Решение № 3646 от 19.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12081/2020 г.

Решение № 3646 от 19.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12081/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 76, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ).

Образувано е по касационна жалба на П. Илиев от [населено място] срещу решение № 4680 от 20.08.2020 г. по адм. д. № 3228 по описа за 2020 г. на Административен съд София – град в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу решение № РС-582-18-019/12.02.2020 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Изложените подробни съображения, свеждащи се до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 48, ал. 1, т. 3, чл. 71, чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ и чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, [населено място], не е взел становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване.

При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на П. Илиев от [населено място] срещу решение № РС-582-18-019 от 12.02.2020 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) в следните части:

• установен конфликт на интереси за това, че в качеството на член на Съвета на директорите (СД) на "Български енергиен холдинг" ("БЕХ") ЕАД и лице, заемало висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 40 от ЗПКОНПИ, на 3.05.2018 г. е участвал в заседание на Съвета на директорите на [фирма] и е гласувал за приемане на годишния финансов отчет и доклад за дейността на "Национална електрическа компания" ("НЕК") ЕАД за 2017 г. (т. I. 3.4.1) и за приемане на отчета за изпълнение на Бизнес програмата на [фирма] за 2017 г. (т. I. 3.4.2), с което е нарушил забраната по чл. 56 от ЗПКОНПИ;

• установен конфликт на интереси за това, че в качеството на член на Съвета на директорите на [фирма] и лице, заемало висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 40 от ЗПКОНПИ, на 11.06.2019 г. е участвал в заседание на Съвета на директорите на [фирма] и е гласувал за приемане на годишен финансов отчет и доклад за дейността на [фирма] за 2018 г. (т. I. 1.3.1) и за приемане на отчета за изпълнение на Бизнес програмата на [фирма] за 2018 г. (т. I. 1.3.2), с което е нарушил забраната по чл. 56 от ЗПКОНПИ;

• наложени две глоби, всяка в размер на 5000. 00 лв., за осъществен конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ, за нарушение на разпоредбата на чл. 56 от ЗПКОНПИ, съответно на 3.05.2018 г. и на 11.06.2019 г., извършено в качеството на член на Съвета на директорите на [фирма] и лице, заемало висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 40 от ЗПКОНПИ;

• отнемане в полза на държавата от П. Илиев на сума в размер на 845, 24 лв., представляваща нетното дневно възнаграждение за датите 3.05.2018 г. и 11.06.2019 г., получено от деянията, породили конфликт на интереси, на основание чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ.

За да постанови решението си, Административен съд София – град е обосновал извод за издаване на оспорения акт от компетентен орган, в съответствие с материалния закон и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. След извършена съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът е приел за доказано нарушението по чл. 56 от ЗПКОНПИ, състоящо се в гласуване на посочените дати за приемането на годишни финансови отчети и доклади за дейността, както и за приемане отчети за изпълнение на Бизнес програмата за 2017 г. и за 2018 г. на [фирма], на което жалбоподателят е бил изпълнителен директор и член на Съвета на директорите. За 2017 г. е отчетена минимална печалба и влошено финансово състояние на [фирма], а за 2018 г. - отрицателен финансов резултат. С оглед на тези обстоятелства съдът е споделил становището на КПКОНПИ, че с гласуването в качеството му на член на СД на [фирма] жалбоподателят е създал предпоставки за получаване на облага, състояща се в избягване на неблагоприятни за него последици от прилагането на отговорността по чл. 14. 3 и чл. 14. 4 от договора за възлагане управлението на [фирма] на изпълнителен член на Съвета на директорите. При действия или бездействия, довели до влошаване на финансово-икономическите показатели на дружеството или от които са произтекли вреди за дружеството, както и при съществено неизпълнение на икономическите показатели по одобрената Бизнес програма на дружеството, договорът може да бъде прекратен предсрочно без предизвестие от [фирма], като изпълнителният директор дължи обезщетение в размер на три месечни възнаграждения по договора.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на административнопроцесуалните разпоредби на чл. 48, ал. 1, т. 3, чл. 71 и чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ.

Производството за установяване на конфликт на интереси e образувано в сроковете по чл. 73 от ЗПКОНПИ: 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Изтичането на сроковете по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ не преклудира правомощието на КПКОНПИ да се произнесе с мотивирано писмено решение за установяване на конфликт на интереси по реда на глава осма от закона. Не е налице особена законова разпоредба, забраняваща извършването на процесуални действия след изтичане на продължения едномесечен срок по чл. 74, ал. 1, изр. 2 от ЗПКОНПИ. Не съществува и изрична законова разпоредба, предвиждаща прекратяване на административното производство по установяване на конфликт на интереси след изтичането на сроковете по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ (В същата насока Тълкувателно решение № 1 от 4.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 1/2018 г., ОСГК, относно сроковете в административното производство по чл. 112, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ). При тази нормативна уредба сроковете по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ следва да се разглеждат като инструктивни, а не като преклузивни. Административният орган е допуснал просрочия, но извършените със забава процесуални действия не са в нарушение на общия принцип за разумен срок. От приложените в административната преписка документи се установява, че административнопроцесуалните действия са били извършвани последователно и просрочието е свързано със събирането на доказателства от значение за изясняване на фактите и приемане на законосъобразно решение. Правилно първоинстанционният административен съд е приел, че срокът по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ е инструктивен и неспазването му не се отразява на валидността на приетото решение.

