Решение № 3068 от 1.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8454/2011 г.

Решение № 3068 от 1.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8454/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП, против Решение от 1.03.2011 г. по адм. дело № 3295/2005 г. на Софийски градски съд, III "г" състав, в частта му, с която е отменен ДРА № 1918/28.02.2005 г. на ТДД - София, ДП "Триадица", мълчаливо потвърден от РДД - София, в частта относно непризнато право на данъчен кредит на "Вера - 94" ЕООД, гр. София, в размер на 21 723.60 лева по доставки: от "Стартрейд реклама" ЕООД за д. п. - м. 12.2001 г.; от "Мегатрейд 2002" ЕООД - за д. п. м. 12.2001 г.; от ЕТ "БКИ - Светла Руменова" - за д. п. м. 01.2003 г., м. 11.2003 г., м. 12.2003 г. и м. 01.2004 г.; от ЕТ "Румяна Георгиева - 2001" - за д. п. м. 01.2003 г. и м. 04.2003 г.; от ЕТ "Красимир Цанов" - за д. п. м. 01.2003 г., м. 03.2003 г. и м. 04.2003 г.; и от "Асинг - Ж" ЕООД - за д. п. м. 04.2004 г.; ведно с припадащите им се лихви в размер на 4 692.29 лв. Поддържа се, че в тази част обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяната му. Ответникът - "Вера - 94" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Костадин Томов, с писмена молба оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, респ. за неправилност на решението, в обжалваната му част. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С решението, в обжалваната му част, Софийски градски съд, административно отделение, е уважил жалбата на "Вера - 94" ЕООД, като е отменил ДРА № 1918/28.02.2005 г. на ТДД - София, ДП "Триадица", в частта, с която е отказано право на данъчен кредит на това дружество по фактурирани доставки от посочените по-горе шестима търговци, в общ размер на 21 723.60 лева, като незаконосъобразен. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) за признаване правото на данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като и шестимата доставчици са регистрирани по ЗДДС (отм.) лица, налице са данъчни фактури с начислено ДДС по тях и същите са включени в отчетните регистри по чл. 104 от ЗДДС (отм.) и в справките декларации за процесните периоди. Освен това е установил, че доставките са реални, на основание влезли в сила ДРА/РА спрямо преките доставчици на жалбоподателя, с които не е извършена корекция на начисленото от тях ДДС по доставките на "Вера-94" ЕООД. Така постановеното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Предмет на спора, в обжалваната от решението част, е наличието на предпоставките предвидени в чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), вр. с чл. 64, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 6 от ЗДДС (отм.), въз основа на които, с оспорения пред съда ДРА, на "Вера -94" ЕООД е отказано правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчиците: "Стартрейд реклама" ЕООД, "Мегатрейд 2002" ЕООД, ЕТ "БКИ-Светла Руменова", ЕТ "Румяна Георгиева - 2001", ЕТ "Красимир Цанов" и "Асинг-Ж" ЕООД. Първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата е неприложима, тъй като са налице доказателства за признаване на това право, по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.), както и такива за реалност на доставките, на основание влезлите в сила ДРА/РА спрямо шестимата преки доставчици. Оставил е без уважение възраженията на касатора, за непредставяне на доказателства за реалността на доставките, по отправените ИППДПО до тези доставчици, както и за невъзможността на данъчните органи да извършат проверки в счетоводствата им за такива доказателства, съответно за отразяване на ДДС като задължение към бюджета, на основание чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Изводите на съда са незаконосъобразни. За да възникне правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е необходимо кумулативното проявление на предпоставките по чл. 64 от ЗДДС (отм.), съгласно който данъкът по облагаемата доставка трябва да е начислен от регистрирано по този закон лице /доставчик/ най-късно към датата на която изтича данъчния период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие. Начисляването на ДДС от доставчика е уредено в разпоредбата на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), а именно: данъкът се смята за начислен, когато доставчика издаде документ, в който да посочи данъка, отрази този документ в регистрите по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадената справка-декларация. От изложеното следва, че за признаване правото на данъчен кредит на ответника, не е било достатъчно наличието на част от посочените условия за начисляване на ДДС, а е необходимо наличието на всички тези условия, включително и данни за отразяване на данъка в счетоводството на доставчиците, като задължение към бюджета. Начисляването на данъка от тези доставчици, при кумулативната даденост на всички предпоставки на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), е гаранция за изпълнение на данъчните им задължения по ДДС, което има за последица възникването на корелативното право на данъчен кредит от същия бюджет в полза на ответника, като получател. Това е така защото съществува пряка връзка между действията на доставчика по начисляването на данъка и субективното материално правно на получателя по доставката да го приспадне под формата на данъчен кредит. Освен това за възникване на това право е необходимо и наличието на доказателства за реалност на облагаемите доставки, т. е доказателства, че стоките по издадените фактури действително са получени от ответника. В случая от данните по делото е установено, че поради ненамиране на преките доставчици на данъчните им адреси, ревизиращите органи не са могли да извършат проверка в счетоводствата им, за установяване начисляването на данъка по издадените фактури и най-вече за изпълнение на условието по чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) - за счетоводно отразяване на данъка като задължение към бюджета, както и за наличие на доказателства за извършване на доставките, относно произхода на стоките, договори и фактури с предходни доставчици, извлечения от сметки, справки за технологична, материална и кадрова обезпеченост, и др. По същите причини такава проверка не е извършена и от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. На отправените до шестимата доставчици ИППДПО от данъчните органи за представяне на доказателства за реалност на доставките по отношение на "Вера-94" ЕООД, същите не са реагирали и не са представили такива. Ответното дружество, върху което лежи доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства, с оглед позицията му за наличие на реални доставки, също не е ангажирало и не ангажира и пред настоящата инстанция такива доказателства. При липсата на доказателства за начисляване на данъка в счетоводството на доставчиците и за реалност на доставките, липсват предпоставките на чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), вр. с чл. 55, ал. 6 и чл. 6 от ЗДДС (отм.) за възникване правото на данъчен кредит на получателя. Съобразно това е следвало да се приеме, че ДРА в тази му част е законосъобразен, тъй като са налице обстоятелствата по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), за отказ от право на данъчен кредит. Като не е съобразил изложеното, а е приел, че са налице всички предпоставки на закона за упражняване правото на данъчен кредит от получателя, съдът е приложил неправилно материалния закон, което прави обжалваното решение неправилно. Като такова същото следва да бъде отменено, вкл. и в частта, с която е признато правото на данъчен кредит по тези доставки в посочения размер, и вместо него постановено друго, с което жалбата на "Вера -94" ЕООД против ДРА № 1918/28.02.2005 г., в частта, с която е отказано право на данъчен кредит в размер на 21 723.60 лева по издадени от шестимата доставчици фактури, бъде отхвърлена като неоснователна. Горните изводи не се променят от наличието на влезли в сила ДРА /РА спрямо шестимата доставчици, с които начисления ДДС по процесните доставки не е коригиран. Влезлите в сила ДРА/РА по отношение преките доставчици на получателя, имат косвено значение и могат да бъдат обсъждани ведно с останалите такива по въпроса за начисляването на ДДС от тези доставчици, но не и по въпроса за наличието на реалност на доставките, като едно от условията за признаване на данъчен кредит. За тази реалност липсват каквито и да са доказателства, което потвърждава правилността на направения по-горе извод за законосъобразност на ДРА в тази му част. Предвид изложеното касационната жалба се явява основателна, а с това и искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 884.46 лева, съобразно уважения материален интерес по касационната жалба, определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение