Решение № 1424 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8931/2014 г.

Решение № 1424 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8931/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Атанасов Кирекчиев от гр. София срещу решение № 2459 от 11.04.2014 г. по адм. дело № 11993/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, V състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на НОИ - София-град, моли решението да бъде оставено в сила по съображения, изложени в отговор от 22.01.2015 г. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 2459 от 11.04.2014 г. по адм. дело № 11993 от 2013 г. решаващият състав на Административен съд - София-град, е отхвърлил жалбата на Димитър Атанасов Кирекчиев от гр. София срещу решение № РО-856 от 19.11.2013 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ - София-град, и потвърденото с него разпореждане № 3707026081 от 20.08.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - София-град. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че с присъда № 341 от 15.10.1957 г. по наказателно дело № 247/1957 г. Пловдивският военен съд е признал редник Димитър Атанасов Кирекчиев за виновен в това, че: 1. като военнослужещ в поделение 50030 - гр. Устово, на 21.06.1957 г. умишлено нарушил правилата на караулната служба на пост от особено важно военно значение, поради което и на основание чл. 360, ал. 2 и чл. 35 НК го осъжда на една година лишаване от свобода; 2. по същото време и на същото място извършил действия против военната мощ на страната с цел да намали бойната способност на въоръжените сили, поради което и на основание чл. 81, предложение първо и чл. 35 НК го осъжда на 10 години лишаване от свобода с лишаване от право по чл. 28, т. 1 и 3 НК - да бъде избираем и да упражнява професията на учител за срок от 12 години. При условията на съвкупност на основание чл. 39, ал. 1 НК е определено общо наказание 10 години лишаване от свобода с лишаване от права по чл. 28, т. 1 и 3 НК - да бъде избираем и да упражнява професията на учител за срок от 12 години. От писмо изх. № 2275 от 22.05.2014 г. на началника на Затвора в гр. Плевен, представено с касационната жалба, се установява, че цитираната присъда е отменена с решение № 696 от 29.10.1957 г. на Върховния съд на НРБ и делото е върнато за доразследване. С присъда № 80 от 31.03.1958 г. по наказателно дело № 247/1957 г. Пловдивският военен съд е признал редник Димитър Атанасов Кирекчиев от поделение 50030 - гр. Устово, за виновен в това, че като военнослужещ на 21.06.1957 г. в поделението умишлено нарушил уставните правила на караулната служба на пост от особено важно военно значение - т. 170 от УГКС, поради което и на основание чл. 360, ал. 2 във връзка с чл. 36, т. 1 НК го осъжда на 10 месеца лишаване от свобода. Наказанието трябва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като това е необходимо за поправяне на подсъдимия, понеже в службата се е проявявал като недисциплиниран войник и често е бил наказван, а и за предупредително въздействие върху останалия войнишки състав в поделението. От писмо изх. № 2275 от 22.05.2014 г. на началника на Затвора в гр. Плевен, представено с касационната жалба, се установява, че цитираната присъда е влязла в сила на 5.04.1958 г. От съдържанието на мотивите към тази присъда във връзка с диспозитива й се налагат следните изводи: 1. Наказателният съд е приел, че деянието е извършено поради абнормни отклонения в нервната система, изразяващи се в гневна реакция, макар че в случая не може да се говори за невменяемост и лицето е съзнавало същността на извършеното от него. Следователно при налагането на наказанието деянието не е квалифицирано като такова по причини, дължащи се на политическите възгледи на обвиняемия. 2. Отпаднало е обвинението по чл. 81, ал. 1 НК, чийто състав включва извършването на действия против военната мощ на страната с цел намаляване на бойната способност или борческия дух на въоръжените сили. 3. Отпаднало е и лишаването от права по чл. 28, т. 1 и 3 НК - да бъде избираем и да упражнява професията на учител за срок от 12 години. Текстът на чл. 360, ал. 2 НК (в редакцията му, обн., Изв., бр. 12 от 1956 г.) се намира в глава ХIV "Военни престъпления", раздел 5. "Престъпления против караулната (постовата, патрулната) и вътрешната служба". Кирекчиев не е бил осъден за престъпление по глава I от Особената част на НК "Престъпления против Народната република", включващи раздел 1. "Измяна", раздел 2. "Предателство и шпионство", раздел 3. "Вредителство, диверсионни действия и саботаж", раздел 4. "Други престъпления против Народната република", раздел 5. "Общи престъпления по тази глава" и раздел 6. "Престъпления против друга държава на трудещи се", нито за "Предателство" по глава ХIV "Военни престъпления". В сега действащия Наказателен кодекс - в чл. 389 - 392, раздел IV, глава дванадесета "Престъпления против караулната, постовата, патрулната, вътрешната и граничната служба", също са инкриминирани нарушенията на уставните правила на караулната, постовата или патрулната служба, както и издадените въз основа на тези правила разпореждания. С разпоредбата на чл. 1, т. 1 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) се обявява политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са осъдени по наказателни дела заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 9 септември1944 г. до 10 ноември 1989 г. Кирекчиев е бил осъден за това, че умишлено е нарушил уставните правила на караулната служба на пост от особено важно военно значение, т.