По отношение на административнопроцесуалното правило на чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗПКОНПИ първоинстанционният административен съд правилно е приел, че сигналът съдържа необходимите реквизити и не е следвало да бъдат давани указания към подателя да отстранява недостатъци по реда на чл. 30, ал. 2 от АПК. Сигналът не е анонимен, подаден е срещу П. Илиев като член на СД на БЕХ и член на СД на НЕК с твърдение за несъвместимост на заеманите длъжности и с позоваване на действащия Правилник за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Съдържащите се в сигнала данни са достатъчни, за да инициират производство за установяване на конфликт на интереси. За КПКОНПИ не е било налице нормативно основание да откаже разглеждането на сигнала под предлог, че данните за твърдяното нарушение не са достатъчно конкретни или да прекрати образуваното административно производство.

Неоснователно е оплакването за неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от ЗПКОНПИ. Не съществува пречка КПКОНПИ да разшири обхвата на проверката за конфликт на интереси и служебно да събере информация, свързана с подадения сигнал. На основание чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ Комисията събира, анализира и проверява сведения при или по повод информация за прояви на корупция на лица, заемащи висши публични длъжности. Правилно в обжалваното съдебно решение е прието, че правомощията на КПКОНПИ не са ограничени в рамките на подадения сигнал и проверката може да установи и други нарушения, относими към предмета на сигнала.

Развитите в касационната жалба подробни съображения, релевиращи необоснованост на извода на Административен съд София – град за установен конфликт на интереси по смисъла на чл. 52 във вр. с чл. 53 и чл. 56 от ЗПКОНПИ, се преценяват като неоснователни.

Фактическата обстановка по делото не е спорна. Оспорващият Илиев в качеството му на член на Съвета на директорите на [фирма] на 3.05.2018 г. и на 11.06.2019 г. е гласувал за приемане на годишните финансови отчети и докладите за дейността за 2017 г. и 2018 г., както и на отчетите за 2017 г. и 2018 г. за изпълнение на Бизнес програмата на [фирма], на която е изпълнителен директор и член на Съвета на директорите. Както се сочи и в касационната жалба, предложените конкретни решения са били без възможност за избор между два варианта. Предложените и приети решения са позитивни за дружеството, независимо от данните в част "Финансов резултат" от Анализа на дейността и финансовото състояние, коментирани в обжалваното съдебно решение: за 2017 г. дружеството е отчело минимален положителен финансов резултат, а за 2018 г. - отрицателен финансов резултат за 2018 г. С участието си в гласуването оспорващият като лице, заемащо висша публична длъжност, е нарушил забраната по чл. 56 от ЗПКОНПИ при изпълнение на задълженията си да гласува в свой частен интерес, който съгласно чл. 53 от ЗПКОНПИ води до облага от материален или нематериален характер, включително всяко поето задължение. Направените в касационната жалба възражения, отнасящи се до процедурата на одобряване на годишния финансов отчет след заверяване от експерт счетоводител и хипотезите за прекратяване на договора за възлагане на управлението на основание т. 14. 3. или т. 14. 4., не променят извода за съществувал частен интерес за лицето, заемащо висша публична длъжност. Законът не изисква доказване на факта дали в действителност и как упражнените властнически правомощия са били повлияни от установения частен интерес. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение. Дори само възможността съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е обществено опасно и укоримо и като такова не следва да бъде допускано.

Неоснователно е оплакването за неправилно прилагане на чл. 34, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Правилно първоинстанционният административен съд е приел разпоредбите на ЗАНН за неприложими. Административното производство по реда на специалния закон не е с административнонаказателен характер. Глобите по чл. 171 от ЗПКОНПИ и отнемането по чл. 81 от същия закон се налагат с решението по чл. 74, ал. 1 и 2 от закона. Съгласно изричната разпоредба на чл. 74, ал. 4 от ЗПКОНПИ за налаганата административнонаказателна отговорност с решението по ал. 2 не се съставя акт за установяване на административно нарушение и не се издава наказателно постановление. На основание чл. 72, ал. 5 от ЗПКОНПИ в производството по установяване на конфликт на интереси се събират доказателства по реда на АПК, а съгласно чл. 79 от ЗПКОНПИ - за неуредените въпроси в раздел Раздел V Установяване на конфликт на интереси, се прилага АПК.

Обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с целта на ЗПКОНПИ, формулирана в чл. 2, т. 1, да се защитят интересите на обществото чрез създаване на гаранции, че лицата, заемащи висши публични длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите. Обосновано първоинстанционният административен съд след анализ на клаузите на т. 14. 3. и т. 14. 4. от сключения договор за възлагане управлението на [фирма] на изпълнителен член на Съвета на директорите е приел, че с гласуването на 3.05.2018 г. и на 11.06.2019 г. жалбоподателят е реализирал нематериална облага по смисъла на чл. 54 от ЗПКОНПИ, изразяваща се в помощ, подкрепа и влияние в своя полза за избягването на неблагоприятни последици.

Предвид изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,