Решение № 10440 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6811/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 2905 от 30.04.2024 г., постановено по адм. д. 9937/2022г., Административен съд София град, първо отделение, 9-ти състав, е обявил нищожността на Ревизионен акт Р - 22221421004481 091 - 001 от 06.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение 1556 от 30.09.2022 г. на директора на дирекция ОДОП -София при ЦУ на НАП, с който са установени задължения по ЗДДС за данъчен период месец 02.2018 година, месец 06.2018 година, месец 09.2018 година и месец 10.2018 година в размер на 44 853,50 лева главница и лихва в размер на 17 616,25 лева/ общ размер на задължението- 62 462,08 лева/ и е изпратил административната преписка на началник сектор Ревизии при ТД на НАП София за извършване на нова ревизия при спазване на дадените указания при тълкуването и прилагането на закона. С решението съдът е осъдил директора на Д ОДОП София да заплати на СИН СОЛЮШЪН ЕООД разноски по делото в размер на 2400лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Е. С. П., в качеството й на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт А. Волянова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд София град е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалвания ревизионен акт. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответното по касационната жалба Син Солюшън ЕООД, ЕИК 201577416, в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр.София, [улица], представлявано от управителя Н. Т. Н., чрез процесуалния си представител адв.Е. Каменов, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и e процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд София град е обявил нищожността на Ревизионен акт Р - 22221421004481 091 - 001 от 06.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение 1556 от 30.09.2022 г. на директора на дирекция ОДОП -София при ЦУ на НАП, с който са установени задължения по ЗДДС за данъчен период месец 02.2018 година, месец 06.2018 година, месец 09.2018 година и месец 10.2018 година в размер на 44 853,50 лева главница и лихва в размер на 17 616,25 лева/ общ размер на задължението- 62 462,08 лева/ и е изпратил административната преписка на началник сектор Ревизии при ТД на НАП София за извършване на нова ревизия при спазване на дадените указания при тълкуването и прилагането на закона. На стр.2 и 3 от решението първоинстанционният съд е описал много подробно издадената заповед за възлагане на ревизията, както и останалите заповеди и документи, издадени във връзка с провеждане на ревизията, съставения ревизионен доклад и акт. Отбелязано е, че по делото е изслушана съдебно- счетоводна експертиза / основна и допълнителна/, както и са разпитани трима свидетели, дали показания във връзка с механизма на извършване на доставките. Първоинстанционният съд е приел, че издаденият ревизионен акт е нищожен, като мотивите му в тази насока се свеждат до следното: 1. Отбелязано е, че още с определението за насрочване на делото съдът е указал на ответната страна какви доказателства следва да представи относно компетентността на лицата, издали ЗВР и останалите документи по провеждане на ревизията, както и оспорения ревизионен акт. Посочено е, че въпреки това не са представени доказателства, че издателят на заповедта за възлагане на ревизия е заемала длъжността Началник сектор Ревизии при ТД на НАП Пловдив, както и такива, че че лицата, включени в състава на ревизиращия екип- са заемали съответните длъжности в ТД на НАП- Пловдив. Посочено е още, че Директорът на ТД на НАП- София със Заповед от 10.05.2021 година е посочил, че функциите на компетентен орган по чл.112,ал.2,т.1 от ДОПК считано от 10.05.2021 година, да се изпълняват от поименно изброени служители, посочени в Заповед З-ЦУ-1659/05.05.2021 година на Заместник изпълнителен директор на НАП, измежду които и В. И. И. на длъжността Началник сектор Ревизии при ТД на НАП - Пловдив по никакъв начин не може да обуслови надлежна компетентност на органа, възложил ревизията да възлага ревизии и по отношение на жалбоподателя, защото Директор ТД на НАП- София не притежава правомощия да определя органи по приходите, които са от друга териториална дирекция да могат да възлагат ревизия на субекти, чиято териториална дирекция е София. По аргумент от чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК е прието, че органът по приходите, който е оправомощен да възлага ревизии следва да бъде определен от териториалния директор на ТД на НАП София /за процесния случай/, който обаче няма материална и териториална компетентност спрямо органи по приходите, които са на длъжност като такива към друга териториална дирекция -ТД на НАП/ и съответно не са част от подчинената му ТД на НАП София - аргумент и от чл. 11 ЗНАП. Изведен е извод, че по силата на Заповед от 10.05.2021 година на Директор ТД на НАП София не е предоставена надлежно компетентност за възлагане на ревизии на жалбоподателя, тъй като Директор ТД на НАП С. не притежава компетентност за предоставяне на такава спрямо органи по приходите от друга териториална дирекция. 