Решение № 9852 от 18.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2244/2018 г.

Решение № 9852 от 18.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2244/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. З. Х., гражданин на Ирак, чрез адв. О. Б., против решение № 7245/01.12.2017 г., постановено от Административния съд С.-град по адм. д. № 7883/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 12480/19.06.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерския съвет, с което последният на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ ) му е отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно. Сочените касационни основания са тези по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът в касационното производство - председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет, чрез юрк. И. Д., оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представя докладна записка, че лицето е напуснало РПЦ-С., ул. "М." ...... Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е решение на председателя на ДАБ, с което на касатора е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Формиран е извод, че спрямо кандидата не са налице предпоставките, визирани в закона за предоставянето на единия или другия статут. Аминистративният орган е приел, че чужденецът не обосновава наличието на риск за неговия живот или свобода в държавата му по произход, като не посочва никакви причини за основателно опасение. Приел е, че Д. З. Х. не е направил обосновани твърдения за осъществено спрямо него преследване от страна на държавата, от партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, или от недържавни субекти, включително международни организации, като същите не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване. Административният орган е приел, че кандидатът не е аргументирал основателни опасения от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. От събраната информация, съдържаща се в документите, съставляващи административната преписка, органът е приел, че молителят не е имал никакви персонални проблеми с официалните власти в Ирак - не е бил арестуван, съден или осъждан. Решаващият орган не е приел за достатъчно основание, обуславящо необходимостта от предостаяне на бежански статут, направеното заявление за принципните проблеми, които йезидите в Ирак имат с групировката "Ислямска държава". В тази връзка е приел, че молителят не е имал лични проблеми или лични заплахи, както и че не е имал проблеми след установяването си в района на Дахок, където е живял необезпокоявано в периода над 2 години и половина. В решението на административния орган е прието, че не са налице и предпоставките за предоставянето на хуманитарен статут на чужденеца. Установено е, че кандидатът не е бил обект на посегателства и не е претърпял насилие. Административният орган е приел, че не се установяват препоставките, съдържащи се в законовата разпоредба на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като кандидатът не е направил съответни на нея обосновани твърдения. След извършена преценка на актуалната обстановка в Ирак посредством приложената по преписката справка с вх. № МД-41/16.01.2017 г. и справка с вх. № МД-85/24.01.2017 г., посочващи актуалната обстановка в И. К., решаващият орган не е установил и разширенията, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/12 по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/83/ЕО. От информацията, съдържаща се в справките, органът е приел, че към настоящия момент цялостната обстановка на терторията на страната не достига до границите на въоръжен конфликт по смисъла, заложен в международното бежанско право и международното хуманитарно право, като атаките от страна на различни терористични групировки са спорадични актове на насилие и като такива не могат да се оценяват като въоръжен конфликт. Административният съд С.-град е приел, че оспореното пред него решение на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е съобразен с целта на закона. Като неоснователни е преценил доводите на жалбоподателя, че при издаване на решението е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, състоящи се в необсъждане на бежанската история на оспорващия, тъй като от приложените по делото доказателства било видно, че при произнасяне по молбата за международна закрила, председателят на ДAБ е преценил всички относими факти, свързани с държавата му по произход. Съдът е приел, че не е налице нарушение на чл. 12, т. 1, б. "в" и "г" от Директива 2013/32/ЕС, тъй като в хода на административното производство търсещият закрила не е поискал предоставяне на правна помощ под каквато и да е форма, че такава да му е била отказана. Административният съд е приел и че липсва нарушение и на нормата на чл. 22 от Директива 2013/32/ЕС, тъй като в конкретния случай, липсват доказателства оспорващият да е поискал предоставянето на правна помощ и такава да му отказана. Съдът е приел, че административният орган е спазил разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от ЗУБ, като отново липсват доказателства, че търсещият закрила е поискал да се свърже с лице или организация, и такъв достъп да му е отказан. Приел е, че ЗПП не предвижда вменено задължение на органа винаги и безусловно при подадена молба за закрила, и то без изрично искане от страна на търсещия закрила, служебно да предоставя правна помощ на всеки търсещ закрила. Съдът е преценил, че интервюто на чужденеца е протекло при стриктно спазване на регламентираните процедури - проведено е лично интервю с кандидата, като на интервюто са му осигурени всички условия, които дават възможност на кандидата да изложи основанията за своята молба по последователен начин и най-вече, интервюто е проведено от интервюиращ орган, който е отчел личните и общите обстоятелства във връзка с молбата на търсещия закрила, който е бил и в състояние да гарантира подходящо общуване между кандидата, и лицето, което провежда интервюто. Съдът е приел, че при издаването на решението, ответникът е спазил и материалноправните разпоредби на ЗУБ, като от събраните доказателства и най - вече от бежанската история на търсещия закрила е установил, че същият не е имал проблеми с властите в Ирак, не е бил арестуван и иска да остане да живее България, защото държавата му харесва. Съдът е приел, че историята на оспорващия е твърде противоречива и от нея по никакъв начин не може да се установи страх от преследване. Съдът е преценил като правилни изводите на административния орган, че историята на търсещия закрила не е бежанска и причините за напускането на страната му на произход имат единствено битов и личен характер. В заключение съдът е приел, че чужденецът не е бежанец по смисъла на Женевската конвенция, а мигрант, търсещ по - добър живот и с оглед на това е счел, че по отношение на оспорващия, не са налице предпоставките по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Административният съд е преценил като законосъобразно решението на председателя на ДАБ и в частта, в която на чужденеца е отказан хуманитарен статут. От събраните доказателства и най-вече от бежанската история на оспорващия съдът е счел, че не може да се приеме, че същият е напуснал Ирак поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, нито е заплашен от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, защото той не е имал никакви проблеми както с официалните власти, така и с която и да било групировка и спрямо него не съществува и бъдещ или евентуален риск от посегателство. Въз основа на бежанската история на оспорващия, съдът е установил, че Д. З. Х. е живял в гр. С., необезпокояван от когото и да било. Съдът се е позовал на приложената справка за Ирак/И. К., за да приеме, че от началото на 2014 г. по приблизителни данни вътрешно са разселени 2,5 млн. души, като въпреки отделните инциденти, много немюсюлмани избират да живеят в И. К., защото смятат, че на територията на областта ще получат сигурност и толерантност, и по тази причина голям брой вътрешно разселени живеят в различни селища, градове и бежански лагери, които всъщност са лагери за вътрешно разселени. От доказателствата по делото съдът е приел, че за оспорващия съществува възможност да остане и да се установи в района на И. К., както през годините преди да пристигне в България, той е живял в гр. А.. От приложената Справка за Ирак от 09.10.2017 г. съдът е приел, че сигурността в страна се е променила, като вътрешно разселване като цяло е възможно във всички области в Ирак, с изключение на провинция Анбар, където вътрешно разселване е възможно в областите, върху които "Ислямска държава" няма контрол. В заключение съдът е приел, че в общия случай няма да бъде неразумно или прекалено несправедливо за лице, произхождащо от оспорвана област, да се завърне там. Съдът е приел, че в процесния случай - в И. К. оспорващият може да се установи спокойно да живее и да получи закрила, защото там са неговите близки, семейството му и самият той е живял там, като наличието на територия, в която търсещият закрила може да се завърне в страната си на произход и там да се установи да живее, е от категорията пречки за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, защото държавата му на произход може да гарантирасигури спазване на павата и свободите на търсещия закрила при завръщането му, като това е аргумент от разпоредбата на чл. 8, ал. 7 от ЗУБ . Анализирайки бежанската история на оспорващия, съдът е приел, че фактът, че лицето е йезид по вероизповедание и кюрд по етническа принадлежност, също не са основания за предоставяне статут на бежанец. Съдът е приел, че от август 2014 г. йезидите са мишена на "Ислямска държава" в кампанията й да "прочисти" Ирак и съседните държави от неислямисти, но това не е основание за предоставяне статут на бежанец, тъй като според § 70 от Наръчника по процедури и критерии за определяне статут на бежанец, издаден от Службата на ВКБООН през 1992 г., самата принадлежност към определена етническа общност обикновено не е достатъчно съществено основание да се иска статут на бежанец и в този смисъл, съдът е счел за законосъобразно приетото от административния орган, че за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ не е достатъчно само доказването на факта, че принадлежи към определена етническа група и изповядва определена религия, а следва да бъде доказано, че именно поради тази принадлежност към определена етническа група и изповядването на определена религия са налице заплахи за лицето, които в конкретния случай не са доказани - търсещият закрила изрично е посочил, че не е имал заплахи, нито е бил заплашван от "Ислямска държава". Съдът е приел, че не са налице и доказателства за наличие на хуманитарни причини, посочени в разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ по отношение на оспорващия, а посочените от него причини да живее в България, безспорно имат само и единствено личен характер, и произтичат от обстоятелството, че в България има условия за добър живот. Настоящата съдебна инстанция преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Решението на АССГ е обосновано и е постановено при спазване на процесуалния закон. Направените изводи съответстват на установеното по делото. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Както правилно е посочил административният съд в решението си, лицето не е доказало наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю жалбоподателят е заявил, че не е лично преследван. Страховете му са свързани с факта, че е йезид, но същевременно е заявил, че в лагера в Дахок, където е избягал със семейството си, не е имал проблеми, но пък там се живеело трудно, тъй като нямало условия за живот. Бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, а по-скоро, както обосновано е посочил и първоинстанционния съд, той е икономически мигрант, търсещ по-добри условия за живот. Правилно административният съд е приел, че липсва основание и за предоставянето на хуманитарен статут, тъй като чужденецът не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства. При положение, че бежанската му история не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), административният съд законосъобразно е потвърдил оспореният акт и в тази част. Както правилно е посочено в обжалваното решение, в настоящия случай е неприложим и чл. 15, б. "в " от Директива 2004/83/ЕО, тъй като, както индивидуалното положение на лицето, така и обстановката в страната, не разкриват опасност от понасяне на насилие от лицето поради наличие на вътрешен въоръжен конфликт в страната му на произход. Следва да се посочи също така, че в представената пред първоинстанционния съд справка от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ от 13.10.17 г. е посочено, че все по-голям брой хора се завръщат в районите си на произход, вкл. и в района на Синджар. Посочено е, че на 11.10.2017 г. става известно, че за първи път от три години насам училищата отварят врати в Синджар. В справката се посочва, че ситуацията със сигурността в района все още е нестабилна, но не се съобщава за конкретни ситуации, които да обосновават извод, че само поради факта на присъствието си там, животът и здравето на едно лице биха били в непосредствена опасност. В справката 17.11.17 г., представена пред първоинстанционния съд, е посочено, че разселването продължава в райони в Киркук и Ниневия, както и че около 183 000 души са разселени предимно в Арбил и Сулеймания. Крайният извод за липса на законово основание за предоставяне на бежански и хуманитарен статут е обоснован и съдът правилно е приложил материалния закон, при което не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение. По изложените съображения решението на Административен съд С. - град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,