е. окончателната присъда не е незаконна и не е свързана с политическите убеждения на подсъдимия. В т. 1-16 от цитирания текст на ЗПГРРЛ изчерпателно са изброени случаите, при които са приема, че лицето е репресирано. От разпоредбите на чл. 1, ал. 1 ЗПГРРЛ се налага изводът, че законодателят възприема репресията като акт на принуда, довел до визираните в закона неблагоприятни последици за лицата, които са настъпили за тях вследствие на произход, политически убеждения или религиозни вярвания. Следователно репресията по смисъла на този закон е резултативен акт. Не е достатъчно лицето да е имало политически убеждения, различни от наложените от официалната власт. Нужно е да е било репресирано заради тях. Във връзка с изложеното не е било необходимо съдът да изследва въпроса как се е стигнало до леката присъда № 80 от 31.03.1958 г. Важен е крайният резултат. В тежест на жалбоподателя е било да докаже репресията и нейната форма. Видно от писмо изх. № КИ-Ч-13-5282 от 28.03.2013 г. на председателя на КРДОПБГДСРСБНА, представено с касационната жалба, на Кирекчиев е предоставена възможност да се запознае с материалите по архивното дело, но и към 27.03.2014 г. - датата на съдебното заседание пред АССГ, той не е представил доказателства, от които могат да се направят различни изводи относно постановените срещу него присъди, както и евентуално за други форми на политическа репресия, осъществена спрямо него, независимо от дългия период, с който е разполагал. Ето защо се приема, че съдът не е допуснал твърдените от Кирекчиев съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Разпоредбата на чл. 220 АПК съдържа забрана за нови фактически установявания в касационното производство. При условията на чл. 219, ал. 1 АПК са приети представените от касатора писмо изх. № КИ-Ч-13-5282 от 28.03.2013 г. на председателя на КРДОПБГДСРСБНА и писма от 8.05.2014 г. и от 22.05.2014 г. от началниците на затворите в гр. Пловдив и в гр. Плевен, които писма съдържат данни относно престоя на лицето в тези затвори във връзка с посоченото по-горе наказателно дело и не променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. При наличните доказателства касационният жалбоподател не попада в нито една от хипотезите на чл. 9, ал. 1 ЗПГРРЛ. Съгласно този текст лицата по чл. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 9 и 13, както и осъдените за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата по чл. 1, т. 11, получават към пенсията си или към сбора от получаваните пенсии месечна добавка. Лицата по чл. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 9 и 13 са незаконно репресираните заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., осъдени по наказателни дела с изключение на осъдените от Народния съд 1944-1945 г., освен ако са реабилитирани по съдебен ред, деянията им са амнистирани или присъдите им са отменени по реда на надзора, или ако са осъдени от Трети тринадесетчленен състав на Народния съд по наказателно дело № 3/1945 г.; незаконно задържаните в поделенията на Министерството на вътрешните работи и други места; въдворяваните в трудововъзпитателни общежития, лагери и други подобни места, както и принудително трудово мобилизираните; интернираните, изселваните и заселваните по административен ред или тези, които са били нелегални; осъдени по наказателни дела за неиздължени държавни доставки; българските граждани, насилствено изселени в Съветския съюз; лицата с висше или полувисше образование, освободени от работа и заставени да работят в общината, в която живеят, по строителни обекти, в системата на чистотата или в селското стопанство. Месечните добавки към пенсията по чл. 9 ЗПГРРЛ представляват форма на обезщетение за лицата, които са били незаконно репресирани и вследствие на конкретни, законово регламентирани, реално претърпени последици, са били лишени от правото на труд. Както бе посочено по-горе в тези мотиви, законодателят възприема репресията като резултативен акт. Стигайки до изводите, че представените доказателства не установяват съществуването на изискуемите от закона и релевантни за получаването на добавка към пенсията основания за репресия по чл. 9 ЗПГРРЛ, съдът правилно е приложил и материалния закон. Предвид липсата на искане за присъждане на разноски настоящият състав не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,