2. Административният съд е приел, че в цитираните и приложени по- горе Заповеди на Заместник- изпълнителен директор на НАП липсват мотиви и не са представени доказателства каква точно е необходимостта по смисъла на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, която налага органи по приходите от друга териториална дирекция, различна от тази по чл. 8 от ДОПК да извършат ревизия на лицето, чийто адрес се намира в София . Обоснован е извод, че цитираните Заповеди са издадени без да са налице предпоставките за издаването им, още повече делегирането на такива правомощия от Заместник- изпълнителен директор към орган по приходите от териториална дирекция, която не е териториално компетентна спрямо ревизираното лице противоречи и на нормата на чл. 112, ал. 2 от ДОПК, в която изрично е посочено, че ревизията може да се възлага от: 1. органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция; или от 2. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски и Изпълнителният директор или негов заместник, които са органи по приходите, могат да възлагат ревизия по отношение на данъчно задължени лица на територията на цялата страна, но така цитираната разпоредба не допуска възможност те да делегират правомощията си към конкретни органи по приходите от съответна ТД на НАП. 3. Изграден е извод, че не се установява наличието на предпоставките по чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, а именно необходимост ревизията да бъде извършена от органи по приходите от териториална дирекция, различна от тази по седалището на лицето, предвид което органите по приходите, извършили ревизията и издали ревизионния акт, не са били териториално компетентни да извършат ревизията, нито са били надлежно овластени, тъй като заместник изпълнителния директор не е имал нормативно призната възможност да делегира такива правомощия. Според съда изложеното има за последица нищожност на ревизионния акт, тъй като е издаден от некомпетентни органи по приходите от ТД на НАП . Направено е позоваване на съдебна практика. 4. На отделен ред на стр. 7 от решението са изложени мотиви защо липсата на териториална и материална компетентност на органа , възложил ревизията и издател на ревизионния акт, както и на другите лица, участвали в ревизионното производство, води до нищожност на ревизионния акт. 5. На отделен ред е отбелязано, че след прогласяване на акта за нищожен преписката следва да бъде върната на административния орган за провеждане на нова ревизия. Решението на Административен съд София град е неправилно като постановено в противоречие със закона. В касационната жалба на директора на Д ОДОП София се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Основните оплаквания на касатора са насочени срещу изводите на първоинстанционния съд, че оспореният акт е издаден от некомпетентни органи и като такъв следва да бъде прогласен за нищожен. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Принципно между страните няма спор относно фактическата обстановка по издаване на обжалвания ревизионен акт, в това число издадените заповеди във връзка с провеждане на ревизията. Няма спор и относно това, че дружеството жалбоподател е със седалище и адрес на управление на територията на гр.София, поради което при условията на чл. 8,ал.1,т.2 ДОПК компетентна териториална дирекция по издаване на акта е ТД на НАП София, като в конкретния случай същият е издаден от органи при ТД на НАП Пловдив и София, което е обосновано от органите по приходите с посочените по-горе заповеди. Спорният между страните въпрос е дали оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни органи и с оглед на това, дали същият следва да бъде прогласен за нищожен или следва да бъде разгледан по същество. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от некомпетентни органи. Изграденият извод в тази насока е обоснован с това, че нормата на чл. 10., ал. 9 от ЗНАП предоставя възможност определени действия в рамките на правомощията на органите по приходите да се извършват от органи по приходите, от различна от компетентната териториална дирекция по чл. 8 от ДОПК, но тази разпоредба не предоставя компетентност на органите от другата териториална дирекция да издадат актове по смисъла на чл. 7 от ДОПК, вместо компетентните органи и хипотеза на изземване на компетентност от една ТД на НАП и предоставянето й на друга ТД на НАП, не е предвидена в закона. Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод и го намира за необоснован и изграден при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Всъщност изводите на първоинстанционния съд за нищожност на оспорения ревизионен акт са обосновани с тълкуването на три категории актове на администрацията, разпределени в две групи, с ефект върху валидността на крайния акт за производството ревизионния акт. В първата група са актовете по чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП, издавани от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите в качеството му на орган на управление на агенцията /вж. чл. 4, ал. 1 ЗНАП/, а не на орган по приходите /каквото качество му е признато с чл. 7, ал. 1, т. 1 ЗНАП/. Те са конкретно проявление на общите правомощия на изпълнителния директор по организация, ръководство и контрол, установени с чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗНАП. Издаването на актовете в условията на делегация, каквато възможност предвиждат чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал 9 ЗНАП, не засяга правната им природа. С разпоредбата на чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК се дерогират правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК за органи по приходите или публични изпълнители, определени от изпълнителния директор, или оправомощен от него заместник изпълнителен директор. Правилото на чл. 7, ал. 1 ДОПК е за издаване на актовете по кодекса от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител от компетентната териториална дирекция, а в чл.8 са уредени местните привръзки с компетентната дирекция. Второто изречение на чл. 12, ал. 6 ДОПК е неотносимо към въпроса за тълкуване, доколкото създава компетентност на територията на цялата страна за органите по приходите, извършващи фискален контрол върху стоки с висок фискален риск. Нормата на чл. 10, ал. 9 ЗНАП създава правомощие за изпълнителния директор /което може да делегира другиму/, при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции, със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. Актовете по чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП са без присъщата за индивидуалните административни актове външна насоченост /вж. чл. 21, ал.1 АПК/. Съдържанието на разпорежданата с тях правна промяна ги определя като вътрешнослужебни актове, които с чл. 2, ал. 2, т. 3, пр. 1 АПК са изключени от обхвата на кодекса. Към втората група актове се отнася заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Териториалният директор не е от органите на управление на НАП, но е орган по приходите (срвн. чл. 4, ал. 1 и чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗНАП). Правомощията му по ръководство и контрол включват организирането и ръководенето на териториалната дирекция, както и възлагането и извършването на проверки и ревизии (вж. чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 4 ЗНАП). Директорът е овластен да издава предвидените в ДОПК актове (чл. 11, ал. 2, т. 1 ДОПК), като за дейността си се отчита пред изпълнителния директор (чл. 11, ал. 2, т. 5 ЗНАП). Заповедта на териториалния директор на компетентната териториална дирекция по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК за определяне органи по приходите, които може да възлагат ревизии е в обхвата на правомощието по чл. 11, ал. 2, т. 1 ЗНАП. Тя не се отнася към правомощието за организиране и ръководство по възлагането и извършването на проверки и ревизии по чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Териториалният директор е орган, упражняващ ръководство и контрол на дирекцията - от една страна, а от друга - едноличен административен орган с териториална компетентност, която включва правомощието му по чл. 112, ал.2, т. 1 ДОПК. Заповедта на териториалния директор е предвиден от закона способ за персонализиране на компетентност, чийто източник е законът (така в мотивите на ТР 5 от 22.06.2015 г. по тълк.д. 4/2014 г. на ОСС на ВАС, I и II колегия). Ефектът е разширяване на правосубектността на органите по приходите адресати на заповедта с правомощието да възлагат ревизии. От разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК не следва, че всички органи по приходите от компетентната териториална дирекция разполагат с правомощие за възлагане на ревизии. Това правомощие се включва в компетентността само на определените от териториалния директор органи по приходите. Наслагването на юридически факт от категорията на юридическите актове - заповедта на директора на компетентната териториална дирекция не дисквалифицира законът като източник на компетентността на възлагащия ревизии и не придава на тази компетентност вторичен характер. Упражняването на правомощието на териториалния директор е conditio iuris за правомощието да се възложи ревизия без компетентността за възлагане да съществува у органа, който го персонализира. По хипотеза заповедта на териториалния директор предхожда образуването на ревизионното производство, което се осъществява със заповед за възлагане на ревизия (когато възлагането е от органите по приходите по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК). Като предпроцесуална за ревизионното производство дейност, актът на териториалния