Решение № 1982 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6290/2013 г.

Решение № 1982 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6290/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП. Касаторът директор на дирекция "ОДОП" Варна обжалва решение № 823/3.04.2013 г., постановено по адм. дело № 2352/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с която е отменен ревизионен акт /РА/ 181104566/02.03.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 247/21.05.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Поддържа, че решението е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се излагат съображения в подкрепа на наведените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена изцяло жалбата против РА. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба - "Прециз Интер Палас" ООД с. Иваново, не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд Варна, по жалба на "Прециз Интер Палас" ООД с. Иваново е отменен ревизионен акт /РА/ 181104566/02.03.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 247/21.05.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са установени задължения за ДДС в общ размер на 14 405,50 лева, както и съответните лихви за несвоевременното му внасяне, за данъчни периоди м. 08, 10. - 12.2008 и 01.2009 г. вследствие отказано право на данъчен кредит във връзка с констатации за липса на реално осъществени доставки на строително-монтажни услуги от "Дунав Билд" ЕООД - гр. Русе, Булстат 117536205. За да постанови този акт съдът е приел, че с обжалвания пред него РА, за цитираните данъчни периоди незаконосъобразно на дружеството е начислен ДДС и лихви върху извършени строително-монтажни работи, тъй като в периода не е настъпило данъчно събитие. В тази връзка е анализирал представените в ревизионното и съдебното производство писмени доказателства, заключението на назначената съдебно-техническа експертиза и свидетелските показания на разпитаните двама свидетели, от които е извел извода за реалност на фактурираните услуги. При разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Обсъдени са и са събрани всички относими за спора писмени доказателства и доказателствени средства, в т. ч. и съдебно-техническа експертиза. Правилно е разпределена доказателствената тежест в процеса, на страните са дадени указания относно нея, относно подлежащите на доказване факти и относно отделените от съда спорни и безспорни обстоятелства. Обжалваното решение е и обосновано, постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Не подлежи на съмнение, че реалността на доставките, по които се претендира данъчен кредит е първа предпоставка за наличието и упражняването на посоченото право. Доказателствена тежест за установяването на този факт с правно значение има данъчно задължено лице, което претендира обсъжданото право поради общия принцип, че всеки следва да докаже фактите, въз основа на които претендира изгодни за себе си правни последици. В случая, в заключението си вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза след оглед на място е установило, че посочените в протоколите обр. 19 строителни работи са реално изпълнени т. е. налице е реалното извършване на строително-монтажни работи от вида на фактурираните на обект на ревизираното лице. Реалността на доставките е фактически въпрос, който при доставка на услуги се свежда до доказателства за предаване на резултата от извършването на услугите на получателя и в крайна сметка-физическото им наличие при ревизираното лице, евентуално - използването му за последващи облагаеми доставки от страна на получателя. Това именно е било доказано със събраните както в хода на ревизията, така и съдебното производство писмени доказателства и експертиза. Осчетоводяването на фактурите при ревизираното лице е косвено доказателство за реалното изпълнение на услугите по тях, евентуално за използването им за независимата му икономическа дейност, което в случая подкрепя фактическите изводи в тази насока, основани и на преки доказателства. Установено е безспорно и превеждането на дължимите по фактурите суми по банков път от страна на ревизираното лице. В същото време правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че съгласно констатациите в ревизионния доклад и ревизионния акт, дружеството е имало действащи през периода на фактурираните услуги регистрирани трудови договори, с дата на прекратяване 01.02.2009 г. /след датата на последната фактура от процесните фактури/, за назначени строителен инженер, бояджии, зидаромазачи, шпакловчици, мозайкаджии. При описаните констатации за кадрова обезпеченост на доставчика, фактическо изпълнение на уговореното и приемането му от възложителя, правилен се явява изводът на съда, че спорните фактури обективират реално извършени услуги. Ето защо като е приел, че данъкът по тях е правомерно начислен и не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, административният съд е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. В практиката си Върховният административен съд е отбелязвал, че Решенията на СЕС по дела № С-142/11 и С-324/11дават основание да се приеме, че при доказана реалност на предмета на пряката доставка на получателя по фактурата се следва данъчен кредит, който не може да бъде отказан поради действия на преките доставчици, които ревизираното лице не може да контролира. Без съмнение, тези решения следва да бъдат прилагани като прецедент при доказан /или безспорен /наличен при ревизираното лице или предмет на последваща облагаема доставка предмет на пряката доставка, като на РЛ не следва да се възлага доказателствена тежест относно обстоятелствата по т. 61 от Решението от 21.06.2012 г.: дали издателят на фактурата е ДЗЛ /в тази връзка и Решението от 22.12.2010 г. по С-438/09 Dankowski/; разполагал ли е със стоките, предмет на доставката; бил ли е в състояние да ги достави, изпълнил ли е задълженията си за деклариране и внасяне на ДДС; разполага ли с лиценз за индивидуален предприемач. Както е посочено в т. 40 на мотивите на Решението на СЕС от 06.12.2012 г. по дело С-285/11, в случай като процесния, "... на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само при условие че въз основа на обективни данни се установи, че данъчнозадълженото лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на тези стоки или услуги е участвало в сделка, която е част от измама с ДДС, извършена от доставчика или друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от тези доставки на стоки или услуги". Такива мотиви в процесния РА липсват. Неоснователно е и твърдението за липса на мотиви на обжалваното съдебно решение. Позовавайки се и обсъждайки последователно както установяванията на приходните органи, така и свидетелските показания и заключението на приетата експертиза, съдът е направил обоснован и мотивиран извод за недължимост на задълженията, определени с РА. С оглед изложеното дотук касационният съд намира за обосновани и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на РА относно начислените данъчни задължения поради липса на данъчно събитие към този момент. Решението е правилно е следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение