен от първоинстанционния съд. По изложените в настоящите мотиви съображения решението, предмет на касационен контрол се отменя частично досежно главницата, а в останалата му част се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,