директор не е от категорията на тези по чл. 21, ал. 5 АПК. При действието на чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК правомощие на изпълнителния директор на НАП или на заместник директор, комуто той е делегирал това правомощие, е да определи органи по приходите или публични изпълнители, за които не важат ограниченията на компетентността по място, обвързана с принадлежността им към компетентната териториална дирекция. В чл. 10, ал. 9 от устройствения ЗНАП е създадено правомощие за изпълнителния директор или за оправомощено от него лице, при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции, да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. При тази правна конструкция не възниква противопоставяне от типа орган с териториална компетентност/орган с централна компетентност. Заповедта по чл. 12, ал. 6 ДОПК има за последица екстериториалност на компетентността на нейните адресати, а не придобиване на качество на органи с централна компетентност. С централна компетентност са органите на управление на НАП по чл. 4 ЗНАП, като от тях орган по приходите е само изпълнителния директор. За актовете по ДОПК компетентността на органите по приходите е по правило териториална /вж. чл. 8, ал. 1 ДОПК/ - актовете се издавате от органите по приходите от компетентната териториална дирекция. Затова и екстериториалността не е еквивалент на централна компетентност, а на възможност за упражняване на друга териториална компетентност, осигурена със заповедите по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. От разширяването до територията на страната на компетентността на органа по приходите със заповедта по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК не следва включването в нея на правомощието по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК за възлагане на ревизии. Доколкото своеобразната екстериториалност по отношение на компетентната териториална дирекция засяга само органа по приходите, а не и местната привръзка на субекта по чл. 9, ал. 1, т. 2 ДОПК със съответната дирекция, то за директора на компетентната дирекция е правомощието да определи орган, възлагащ ревизии, дори да не се числи към тази дирекция. Преценката за необходимостта служителите на НАП да осъществяват правомощията си извън територията, ограничена от правилата на чл. 8 ДОПК, е за субекта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП. Тя не поражда преки правни последици извън съдържанието на правоотношението между служителя и органа по назначаването и с арг. от чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК не подлежи на съдебен контрол за законност, включително инцидентен. Аргумент за това е и характерът на необходимостта, която е източник на правомощието на изпълнителния директор или на оправомощеното от него лице за изпълнение на възложените на агенцията функции. Към тези функции се отнася установяването на публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски по основание и по размер (вж. чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗНАП). Като орган на управление на агенцията изпълнителният директор притежава компетентност да организира, ръководи и контролира цялата ѝ дейност; да планира, разпределя и контролира средствата и ресурсите за осъществяване дейността на агенцията (чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗНАП). Със заповедта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП се осъществява разпределяне на трудовия ресурс за изпълнение на функциите на агенцията по чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗНАП. Преценката на необходимостта е в дискрецията на органа на управление на агенцията. Естеството на акта на изпълнителния директор изключва прилагането към него на контрола по чл. 169 АПК. За издателя на акта не съществува задължение да го мотивира. Изискване за обосноваване на необходимостта и нарочно мотивиране не е въведено със закона. Разпоредбата на чл. 10, ал. 9 ЗНАП е приета с § 55 от ПЗР на ЗИДДОПК /обн. ДВ бр. 105 от 11.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г./. По мотивите към законопроекта това регулиране на обществените отношения е породено от необходимостта за ефективно разпределение на заетите служители в различните териториални дирекции. Поради факта, че бизнесът е концентриран в няколко териториални дирекции, е необходимо администрацията да разполага с по-голяма мобилност, за да задоволи потребностите както от обслужване, така и от ефективен контрол на задължените лица. В тази връзка възниква необходимост от гъвкаво разпределение на административния капацитет. . Съдържанието на новата правна уредба е за дерогиране на общото правило на териториалната компетентност. Затова и постигането на тази цел не е укоримо. Отсъствието на изискване за обосноваване (а съответно и за доказване) на необходимостта от издаването на заповедта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и недопустимостта на съдебния контрол върху нея дисквалифицират участието в ревизионното производство и в издаването на крайния му акт на органи по приходите, посочени в тази заповед като основание за недействителност на ревизионния акт, макар тези административни органи да не са от компетентната териториална дирекция и заповедта да не е мотивирана. Ревизионният акт не е опорочен от обстоятелствата, че ревизията е възложена и в състава на издалите го органи по приходите като възложител на ревизията е участвал орган по приходите от друга териториална дирекция, щом ревизията е проведена в компетентната териториална дирекция, а възложилият е от кръга на тези по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК и е определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от директора на компетентната дирекция. Включването в персоналните предели на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на длъжностни лица от състава на друга териториална дирекция не е в противоречие с правилото на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП. Директорът и в тази хипотеза организира и ръководи териториалната дирекция в териториалния обхват, отреден с решението на управителния съвет по чл. 5, ал. 5, т. 5 ЗНАП. За тази територия определя органите по приходите компетентни да възлагат ревизия. Не се основава на позитивното право разбирането за дължимо отношение на субординация между териториалния директор и адресатите на заповедта му. За длъжностните лица от състава на подчинената му дирекция възможността да бъдат посочени да възлагат ревизии следва от организационното правомощие на директора по чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП и от правилото на чл. 7, ал. 1 ДОПК. С акта по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК се разширява, извън кръга на длъжностните лица от състава на дирекцията, персоналния обхват на възможните адресати на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Затова и разпоредбата въвежда изискване определящият органите по приходите с правомощия да възлагат ревизии териториален директор да е от компетентната дирекция. Липсва ограничение адресатите на заповедта да са от същата дирекция. Контролът върху органите по приходите, които не са от тази дирекция не се осъществява с упражняване на правомощието по чл. 11, ал. 2, т. 4 ЗНАП (контрол върху дейността на органите и служителите на агенцията в съответната териториална дирекция), а на това по чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗНАП (организиране и ръководене на възлагането и извършването на проверки и ревизии). Част от механизма за контрол са и конкретни правомощия, като това по чл. 7, ал. 3 ДОПК да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, в случаите когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, водеща до отпадане на компетентността, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът. Ревизионният акт не е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК. Не е иззета компетентността на изпълнителния директор или определен от него заместник за възлагане на ревизия за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. . Източник на правомощието на органа по приходите да възлага ревизии и да участва в издаването на ревизионния акт е законът /вж. чл. 112, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК/, а не заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, определяща кръга от длъжностни лица с функции на органи по приходите от компетентната териториална дирекция, които да възлагат ревизии (в този смисъл са решаващите мотиви на ТР 5/13.12.2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело 10/2016 г.). Крайният извод е, че заключителният акт в ревизионно производство, образувано по възлагане от орган по приходите от териториална дирекция различна от компетентната по чл. 8 ДОПК, който е определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на териториалния директор на компетентната дирекция и е в субективните предели на заповеди по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и чл. 12, ал. 6 ДОПК, е валиден. В този смисъл е тълкуването на закона, дадено в Решение 3 от 26.06.2025г. на общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд, по тълкувателно дело 2/2024г. След като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт и е прогласил същия за нищожен, Административен съд София е постановил едно неправилно съдебно решение. Тъй като в първоинстанционното решение липсва произнасяне по материалната законосъобразност на оспорения акт, решението на Административен съд София град следва да бъде отменено и делото върната на същия съд за произнасяне по спора по същество. Разноски. При условията на чл. 226,ал.3 АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото пред Върховния административен съд. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2,т.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,